Решение № 1580 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрк. Желязкова, срещу Решение 5393/18.07.2024 г. на Административен съд (АС) Бургас, постановено по адм. д. 1054/2023 г., с което, по жалбата на Дрийм хаус билдърс ЕООД, ЕИК 205108067, седалище и адрес на управление гр. Несебър, [адрес], представлявано от управителя П. Ковачев, чрез адв. Найденова, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-02000222004790-091-001/13.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас в потвърдената с Решение 48/11.05.2023 г. на касатора част, с която в тежест на дружеството на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС за периода 25.07.2022 г. 31.07.2022 г. са установени задължения в размер на 130 388,76 лв. и лихви 6 818,44 лв. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, но се аргументира осъществяването на първото от тях с довод за противоречие на съдебния акт с разрешенията, дадени от СЕС с Решението от 11 април 2024 година по дело С-122/23 Легафакт. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу РА с присъждане на деловодните разноски по списък. Ответникът по касационната жалба, Дрийм хаус билдърс ЕООД, оспорва основателността й чрез адв. Найденова по подробно изложени в писмен отговор съображения, заявява искания за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Пред АС Бургас е оспорен ревизионен акт, според който Дрийм хаус билдърс ЕООД е субект на задължение, възникнало на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС, за периода 25.07.2022 г. 31.07.2022 г., в размер 130 388,76 лв. и лихви 6 818,44 лв. към датата на издаване на РА. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни орган по приходите, съответства на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание, както и че в административното производство не са допуснати процесуални нарушения, носещи белега същественост. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. Не се спори, че от Дрийм хаус билдърс ЕООД на 08.08.2022 г. е подадено заявление за регистрация по основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС поради достигане на облагаем оборот за два последователни месеца в размер на 782 332 лева, реализиран на 25.07.2022 г. от продажба на недвижими имоти във формата на нотариален акт чл. 18 ЗЗД. Пропускът да бъде спазен 7-дневният срок по чл. 96, ал. 1 ЗДДС обусловил съставяне на акт за установяване на административно нарушение, въз основа на което е издадено наказателно постановление, с което спрямо дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв., заплатена след влизане в сила на санкционния акт. При констатациите за достигнат облагаем оборот на 25.07.2022 г., но подадено заявление за регистрация по ЗДДС 7 дни след изтичането на 7-дневния срок по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, ревизиращите обосновали приложимост на фикцията на чл. 102, ал. 4 ЗДДС и с РА начислили ДДС в размер на 130 388,67 лв. върху данъчна основа 651 943,33 лв. за периода 25.07.2022 г. 31.07.2022 г. Отмяната на РА е мотивирана от АС Бургас с противоречие с принципите на ефективност и пропорционалност, разяснени в Решението на СЕС от 11 април 2024 година по дело С-122/23 Легафакт. Решението е правилно. В чл. 96, ал. 1 ЗДДС е регламентиран различен начален момент, от който започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация. За задължените лица, които са достигнали облагаемия оборот в рамките на период от 12 месеца, срокът тече от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а за достигналите го за период не по-дълъг от два последователни месеца от датата, на която е достигнат този оборот. Законодателно решение се вписва в рамките на свободата на преценка, която Директивата ДДС предоставя на държавите-членки относно начина на прилагане на специалния режим за малки и средни предприятия, регламентиран в глава първа от дял XII (в т. 38 от решението по дело С-122/23 Легафакт). Що се отнася до дължимостта на ДДС за облагаемите доставки, извършени от датата на надвишаване на оборота, регламентирана в чл. 102, ал. 4 ЗДДС, СЕС приема, че тя е допустима от Директивата за ДДС, при условията да са спазени принципите на ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС и на пропорционалност в съответствие с практиката на Съда (т. 51). Според т. 41 от същото решение увеличеният размер на данъка не трябва да е прекомерен спрямо тежестта на нарушението на задълженията от страна на данъчнозадълженото лице. По делото са налице данни за това, че за неспазване на срока за подаване на заявление за регистрация на Дрийм хаус билдърс ЕООД е издадено Наказателно постановление 665744-F673269/04.10.2023 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. на основание чл. 178 ЗДДС, влязло в сила. Санкционният акт потвърждава констатациите в мотивите на Акта за регистрация по ЗДДС и в РА, от една страна, но от друга налага извод за прекомерност на данъчната санкция, свързана с установяването на задължение за ДДС за облагаемите доставки, реализирани от търговеца на 25.07.2022 г. до изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако той бе подал своевременно заявлението за регистрация в срок до 01.08.2022 г. Начисляването на ДДС върху доставката, с която е достигнат облагаемият оборот, надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, доколкото, при спазване стриктно задълженията на лицето в областта на облагане с ДДС не би се стигнало до събиране на какъвто и да било данък, т. е. случаят няма характеристиките на данъчна измама, нито попада в хипотезата на заобикаляне на приложимото законодателство. Размерът на начисления данък единствено и само за доставката, с която е надвишен оборотът, се възприема от съда като прекомерен спрямо тежестта на нарушението, изразяващо се неподаване на заявление за регистрация в срок. Неизпълнението на последното законодателят е скрепил с налагането на административно наказание. С оглед на изложеното се налага извод, че не е налице посоченото от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, поради което решението на АС Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора само ответникът по касационната жалба има право на разноски, искането за присъждане на каквито е своевременно заявено без да се сочат доказателства за понесени от дружеството такива Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1, АПК, Върховният административен съд в състав на Първо отделение