Решение № 144 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1288/2020 г.

Решение № 144 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1288/2020 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на С. Л. А., чрез пълномощника му – адв. Ц. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение № 351 от 27.02.2019 г. по т. д. 2572/17 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят А. е поддържал основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 5 и 6 ГПК, мотивирано с това, че макар и страната да не оспорва, че са налице процесуални пропуски на въззивния съд по администриране на сезиралата го въззивна жалба, СГС не бил съобразил заболяването на въззивника - не съобразил че се "касае за недееспособен ищец" и съответно не му назначил особен представител. Върховният съд, разглеждащ спора, също не съобразил този пропуск на СГС и въпреки това приел, че въззивната жалба е нередовна, а САС е постановил недопустимо решение. Страната, чрез пълномощника си, е заявила, че ВКС " може и да е прав от формална гледна точка", но с оглед това, че молителят е недееспособен, решението не намирало опора нито "в закона, нито в морала". И още, ВКС не съобразил Конвенцията за правата на човека и постановил несправедливо решение. Молителят е заявил, с оглед тези обстоятелства, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна - А. Б. В. е на становище, че не са налице сочените отменителни основания, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлият в сила съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За да е налице това отменително основание е необходимо молителят да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. Доколкото в изложението липсват конкретни твърдения, свързани с фактическите състави на това основание, нито са налице доводи, които да го обосновават, като посочването на текста не съставлява такъв довод, то и същото не се установява от страната. Дори и да бъде изведен довод само от приложеното към молбата за отмяна медицинско удостоверение, с оглед твърдение, че същото съставлявало доказателство / във връзка с лаконичното посоченото, че СГС не е взел предвид удостовереното с него заболяване/, то същото не е нито ново обстоятелство, нито ново доказателство, тъй като е налично по делото, с оглед представеното решение на ТЕЛК, удостоверяващо същото заболяване. Или, отново не са налице предпоставки за установеност на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тук следва да се отбележи, че след като очертаният от молителя предмет на отмяна е решението на ВКС, с което е извършена преценка за липса на валидно сезиране на въззивният съд, а оттам и недопустимост на въззивното производство, то и процесуалните пропуски на СГС, извън мотивирането на резултата от касационната инстанция са ирелевантни за настоящето производство. За да е осъществено отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят общо твърди по това основание, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила от СГС не му е бил назначен особен представител въпреки установеното заболяване. Страната смесва това основание с основанието по чл. 303, т. 6 ГПК, третиращо процесуални нарушения във връзка с представителството в конкретните хипотези на чл. 29 ГПК, към който текста бланкетира и по отношение на които доводи не са изложени. Или общото оплакване в изложението на молбата са относими по скоро към основанието по т. 5 на чл. 303 ГПК по отношение, на която може да бъде изведено фактическото твърдение за ненадлежно участие в производството. Това основание, обаче не е налице тъй като решението, чиято отмяна се иска е постановено от ВКС при участието на определен по реда на чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП особен прeдставител /вж. определение от 19.05.2016 г. по гр. д. № 01795/06 г. на СГС/. Пред ВКС, тъй като само решението на този съд е предмет на исканата отмяна и само по отношение на него е налице правен интерес от отмяната му, страната е надлежно представлявана от преупълномощен от назначения особен представител адвокат. При тези фактически данни се налага извод, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като нормата изисква в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила, страната да не е могла да вземе участие лично или чрез представител. В случая страната е била надлежно представлявана. Следва още да се отбележи, че лаконичните доводи в молбата за отмяна, свързани с допуснати от СГС нарушения на процесуалните правила / без да се обсъжда тяхната основателност / са ирелевантни към предмета на исканата отмяна, която има ясно очертан предмет - решението на ВКС, в производството по постановяване, на което не са налице предпоставките, с оглед вече изложеното, както по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, така и тези по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Или тези общи оплаквания нямат относимост не само към решението, предмет на исканата отмяна, но и към фактическите състави на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК и дори и да бъдат установени/ какъвто не е разглеждания случай/ не могат да предизвикат отмяна на постановения съдебен акт, поради лимитивната определеност на основанието, чието установяване единствено води до желания правен резултат. Страната е изложила и оплаквания за неправилност поради противоречие с изискванията на Конвенцията за правата на човека на решението. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл. 303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор, като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на ВКС. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 1800 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение