Решение № 4561 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2018 г.

Решение № 4561 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. София, чрез процесуалния му представител К. Раева срещу Решение № 2743 от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3153/2018 г. на Административен съд – София - град, 14 състав. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София – град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Ведичи" ООД, представлявано от управителя Д. Бицов, [населено място], оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 2743 от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3153/2018 г., Административен съд – София - град, 14 състав, е отменил по жалба на "Ведичи" ООД, представлявано от управителя Д. Бицов, [населено място], Заповед № 0316190/28.02.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, с която е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговски обект – магазин за обувки в гр. София, пред блок 601 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма. Първоинстанционния съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е посочил, че фактите довели до издаването на заповедта са установени при извършена проверка на 23.02.2018 г., а заповедта е издадена пет дни по – късно – на 28.02.2018 г. При проверката била извършена контролна покупка на чифт обувки, на стойност 25, 90 лв., които са били заплатени, но не е бил издаден финансов касов бон от монтирания и работещ в обекта фискален касов апарат. Бил съставен протокол за извършеното нарушение. То е определено от органите по приходите като нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, поради което и на основание чл. 186 от ЗДДС е постановена обжалваната мярка. За да постанови обжалваното решение, административния съд е приел, че щом налагането на ПАМ е станало 5 дни след констатиране на нарушението, то целта за преустановяване на неправомерни действие не е възможно да бъде изпълнена с оглед на забавянето, изложените мотиви от административния орган са бланкетни, необосновани и неподкрепени от събраните доказателства. Липсвали констатации за наличие на системност, при която се налага такъв вид ПАМ. Не са били налице действия за прикриване на доходи. Според съда в заповедта не са изложени достатъчно факти и обстоятелства, от които да може да се направи основателен извод, че е била налице непосредствена опасност за реално увреждане на фиска. Развита е тезата, че липсват факти и мотиви, свързани с последиците от извършеното административно нарушение, както и че целта на приходната администрация е чрез налагането на ПАМ да се доведе до край административното наказване на нарушителя. Според съда налагането на ПАМ, изразяващо се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ закрепени в чл. 22 от ЗАНН. Възприет е извода, че запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на документ за продажба. Възприет е извода, че приложената ПАМ се явява прекомерна, засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера на дружеството спрямо преследваната цел и поради това противоречи на принципа за съразмерност при упражняване на административната дейност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. На основание изложеното административният съд е отменил оспорената заповед поради нарушение на материалноправни разпоредби и противоречие с целта на закона. Решението на административния съд е неправилно като поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба на процесуалния представител на директор на ТД на НАП-гр. София се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както поради необоснованост. Навеждат се доводи, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържан необходимите мотиви както относно това защо следва да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС – "запечатване на обект", така и относно срокът, за който следва да бъде наложена мярката, поради което приемайки друго, решаващият съд е нарушил закона. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Направените по-горе оплаквания по същество се споделят от настоящия състав. Оспорената заповед действително съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Не може да бъде споделена и тезата на първоинстанционния съд, че в случая е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от "Ведичи" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Необосновани са изводите на съда за липса на мотиви и факти, свързани с последиците от извършеното административно нарушение, както и за целене от страна на приходната администрация чрез налагането на ПАМ да се доведе до край административното наказване на нарушителя поради издаването на АУАН чак на 28.02.2018 г. и непредставянето на наказателното постановление. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Издаването на наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й. Като е стигнал до други изводите и е отменил заповедта на директора на ТД на НАП – гр. София за налагане на принудителна административна мярка, Административен съд – София - град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Ведичи" ООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0316190/28.02.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, с която е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговски обект – магазин за обувки в гр. София, пред блок 601 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни да бъде отхвърлена. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - гр. София юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,