Решение № 10626 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2015 г.

Решение № 10626 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 915/12.05.2015 г., постановено по адм. д. № 2897/2014 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив /АСП/, в частта му, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261106198 от 16.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 498 от 09.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Бурденис - 93" ООД за данъчни периоди месец май и месец юни 2010 г. са определени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 2 060,45 лева по фактура № 1000000003 от 28.05.2010 г., с предмет на стопанската операция доставка на 138,94 кг пиле и 1 010 кг пилешки гърди и фактура № 1000000011 от 08.06. 2010 г., с предмет на стопанската операция доставка на 10009,03 кг пиле и 1017 кг пилешки гърди и двете издадени от "Нико Мес" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. В останалата част РА е влязъл в сила. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно не взел предвид липсата на кадрова обезпеченост на доставчика, както и резултатите от ревизии на негови предходни доставчици. Поради това директорът на Дирекция "ОДОП" моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а жалбата на "Бурденис - 93" ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът "Бурденис - 93" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК. АСП е приел от фактическа страна, че предмет на доставката по фактура № 1000000003 от 28.05.2010 г. са пилешки гърди и пилета. Като предходен доставчик на доставчика е посочен "Сад 2001" ЕООД по фактура № 7 от 28.05.2010 г., по която не е признато право на данъчен кредит. Предмет на доставката по фактура № 1000000011 от 8.06.2010 г. е пуешко месо обезкостено и пилета. Като предходен доставчик на доставчика е посочен "Йас Комерс" ЕООД по фактура № 114 от 07.06.2011 г., по която също е отказано правото на данъчен кредит на получателя. Данъчната основа и начисления ДДС по спорните фактури са платени по банков път. Установено е заприхождаването и изписването на стоките по вид, количество и стойност; счетоводното отразяване на фактурите по сметки 702 и 4532, както и по сметка 411 "Клиенти" при доставчика. Относно кадровата обезпеченост е прието, че доставчикът няма назначени лица по трудови правоотношения. Към фактурите са представени документ за предаване на стоките, складова разписка, приемо-предавателен протокол, подписани и подпечатани за двамата търговци, фактури за предходни доставки, доказателства за заприхождаване на стоката и счетоводно отразяване на спорните две фактури. Въз основа на тази цялостна проверка в хода на ревизията не е констатирано каквото и да е нарушение на изискванията на ЗСч и НСС, както и на данъчното законодателство, през ревизираните периоди, включително не е констатирано каквото и да е несъответствие между счетоводните записвания. При така установените факти изводът на АСП от правна страна е за възникнало право на приспадане на данъчен кредит по повод реално осъществени доставки. Касационната инстанция споделя изводите на АСП. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ответникът по касация е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. Обстоятелството, че всички приложени по делото доказателства, включително договори и приложения към тях, са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност В процесните фактури и протоколи са индивидуализирани вида и количеството на стоките. За доставките е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договорите. Представените протоколи за предаване на стоката сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът неправилно е ценил представените в хода на ревизията доказателства относно доставките, след като, както изтъква и първоинстанционният съдия, съответните документи, представени още в хода на ревизията, не са били надлежно оспорени от органите по приходите относно тяхната автентичност. Обстоятелството, че се касае за частни документи, означава, че те се ползват с доказателствената сила, предвидена в чл. 180 ГПК, а именно, че изявленията в тях са действително направени от посочените в документа лица. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си /решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" и цитираната в тях практика и др./, режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно решението по делото "Макс Пен" ЕООД - реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения, решението на Административен съд - Пловдив в разглежданата част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - Пловдив и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,