Решение № 5090 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15264/2008 г.

Решение № 5090 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15264/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Строител-Костенец" ООД - гр. Костенец срещу решение № 1042/27.10.2008 г., постановено по адм. дело № 5035/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2300-1332/06.03.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София-област, потвърден с решение № 1030/07.02008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за доначислен ДДС в размер на 26 392, 54 лв. и лихви - 862, 53 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни нарушения, водещи до отмяна на обжалваното решение на основание чл. 209, т. 3 АПК, а отново са изложени оплаквания срещу издадения ревизионен акт, като може да се направи извод, че се съдържат в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като иска с жалбата отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на грешка в стойностите на описаните в процесните фактури стоки. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Чавдаров. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрист. Кадирова оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение, тъй като то е правилно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неизяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата Административен съд, София-град е приел, че макар дружеството да е закупило от италианско дружество "Auto Star" бетоновози и бетон-пушка, но не е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС, с който да начисли ДДС върху данъчните основи на вътреобщностните придобивания на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4 ЗДДС за данъчни периоди месец май 2007 г. - 15 262, 43 лв. и за месец юни 2007 г. - 11 130, 11 лв. заедно със съответните лихви. Съдът е приел, че протоколът по чл. 117 ЗДДС се издава задължително, тъй като самото начисляване на ДДС се извършва с него и е направен извод за правомерно начисляване от органа по приходите на ДДС. Неиздаването на протоколи по чл. 117 ЗДДС според съда е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит, поради което то не може да се упражни по реда на чл. 71 ЗДДС. Възражението на жалбоподателя, че от неиздаването на протоколи по чл. 117 ЗДДС за бюджета не е настъпила щета, съдът го е възприел за неоснователно, тъй като нормата на чл. 84 ЗДДС е ясна и категорична и след като жалбоподателят не е изпълнил задължението си за начисляване на ДДС, то законосъобразно с ревизионния акт са му доначислени задължения по ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно. Основното оплакване в касационната жалба е за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда поради неустановяване на действителната стойност на процесните фактури. Касаторът твърди, че с ревизионния акт неправилно са приетите стойностите по фактурите - данъчните им основи с твърдение, че са посочени по-високи от действителните. С административната преписка, представена пред първоинстанционния съд и в касационното производство са представени 7 бр. фактури по осъщественото вътреобщностно придобиване на процесните стоки, които не са в превод на български език. Съдът, разглеждащ спора по същество е следвало да укаже на жалбоподателя, че всички доказателства, включително и процесните фактури, удостоверяващи изпълнено вътреобщностно придобиване следва да бъдат представени на български език. Разпоредбата на чл. 185 ГПК изрично разпорежда, че доказателствата на чужд език се придружават с точен превод на български език, заверен от страната, а ако това не може да стане съдът за верността на превода или ако преводът бъде оспорен назначава вещо лице. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Съдът в разпореждане от 15.09.2008 г. е долу казания на жалбоподателя да представи заверен превод на български само на фактура на стр. 16 от данъчната преписка (фактура № 12/02.05.2007 г.), но не и за останалите фактури, като в случая не е спазил изискването на цитираната по-горе правна норма - чл. 185, изр. 2 ГПК. Съдът не се е произнесъл относно отразените стойности по фактурите именно по причина на липсата на превод и по този начин не е могъл да установи дали стойностите по фактурите и тези, посочени в ревизионния акт се различават или съответно - съвпадат. Такава проверка съдът е длъжен да извърши, дори да не е направено възражение, тъй като всички фактури са на чужд език и той не е направил преценка на отразените в тях факти. В този смисъл е и изразеното становище на представителя на Върховна административна прокуратура в касационното производство. При новото разглеждане съдът следва да се изследват и фактите по представения в касационното производство АПВ № № 900466/24.02.2009 г., в който е посочено, че дружеството има задължения по оспорения пред съда РА № 2300-1332/6.03.2008 г. Следва съдът да се произнесе по направеното в касационната жалба оплакване - упражнено ли е право на приспадане на данъчен кредит от касатора по процесните вътреобщностни придобивания или не. При новото разглеждане съдът да се съобрази и с разпоредбата на чл. 73а ЗДДС във връзка с § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС. В тази връзка следва да се укаже и на касатора, че при новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд следва да прояви активност при доказване на твърдените от него факти, като се има предвид, че в ревизионния акт се твърдят отрицателни факти, а положителните факти трябва да се доказват от ревизирания данъчен субект по общите правила на доказването в процеса. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение на посоченото по-горе основание следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията на настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,