Решение № 14503 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2011 г.

Решение № 14503 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Величка Тончева Николова от гр. Варна, чрез процесуалния представител срещу решение № 1058 от 5.5.2011 г., постановено по адм. дело № 4128 по описа за 2010 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3251 от 18.10.2010 г. на кмета на община Варна за изземване на част от имот № 1029 по Плана за новообразуваните имоти на с. о. "Ментеше", землище кв. "Владислав Варненчик". Посочени са отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и е направено с искане за отмяна на обжалваното решение като сочи или да се постанови решение по същество или се върне делото за ново разглеждане. Ответникът - кметът на Община Варна в писмен отговор от 5.07.2011 г. излага становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Никола Стоянов Джеров, Петранка Стоянова Минчева, Продан Калудов Георгиев, Стойко Георгиев Георгиев, Тодорка Петкова Кьосева, Петко Георгиев Георгиев, Райна Стойкова Георгиева, Гинка Начева Петкова, Мартин Георгиев Калудов, Павлина Георгиева Радева, чрез процесуалния си представител адв. Благовеста Ганчева в писмен отговор от 5.07.2011 г. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Недялка Атанасова Ангелова, Албена Николова Николова, Калоян Великов Кирилов, Самуил Великов Кирилов и Атанас Георгиев Стоянов чрез адв. Владимир Трайков са депозирали писмен отговор на 12.07.2011 г. с изложени твърдения за неоснователност на подадената жалба. Останалите заинтересовани страни - Тодорка Калудова Петкова, Мария Боева Куртева, Христо Димитров Топчиев, Златка Проданова Топчиева, Мария Проданова Василева, Станка Иванова Иванова, Вяра Бойчева Петрова и Живка Бойчева Илиева не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на настоящата касаторка против Заповед № 3251/18.10.2010 г. на кмета на Община -Варна, с която е разпоредено изземване на част от имот № 1029 по ПНИ на с. о. "Ментеше", землище "Владислав Варненчик", представляваща имот № 73 по КП на ползвателите на същата местност. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил така подадената жалба. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ е законосъобразна - актът е издаден от компетентен орган в съответната форма, спазени са материалноправните и процесуални разпоредби по издаването му. Искането е подадено от собственик на земеделски имот с възстановено право на собственост, като собствеността му е установена с влязло в сила решение на поземлена комисия. Решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Тъй като не са били ангажирани доказателства във връзка с твърдението на жалбоподателя, че имота попада в строителните граници на гр. Варна, а от разпита на вещото лице е установено, че няма одобрен подробен устройствен план, съдът е приел, че предмет на изземване по заповедта е имот, който представлява земеделска земя. Въз основа на събраните в съдебното производство доказателства, в т. ч. заключението от назначената СТЕ и таблицата към комбинирания план е установена идентичност между възстановения земеделски имот, собственост на жалбоподателя и имота, предмет на изземване. Установено е още, че наемното правоотношение на жалбоподателя по договора от 12.02.1990 г. е само за календарната 1990 г. и този договор не е бил подновяван. С решение на ВОС по гр. дело № 539/1995 г. на оспорващия е било отказано признаване на права по § 4 от ЗСПЗЗ въз основа на този договор за наем . В тази връзка е прието, че този писмен договор не представлява годно правно основание за владение на имота. Съдът е извел извод, че жалбоподателката не е доказала съществуването на правно основание за упражняваната фактическа власт върху имота. По тези съображения административният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил подадената против него жалба. Така постановеното решение е правилно. Основният аргумент на поддържан от касаторката е, че имотът предмет на оспорената заповед не е земеделски по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като се намира в границите на селищно образувание и защитата на правото на собственост не може да бъде реализирана по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Настоящият състав на ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, че същите твърдения са неоснователни и недоказани. От приетата и неоспорена съдебно техническа експертиза, както и от разпита на вещото лице е установено, че имота, макар и да попада в границите на селищно образувание, за същия няма изготвен подробен устройствен план (ПУП). С подробните планове се определя конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Основната задача на ПУП е да урегулира територии с неприложена регулация, както и да урегулира неурегулирани имоти. Земеделските земи, които се включват в границите на населените места се определят с общ или подробен устройствен план. След като за конкретният имот няма подробен устройствен план, следователно същият не е сменил предназначението си. Жалбоподателят в рамките на съдебното производство не е представил годни доказателства във връзка с твърденията си за характера на имота, оттук и правилно административният съд е извел извод, че имотът представлява земеделска земя. Обжалваната от Величка Тончева Николова Заповед № 3251 от 18.10.2010 г. на Кмета на Община Варна е издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, "по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им". От текста следва, че за да бъде издадена такава заповед по реда на предвиденото в закона бързо административно производство е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни условия: направено искане до компетентния административен орган от лица с възстановено право на собственост върху земеделски имот, ползване на същия този имот от трети лица и това ползване да е без правно основание. В конкретния случай тези законоустановени предпоставки са били налице, както правилно е установил първоинстанционният съд. Административният орган е бил сезиран от Никола Стоянов Джеров - наследник на Георги Петков Куртев. От доказателствата по делото е установено, че въз основа на решение № 913/25.09.2002 г. на ПК - Варна, с което се признава право на наследниците на Георги Куртев на възстановяване върху нива от 5 дка. в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в м. "Ментеше", в регистъра към ПНИ посочените наследници са вписани като съсобственици на новообразуван имот № 1029. с наследниците на Димитър Топчиев, Атанас Атанасов и Иван Атанасов. Установено е също, че имота се ползва от настоящата касаторка въз основа на договор за отдаване под наем със срок за календарната 1990 г., като в хода на производството не е установено този договор да е подновяван, както и да е издаден документ за собственост в полза на същата. От горното следва изводът, че и трите предпоставки за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ са били налице. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение