Решение № 17280 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2019 г.

Решение № 17280 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Араланов срещу решение № 155/13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 46/2019 г. по описа на Административен съд-Пазарджик (АС-Пазарджик). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушение на закона и съществени нарушения на административнопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита като изрично са наведени оплаквания, че първата инстанция не е обсъдила нито един от доводите на И. Араланов и не са съобразени постановените присъди, които са посочени основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения по същия казус. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик (ОДМВР-Пазарджик) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 155/13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 46/2019 г. по описа на АС-Пазарджик е отхвърлена жалбата на И. Араланов против Заповед № 3-2593/27.09.2011 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия при спазване на административнопроизводствените правила и без да са допуснати нарушения на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно. С решение № 304/09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 11242/2018 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, по реда на извънинстанционния контрол е отменено решение № 697/28.12.2011 г., постановено по адм. д. № 785/2011 г. по описа на АС- Пазарджик и решение № 16190/18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2194/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение. Петчленният съдебен състав е приел присъдата на Специализирания наказателен съд, постановена по НОХД № 857/2014 г., с която И. Араланов е признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление, като основание по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на И. Араланов против Заповед № 3-2593/27.09.2011 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик и решението, с което то е оставено в сила. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане на АС-Пазарджик, при което е следвало да бъде съобразено новото писмено доказателство представляващо основание за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Пред Върховния административен съд е представена само цитираната оправдателна присъда и присъда № 5/11.05.2018 г., постановена по ВНОХД № 42/2017 г. по описа на Апелативен специализиран съд с мотиви за особено мнение на съдията-докладчик, но не и мотивите към тези два съдебни акта. Оспорената пред АС-Пазарджик заповед е издадена на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) за това, че полицай И. Араланов, в качеството му на държавен служител категория "Е" - I - степен, младши автоконтрольор I степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР-Пазарджик в периода м. септември - месец октомври 2010 г. на автомагистрала "Тракия" в близост до гр. Пазарджик е приел от А. Атанасов от [населено място] дар, който не му се следва - парична сума в размер на 160 лева, за да не извърши действие по служба, а именно да не състави АУАН на това лице. Тези обстоятелства са квалифицирани като три отделни дисциплинарни нарушения: 1. умишлено използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица (негови колеги) - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.); ; 2. злоупотреба с предоставената му власт и оказано доверие - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.); и 3. друго тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на службата, като не е спазил правилата по т. 4, т. 7, т. 8 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.);. Престъплението, за което И. Араланов е признат за невиновен е индивидуализирано както следва: на неустановена дата в периода месец септември-октомври 2010 г. на автомагистрала"Тракия" в близост до гр. Пазарджик И. Араланов в качеството му на длъжностно лице държавен служител в МВР, полицай категория Е - I, младши автоконтрольор I степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР-Пазарджик е приел от А. Атанасов дар, който не му се следва - парична сума в размер на 160 лева, за да не извърши действие по служба, произтичащи от задължението му по ЗДвП- да състави АУАН във връзка с констатирано нарушение. Видимо е съвпадението на описанието на престъпния състав с фактическото основание за издаване на оспорената пред АС-Пазарджик заповед, което е констатирано и от петчленният състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 300 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая поради липса на мотивите към влязлата в сила присъда на наказателния съд не е възможно да бъде извършена преценка доколко АС-Пазарджик е имал право да извършва собствен анализ на събраните по делото доказателства за установяване на всички факти и обстоятелства, съставляващи основание за издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание или по силата на чл. 300 от ГПК е бил длъжен да приема за установени част от тях. От мотивите на особеното мнение на съдията-докладчик във възивната инстанция по наказателното дело не е възможно да се установят основанията за издаване на първоинстанционната оправдателна присъда за И. Араланов и доколко наказателният съд е приел, че той не е извършил изпълнителното деяния на престъплението, в което е обвинен или са налице други (процесуални основания) за постановяване на този съдебен акт. При разглеждане на спора от първата инстанция след отмяна на влезлите в сила съдебни решения, АС-Пазарджик не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК като нито в определението за насрочване от 23.01.2019 г., нито в откритото съдебно заседание от 14.02.2019 г. е указал на страните разпределението на доказателствената тежест в процеса. Видно от протокола от проведеното единството открито съдебно заседание по делото не са приети никакви доказателства, независимо, че след отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК делото е върнато за ново разглеждане на първата инстанция, която в този случай трябва да разгледа спора като първа първа инстанция. Постановените по същия съдебен спор две съдебни решения (на първа и на касационна инстанция) са отменени при извънинстанционния им контрол и спорът е върнат на първата инстанция за ново разглеждане на жалбата на И. Араланов, при което АС-Пазарджик дължи разглеждане на спора съобразно всички правила на чл. 145 и сл. от АПК, включително разпределение на доказателствената тежест и събиране на доказателства по делото. Постановеното в това производство съдебно решение подлежи на касационно обжалване, а касационната инстанция упражнява правомощията си по чл. 221 и чл. 222 от АПК, а не по чл. 225 от АПК доколкото първото решение на касационна инстанция по същия спор не е отменително, а и самото то е отменено. С оглед констатираните съществени процесуални нарушения, допуснати от АС-Пазарджик, които са довели до постановяване на съдебно решение без събиране на доказателства по спора, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Основателни са и изрично наведените оплаквания в касационната жалба за липса на произнасяне по доводите и възраженията на жалбоподателя. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради липсата събрани по делото доказателства, непроизнасяне по доводите на страните по делото и непровеждане на служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение относно относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на АС-Пазарджик за неоснователност на жалбата. С оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция няма възможност да реши спора по същество при липсата на фактически установявания в обжалваното решение, формирани въз основа на събрани по делото доказателства. При новото разглеждане на спора трябва да бъдат събрани като доказателства всички представени до този момент от страните документи както мотивите към присъдите, представени по адм. д. № 11242/2018 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, които са от съществен означение за правилното прилагане на чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение