Решение № 15642 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2014 г.

Решение № 15642 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 131 от 7.01.2014 г., постановено по адм. дело № 9033/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество. Ответникът, Любен Руменов Симеонов от с. Шишманово, община Харманли, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Любен Симеонов от с. Шишманово против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схемата за национални доплащания за тютюн по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-260-6500/3708 от 11.07.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". УП е постановено по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане по схема за национално доплащане за тютюн, необвързана с производството /НДТ/ с УИН: 26/150612/03223 за кампания 2012 г. и със същия административен акт е определен следният размер на финансово подпомагане: за тютюн "Басми" - 3969 лв. Реално тази оторизирана сума не е изплатена на Симеонов, тъй като същата е удържана изцяло в резултат на санкции от предходни периоди /чл. 56 от Регламент № 885/2006 на Комисията/ или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ по директните плащания или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил цитираното по-горе уведомително писмо изх. 02-260-6500/3708 от 11.07.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта му, с която оторизираната субсидия по подаденото от земеделския производител заявление за кампания 2012 г. в размер на 3969.00 лв. е удържана. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Въпреки горните констатации, АССГ е приел, че оспореното уведомително писмо е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречие с материалния закон. Едва в хода на съдебното производство като елемент от административната преписка изпълнителният директор на ДФЗ е представил по делото Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-260-6500/11038 от 2.10.2011 г., с което на Любен Симеонов са наложени санкции за бъдещ период на основание чл. 58 от регламент № 1122/2009 г. за: СЕПП - 4 282.75 лв. и за НДП - 2342.83 лв. и на основание чл. 16 от регламент № 1975/2006 г. по НР2 - 2 289.26 лв. Видно от представения като елемент от административната преписка констативен протокол от 1.11.2011 г., уведомителното писмо за кампания 2010 г. е било обявено при условията на чл. 61, ал. 3 от АПК на таблото за обявления на ДФЗ поради невъзможност за връчването му на посочения от земеделския производител адрес. На база горните доказателства АССГ е приел, че удържането на суми с обжалвания пред него административен акт е незаконосъобразно, тъй като към датата на постановяване на атакуваното уведомително писмо от 11.07.2013 г. не е налице влязъл в сила предходен административен акт, ползващ се с изпълнителна сила по отношение начислените санкции за бъдещ период, с които да се извърши валидно удържане с оторизираната сума от 3969.00 лв. Според съда УП от 2.10.2011 г. незаконосъобразно е бил съобщен на земеделския производител по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, доколкото в административната преписка е налице известен адрес на Любен Симеонов /на който е връчено и обжалваното в настоящото съдебно производство УП/, както и мобилен телефон на земеделския производител. Тъй като липсват каквито и да било доказателства Симеонов да е бил търсен на посочения от него адрес и да не е бил намерен на него, както и да е бил търсен на посочения от него телефон с цел устното му уведомяване за УП от 2011 г., според АССГ уведомяването по чл. 61, ал. 3 от АПК е незаконосъобразно и не произвежда предвидените в тази законова норма правни последици. По горните съображения административният съд е приел, че към датата на издаване на обжалвания административен акт УП от 2011 г. не е съобщено валидно на земеделския производител и не е влязло в сила. Тъй като със същото не е разпоредено предварително изпълнение, нито такова предварително изпълнение е разпоредено по закон, то посочените в него санкции за бъдещи периоди не подлежат на изпълнение и не могат законосъобразно да бъдат удържани /прихванати/ с оторизираната сума от 3969 лв. На следващо място АССГ е констатирал и немотивираност на УП, съставляващо самостоятелно основание за отмяната му. В административния акт не е конкретизирано на какво от трите, алтернативно посочени основания е извършено удържането на суми. Съдебното решение е правилно. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби. Действително в уведомителното писмо, освен посочения в таблицата към УП размер на удържаните суми - 3969 лв., не е индивидуализирано конкретното фактическо и правно основание за това удържане - дали приспаднатите от оторизираната субсидия суми са в резултат на санкции от предходни периоди или се касае за недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ по директните плащания или приспадането е извършено от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Дори да се приеме, че тази немотивираност на акта е преодоляна с представяне към административната преписка на УП изх. № 02-260-6500/11038 от 2.10.2011 г., с което на земеделския производител са определени санкции за бъдещ период по СЕПП, НДП и НР2, то и в този случай правилно АССГ е приел, че административният акт е постановен в нарушение на процедурата и в противоречие с материалния закон. Обосновано съдът е заключил, че неправилно е приложена процедурата на връчване на УП от 2011 г. по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, тъй като в административната преписка липсват данни Симеонов да е бил търсен, но ненамерен на посочения от него в заявлението за подпомагане адрес или на посочения в същото телефон. С оглед гореизложеното правилно съдът е приел, че към датата на издаване на обжалваното УП, предходният административен акт, установяващ санкции за бъдещ период, не е бил влязъл в сила. Предвид липсата на допуснато било по закон, било от административния орган предварително изпълнение на УП за кампания 2010 г., същото към датата на издаване на УП за кампания 2012 не се е ползвало с изпълнителна сила, поради което незаконосъобразно и в противоречие с процесуалния и материалния закон е извършено удържане на сумата от 3969 лв. Цитираното от касатора в касационната жалба съдебно решение по адм. д. № 14195/2012 г., съгласно която санкциите за бъдещ период се определят с издаването, а не с влизането в сила на уведомителното писмо, е изолирано и не може да се разглежда като установена съдебна практика по този въпрос. Неоснователни са и развитите от касатора доводи за неприложимост в случая на разпоредбите на чл. 5б от Регламент № 885/2006 и чл. 105 от ЗЗД. Видно от § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията. Разпоредбата на чл. 5б от регламент № 885/2006 г. от своя страна предвижда, че държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. След като с тази разпоредба от регламента, за да се осъществи валидно прихващане, се препраща към националното законодателство на държавата - членка, то в този случай приложима е разпоредбата именно на чл. 105 от ЗЗД, предвиждаща изискването активното вземане да е ликвидно и изискуемо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,