Решение № 11563 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16355/2013 г.

Решение № 11563 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16355/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Ямбол против решение № 162 от 28.10.2013 г. по адм. дело № 238/2013 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменена заповед № з-1313/3.09.2013 г. на същия административен орган, с която на Живко Иванов Желев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Желев дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Ямбол е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване на установените в закона срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетите от първоинстанционния съд мотиви. Изводът на съда, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е нарушено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) не намира опира в нормативната уредба и не се споделя от настоящата инстанция. Видно от приложените по делото доказателства, преди налагане на дисциплинарното наказание жалбоподателят е изслушан. Това обстоятелство е удостоверено с протокол, съдържащ подписите на дисциплинарно наказващия орган, на служителя и на двама свидетели. Обстоятелството, че в протокола за изслушването и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е записан един и същи час, не води до извода за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), още повече, че жалбоподателят не оспорва факта, че изслушването е проведеното преди налагането на наказание. Ето защо следва да се приеме, че изискванията на закона са спазени и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, основание за нейната отмяна. Изводът на първоинстанционния съдебен състав в обратния смисъл не се отразява на правилността на съдебния акт, тъй като заключението за отмяна на заповедта като постановена в противоречие с материалния закон изцяло съответства на нормативната уредба. Като допълнително основание за отмяна на административния акт следва да се посочи и обстоятелството, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа предвидените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) реквизити. В противоречие с посочения текст в акта не са посочени разпоредбите, които са нарушени от държавния служител и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Жалбоподателят е наказан за това, че на 28.07.2013 г. по време на работната си смяна за времето от 07.00 до 15.00 ч. заедно с колегата му Драгнев са проверили и докладвали в ОДЧ общо 4 автомобила, без да са "взели отношение". Посочено е, че с действията си полицай Желев, младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ямбол не е осъществил ефективен контрол върху спазване правилата за движение по време на изпълнение на служебните си задължения и е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.), изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения. В заповедта и в изготвената справка не е посочено какво точно служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е извършил. Не са уточнени кои законови задължения, респективно задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени или съответно са нарушени. От фактическите основания, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не става ясно колко автомобила по време на дежурството е следвало да бъдат проверени и това не е сторено, а от изготвената в дисциплинарното производство справка не може да се направи извод, че в нарушение на заповедите за извършване на проверки жалбоподателят не е проверил преминаващите през периода таксиметрови и товарни автомобили. Освен това нито в заповедта, нито в докладната записка и справката, изготвена при проведеното дисциплинарно производство не е установено водачите на проверените автомобили да са допуснали нарушения на Закона за движението по пътищата и същите да не са санкционирани по предвидения в закона ред, тоест не е посочено в какво се изразява липсата на "отношение" от страна автопатрула. Всички тези фактически неточности и правни пропуски опорочават заповедта от формална страна, тъй като препятстват установяването на действително допуснатото от служителя дисциплинарно нарушение. Същевременно допуснатите формални нарушения водят до постановяване на заповедта и в противоречие с материалния закон, тъй като административният акт е издаден, без да е установено кои свои задължения служителят не е изпълнил или на кои норми и разпореждания служебното му поведение противоречи, тоест без да е установено, че поведението на Желев представлява нарушение на служебната дисциплина или неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.). Ето защо съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло. Изложените в касационната жалба обстоятелства по своята същност не представляват касационни доводи, а с тях се цели мотивиране на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Доколкото това е недопустимо, то сочените доводи не следва да бъдат обсъждани. Всеки от констатираните от първоинстанционния съд и посочени по-горе пороци на административния акт съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отменя обжалваната заповед, съставът на Административен съд - Ямбол постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,