Решение № 16292 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 713/2013 г.

Решение № 16292 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 713/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вилям Костов Попов против решение № 4529 от 3.08.2012 г. по адм. дело № 3091/2012 г. на Административен съд София - град, с което жалбата на Попов против решение № 2/12.07.2010 г. на заместник-генералния директор на "Авиоотряд 28" за отмяна на решение № 1/26.04.2010 г. на същия административен орган и отказ да се предостави достъп до поисканата със заявления рег. № № 20-62-1/8.03.2010 г., 20-62-2/8.03.2010 г. и 20-62-3/8.03.2010 г. обществена информация, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като условията на чл. 99 и сл. от АПК за възобновяване на административното производство не са осъществени, исканата информация е налична и не представлява защитена тайна, поради което следва да бъде предоставена. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на административния орган да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон. Изводът на съдебния състав за законосъобразност на решение № 2/12.07.2010 г, е направен в противоречие със закона. Действително решението е издадено от компетентния орган (със заповед № РД-12-20/26.03.2010 г. генералният директор на "Авиоотряд 28" - орган по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) упълномощава заместника си да се произнася по заявленията на Вилям Попов) и в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма. Въпреки това административният акт следва да бъде отменен, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оспореното решение № 2/12.07.2010 г. заместник-генералният директор на "Авиоотряд 28" отменя свое решение № 1/26.04.2010 г., с което предоставя пълен достъп до обществената информация, поискана от Вилям Попов със заявления № 20-62-1/8.03.2010 г., 20-62-2/8.03.2010 г. и 20-62-3/8.03.2010 г., отнасяща се за официалното посещение на президента на Република България в Корея, Австралия и Шри Ланка; за пътуванията на президента Георги Първанов и придружаващите го лица с въздухоплавателни средства на "Авиоотряд 28" за периода от встъпването на държавния глава в длъжност до 28.02.2010, както и за дейността, развитието, финансирането, снабдяването, поддръжката и ефективността на "Авиоотряд 28" от 2000 г. до 2010 г. и отказва да предостави достъп до същата обществената информация, като се позовава на разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ. При тези данни административният съд незаконосъобразно приема, че оспореното решение е издадено след изпълнение на процедурата по възобновяване на производството, предвидена в чл. 99 и сл. от АПК. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съда. Като засягаща стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99 от АПК основания, по инициатива на административния орган, на прокурора или по искане на страна в производството (чл. 100 от АПК). В случая възобновяването е по инициатива на административния орган, на основание чл. 99, т. 1 от АПК, но е осъществено извън предвидените в чл. 102 от АПК срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от АПК в ред до ДВ, бр. 39/2011 г. възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 от АПК може да се направи в едномесечен срок от влизане в сила на акта. В случая този срок е пропуснат. Решение № 1/26.04.2010 г., с което е предоставен пълен достъп до исканата от жалбоподателя информация, е изцяло положително за заявителя, поради което за него не е налице правен интерес от оспорване на акта. При това положение този акт може да бъде оспорен единствено от прокурора в едномесечен срок от издаването му (чл. 149, ал. 4 от АПК) или в случая до 26.05.2010 г. Това не е направено, поради което актът е влязъл в сила, а следователно от последната дата тече едномесечният срок за възобновяване по чл. 102, ал. 1 от АПК. Срокът изтича на 28.06.2010 г., тъй като 26.06.2010 е събота, неработен ден, а оспореното решение за отмяна на предходния акт е издадено на 12.07.2010 г., около 2 седмици по-късно. Това налага извода, че решението от 12.07.2010 г. е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както вече се посочи производството по възобновяване е извънреден способ за контрол и следва да се прилага само след осъществяване на предвидените в закона основания, в сроковете, посочени в чл. 102 от АПК. Всяко отклонение опорочава постановения акт и е основание за неговата отмяна. Констатираният порок е достатъчно основание за отмяна на решението без да се обсъжда съответствието му с материалния закон. Тезата на административния съд, основаваща законосъобразността на оспореното решение, постановено в производство по възобновяване, на приложение на удължения срок за оспорване, предвиден в чл. 140, ал. 1 от АПК, не може да бъде споделена. Удълженият срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 от АПК е последица от неизпълнението на задължението на административния орган да укаже пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван постановения административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. Този текст не се отнася за сроковете за протестиране от прокурора, а е предвиден като гаранция, че лицето, засегнато негативно от административния акт ще упражни правото си на защита, независимо от противоправното поведение на органа. Ето защо право да се позова на посочения текст има само лицето, за което административният акт е неблагоприятен. В случая първоначалното решение по заявленията на Попов е изцяло положително, поради което за заявителя не е налице правен интерес от неговото оспорване, а следователно нормата на чл. 140 от АПК е неприложима. Прилагането на удължения срок в интерес на административния орган при преценка на спазване на сроковете за възобновяване на административното производство създава възможност органът да придобие права от собственото си неправомерно поведение, както и за възобновяване на производствата по издаване на административните актове в произволни срокове, което е в противоречие с принципа за законност, а и с целта на закона, уреждащ процедурата по възобновяване като извънреден способ за контрол за законосъобразност, но не и като средство за административен произвол. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при издаването на решение № 2/12.07.2010 г. на заместник-генералния директор на "Авиоотряд 28" е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е достатъчно основание за отмяна на административния акт, без да се обсъждат останалите доводи на касатора за неговата незаконосъобразност. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбата против посоченото решение, съставът на Административен съд София - град постановява съдебен акт, който не кореспондира с нормативната уредба. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който решение № 2/12.07.2010 г. на заместник- генералния директор на "Авиоотряд 28" да бъде отменено. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски (такива са ангажирани само относно заплатената държавна такса, а пълномощното на адв. Кашъмов не съдържа данни за заплатено възнаграждение) "Авиоотряд 28" следва да заплати на Вилям Костов Попов сумата 20.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,