Решение № 1065 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11515/2019 г.
ВАСПетчленен състав22.01.2020 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането, предявено на основание чл. 239, т. 1 АПК, от "АГРОВАЛ БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Живково, община Ихтиман, Софийска област, с управител Ц. Симеонов, за отмяна на влязло в сила решение № 6519 от 02.05.2019 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, по адм. д. № 1780/2018 г. ОСЪЖДА "АГРОВАЛ БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Живково, община Ихтиман, Софийска област, с управител Ц. Симеонов, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Решението не подлежи на обжалване и на отмяна.
Мотиви
Решение № 1065 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11515/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 6519 от 02.05.2019 г., постановено от Върховния административен съд /ВАС/, Осмо отделение, по адм. д. № 1780/2018 г. Искането е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК от "АГРОВАЛ БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Живково, община Ихтиман, Софийска област, с управител Ц. Симеонов, чрез упълномощен адв. Д. Зарева. В искането, с писмена молба от 06.11.2019 г. и в съдебно заседание чрез адв. Д. Зарева искателят се позовава на решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757/2019 г. от петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440/2017 г. от състав на Четвърто отделение на ВАС, с които съдебни решения е обявена нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Искателят развива тезата, че с процесния Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ от 14.07.2016 г. на изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" е определна финансова корекция 100%, която е фирмирана и наложена в съответствие с нищожната методика. Като ново писмено доказателство по делото е представено и Постановление на СГП за прекратяване на наказателно производство от 24.08.2018 г. по пр. пр. № 11467/2016 г., в което и е прието, че липсва нарушение и осъществен състав на престъпление от общ характер, поради което Заместник градския прокурор е прекратил наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК. Въз основа на горепосочените писмени доказателства искателят претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, гр. София, оспорва искането за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт Т. Ламбев, който с писмени отговори от 16.09.2019 г. и от 24.09.2019 г., както и в писмено становище от 23.10.2019 г. пледира за отхвърляне на молбата за отмяна като неоснователна и прави искане за присъждане на сторените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна на влязло в сила решение № 6519 от 02.05.2019 г. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество искането на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 6519 от 02.05.2019 г. е отменено решение № 7773 от 15.12.2017 г. на Административен съд- София – град по адм. д. № 8453 по описа за 2016 г. и вместо него е постановено отхвърляне жалбата на "Агровал БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София ул. "Хр. Максимов", представлявано от управителя Ц. Симеонов, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4321 от 14.07.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и "Агровал БГ" ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" 717 лв. - деловодни разноски. За да достигне до този резултат касационният съдебен състав е преценил съобразно проверката на място, документирана с приетия като доказателство контролен лист, че заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза не е годен доказателствен източник за състоянието на процесния обект към миналия момент на извършване на проверката, последвала окончателното плащане по договора, в който смисъл са и отговорите на експерта в проведеното съдебно заседание. От тук тричленният съдебен състав на ВАС е извел извод, че необосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорващото дружество е доказало изпълнение на договорните и законовите си задължения, конкретизирани в мотивите на оспорения АУПДВ, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и първоинстанционното решение не е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, същото е отменено, като вместо него е постановено ново решение по същество, с което жалбата на "Агровал БГ" ЕООД против АУПДВ е отхвърлена като неоснователна. Искането, предмет на настоящото производство, е обосновано с нормата на чл. 239, т. 1 АПК, по силата на която съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Подателят на искането се позовава на решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757/2019 г. от петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440/2017 г. от състав на Четвърто отделение на ВАС, с които решения е обявена нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Както бе посочено по-горе цитираното решение на петчленния съдебен състав е влязло в сила на дата 29.05.2019 г., поради което то е нововъзникнало доказателство след постановяване на атакуваното решение. С оглед на това обявената нищожност на визираната методика не е могла да стане известна на оспорващото дружество и на процесуалния му представител в хода на касационния процес по адм. д. № 1780/2018 г. на ВАС. Това обаче не е достатъчно за да се счете, че представеното доказателство е ново по смисъла на нормата чл. 239, т. 1 АПК. Това е така, защото приложимата разпоредба изисква представеното от искателя ново доказателство или обстоятелство да са от съществено значение за делото, което условие в случая не е налице. Настоящият съдебен състав констатира, че обявената за нищожна Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., не е цитирана нито веднъж в атакуваното съдебно решение № 6519 от 02.05.2019 г. и същата не е послужила като основание за отмяна на първоинстанционното решение № 7773 от 15.12.2017 г. на Административен съд- София – град по адм. д. № 8453/2016 г. От съществено значение е обстоятелството, че издателят на оспорения индивидуален административен акт - Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4321 от 14.07.2016 г. също нито веднъж не е посочил като фактическо или правно основание съществуването на горепосочената методика и изпълнителният директор на ДФЗ не е определил финансова санкция, съответно финансова корекция, съобразявайки или цитирайки тази методика или текст от този подзаконов нормативен акт. Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 76, ал. 1 ЗУСЕСИФ, съобразно който нормативен текст /отм. ДВ, бр. 85 от 2017 г./ след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Следва да се има предвид, че в случая няма данни за извършена финансова корекция, поради което предмет на обжалване пред АССГ не е било решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 70 - чл. 75 ЗУСЕСИФ, а постановен АУПДВ. Ето защо с процесния акт не е наложена финансова корекция и санкция, чиито размер се определя съобразно прогласената за нищожна методика. Следователно приложеното към искането за отмяна писмено доказателство - решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757/2019 г. от петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440/2017 г. от състав на Четвърто отделение на ВАС, не е от съществено значение за изхода на конкретния правен спор. Аналогично е положението и с другото доказателство, представено от страна на искателя с писмената му молба от 06.11.2019 г. Процесуалният представител на "Агровал БГ" ЕООД се позовава на Постановление на СГП за прекратяване на наказателно производство от 24.08.2018 г. по пр. пр. № 11467/2016 г., в което е прието, че не е осъществен състав на престъпление от общ характер и заместник градския прокурор е прекратил наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК. От приложения по делото Приемо-предавателен протокол е видно, че управителят на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД е получил горепосоченото постановление на дата 01.11.2019 г., което означава, че това доказателство не му е било известно по време на съдебното производство, проведено пред първоинстанционния и касационния административен съд. С оглед на това следва да се приеме, че непредставянето на постановлението не се дължи на бездействие на страната или на нейния процесуален представител. Въпреки това настоящият петчленен съдебен състав счита, че гореописаното постановление не съставлява доказателство, което е от съществено значение за делото, тъй като от неговото съдържание е видно, че се касае за образувано досъдебно производство срещу длъжностни лица от РРА - София, които са държавни служители на Държавен фонд "Земеделие" и с постановения диспозитив е прекратено наказателното производство срещу неизвестен извършител за престъпление по служба по чл. 282, ал. 1 НК. Тоест искателят не е адресат на визираното постановление и по отношение на "Агровал БГ" ЕООД не е прекратявано досъдебно производство. Вярно е, че от стр. 7 до стр. 11 /вкл./ в постановлението подробно е обсъден проекта на "Агровал БГ" ЕООД с № 23/121/05608 от 22.08.2012 г., като в мотивите на постановлението е посочено, че това дружество не е допуснало незпълнение и е вписано следното: "В хода на досъдебното производство е направен оглед на местопроизшествие и е приложен албум за извършен оглед на птицеферма на фирма "Агровал БГ" ЕООД, извършен на 20.06.2018 г., от който се установява, че строително монтажните работи, заложени в одобреното инвестиционно намерение са изпълнени. Фермата е оградена, има трафопост, електричество, вода и необходимото оборудване за да функционила по предназначение. " Настоящият съдебен състав счита, че съображенията на заместник градския прокурор не следва да ангажират Върховния административен съд и не са в състояние да опровергаят изводите, формирани от касационния съдебен състав в атакуваното съдебно решение във връзка с констатираното неизпълнение на договорните и законовите задължения на "Агровал БГ" ЕООД, конкретизирани в мотивите на процесния АУПДВ. Обратното би довело до противоречие с прогласения в чл. 10 АПК основен принцип за самостоятелност при вземане на решения в административния процес. От съществено значение е и обстоятелството, че преценката в цитираното постановление е направена от гледна точка на Наказателния процес, а оспореният АУПДВ е издаден на основание на друг материален закон - ЗУСЕСИФ, поради което тричленният съдебен състав на ВАС се е произнесъл не относно извършено престъпление по служба, а е установил нарушение на императивните изисквания на ЗУСЕСИФ. По изложените съображения петчленният съдебен състав намира, че в случая представените от искателя доказателства нямат характер на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което налага отхвърляне на искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С оглед изхода на спора на ответника по искането за отмяна следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК искателят следва да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия,