Решение № 3480 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14895/2010 г.

Решение № 3480 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14895/2010 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Янка Костадинова Дончева, Стоян Неделчев Стоянов и Костадин Неделчев Стоянов чрез пълномощника им - Жасмин Първанов против решение № 117 от 11.06.2010 г. по адм. дело № 45/2008 г. на Варненския окръжен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им против одобрения коригиран план за земеразделяне на с. Звездица, област Варна в обжалваната му част. Правят доводи за противоречие на решението с решение по адм. дело № 523/2000 г. на същия съд. Правят и доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Марийка Атанасова Лечева, Атанас Стоянов Димитров и Димитър Стоянов Димитров също считат жалбата за неоснователна. Останалите заинтересовани страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че предмет на разглеждане с обжалваното решение е само искането за изменение на плана за земеразделяне относно имота в местността "Курията". Поради това е неоснователно възражението за противоречие с предходно решение на същия съд. По същество счита, че планът за земеразделяне в обжалваната му част е законосъобразен и жалбата срещу него основателно е отхвърлена. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред окръжния съд е по реда на чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и при условията на чл. 248, ал. 1 от АПК. Образувано е след отменително решение № 12907 от 27.11.2008 г. по адм. дело № 9332/2007 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него в проведено отменително производство по молба на трети лица - Марийка Атанасова Лечева и Костадин Атанасов Димитров е отменено влязлото в сила решение по адм. дело № 523/2000 г. на Варненския окръжен съд за изменение на одобрения коригиран план за земеразделяне на землището на с. Звездица досежно имот № 13007, като са определени два парцела - № 6А и № 8А и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Съдът е разгледал спора по същество с оглед съответствието на проекта за изменение на плана, представен с жалбата от 4.04.2000 г. с изискванията на правилника, формулирани в разпоредбата на чл. 23а от него. Приел е, че собствеността е призната за възстановяване в нови реални граници, поради което е без значение липсата на идентичност между имота на наследодателя на жалбоподателите и този, отреден им с плана за земеразделяне. На следващо място е посочил, че изискването имотите да бъдат възстановени в местността, в която са се намирали преди внасянето им в ТКЗС има препоръчителен, а не задължителен характер. Акцентирал е на факта, че с проекта за изменение на плана, жалбоподателите предлагат имотите на заинтересованите страни да се разделят на по два, които да бъдат възстановени в различни масиви. Това е отчетено, като противоречащо на изричното изискване по чл. 23а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ. По тези три групи самостоятелни съображения, съдът е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно. От всички данни по делото се установява, че с плана за земеразделяне на жалбоподателите, като наследници на Неделчо Стоянов Дончев им е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне право на собственост върху имот от 2.500 декара, V категория в местността "Чаушево дере". За него им е отредено лозе от 2.375 декара в местността "Бялата нива", съставляващо имот № 6 в масив 12. На наследниците на Руси Димов Дончев е отредена изоставена нива от четвърта категория с площ 3.443 декара в местността "Корията" - имот № 8 в масив 13. На Атанас Димитров Вълков е признато право на възстановяване в нови реални граници върху нива от 4.000 декара, пета категория в местността "Чаушево дере". С обжалвания план му е определена изоставена нива от 3.799 декара, пета категория в местността "Корията" - имот 7 в масив 13. Масив 12 - "Бялата нива" включва седем стари местности, между които част от "Чаушево дере" и част от "Корията". Масив 13 - "Корията" включва девет стари местности, между които също попадат части от "Чаушево дере" и "Корията". С проекта за изменение плана за земеразделяне, жалбоподателите са предложили отреденият им имот № 6 в масив 12 да се раздели на два по-малки имота, съответно № 6А с площ от 1.187 декара, който да се отреди на Атанас Димитров Вълков и имот № 6Б с площ от 1.188 декара, който да се отреди на наследниците на Руси Димов Дончев. В замяна на това имотите № 7, № 8 и № 12 в масив 13 да се трансформират в имот № 7 с площ от 2.612 декара, който да се отреди на Атанас Димитров Вълков; имот № 8А с площ от 2.255 декара, който да се отреди на наследници на Руси Димов Дончев и имот № 8Б с площ от 2.375 декара, който да се отреди на жалбоподателите, като наследници на Неделчо Стоянов Дончев. Вещото лице, изготвило експертизата по адм. дело № 523/2000 г. е посочило, че отреденият на жалбоподателите имот съответства на количество и качество с признатия им за възстановяване, но не съответства по категория и близост до населеното място. В тази връзка обаче следва да се има предвид, че несъответствието по категория е към по-висока, а не към по-ниска. Така на наследниците е признато право на възстановяване върху нива от пета категория. А отреденият им имот е в по-голямата си част четвърта категория. - 1.610 декара, а само 0.765 декара са от пета категория. Съществуващото несъответствие по категории на практика е в интерес на жалбоподателите, тъй като имотите от IV-та категория са по-добро качество от имотите от V категория. С предложения проект за изменение на плана се предлага на двама бивши собственика - Атанас Димитров Вълков и Руси Димов Дончев, на които са признати по един имот съответно от 3.799 декара в местността "Чаушево дере" и на Руси Димов Дончев от 3.443 декара в местността "Корията", отредените имоти да се разделят и се раздробят. Вместо по един имот - така както са заявени за възстановяване, да им се отредят по два по-малки имота и то в различни масиви. И това да се извърши само, за да се отреди на жалбоподателите имот в съответствие със старите граници на имота, притежаван от наследодателя им преди образуване на ТКЗС. В този му вид, предложеното изменение на плана пряко противоречи на задължителното изискване на чл. 23а, ал. 1, т. 1, изречение второ от ППЗСПЗЗ и противозаконно засяга правата на заинтересованите страни. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че отреденият на жалбоподателите имот № 6 в масив 12 не съответствал на местоположението на имота преди образуване на ТКЗС. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е преценил, че поземлената комисия е признала право на възстановяване на собствеността, не в съществуващи стари реални граници, а с план за земеразделяне. Поради това е без значение местонахождението на бившия имот. Още повече, че в конкретния случай е изпълнено факултативното изискване на чл. 23а, т. 1 от ППЗСПЗЗ - отреденият с плана имот се намира в местността, където се е намирал и имотът на наследодателя им - Неделчо Стоянов Дончев. Видно от приложения по делото договор от 14.06.1954 г. имотът се е намирал в местността "Чаушевото". В заявлението, подадено от Янка Костадинова Дончева е записан в същата местност. С решение № 42 от 5.03.1993 г. е признат за възстановяване с план за земеразделяне в местността "Чаушево дере" и с плана за земеразделяне е възстановен в местността "Бялата нива", в която влиза местността "Чаушево дере". На следващо място са неоснователни възраженията, че съдът не е съобразил заключението на вещото лице за конфигурация на имотите номера 7, 8 и 12 в масив 13 по начин, който ще засили ерозийните процеси. С плана за земеразделяне, на жалбоподателите там не е отреден имот, тъй като отреденият им имот № 6 е в масив 12. Поради това техни права не са обект на засягане от начина, по които са ситуирани имотите в масив 13. На последно място е неоснователно и възражението за противоречие на обжалваното решение с влязлото в сила решение от 29.03.2002 г. по адм. дело № 523/2000 г. на същия съд. В тази връзка се твърди, че с отменителното си решение № 12907 от 27.11.2008 г. по адм. дело № 9332/2007 г., Върховния административен съд, четвърто отделение е отменил решението по адм. дело № 523/2000 г. само относно имоти № 6А и 8А. По този начин то е влязло в сила по отношение на имот 8Б - отреден на жалбоподателите и имот № 6Б, отреден за наследниците на Руси Димов Дончев. Доводът е неоснователен, поради факта, че с решението си отменителната инстанция изрично е постановила отмяна по отношение на имот № 13007, отреден с плана на Атанас Димитров Вълков и по отношение на новообразуваните имоти № 6А - отреден на същия собственик и № 8А - отреден на наследниците на Руси Димов Дончев. Те са свързани с цялостната промяна на плана, претендирана от жалбоподателите. Предложена е една скица-проект за изменението му и обяснителна записка към нея. Разделянето на отредения с обжалвания план имот № 6 в масив 12 и съответно предоставянето им вместо него на нов имот № 8Б в масив 13 е пряко свързано с преотреждането на досегашните имоти № 7 и № 8 в масив 13, като при това последният се разделя на две части - № 8А - предложен за наследниците на Руси Димов Дончев и № 8Б, предложен за жалбоподателите. Поради това отмяната на предходното решение в която и да е негова част относно обжалваните имоти, предмет на скицата-проект за изменение на земеразделителния план, води до отмяна по отношение на всички имоти, засегнати от това предложение. Като е отхвърлил жалбата в цялост, окръжният съд е постановил правилно решение. Жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане в писмената защита на ответната страна, жалбоподателите следва да й заплатят сумата 150 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение