Решение № 9567 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15143/2011 г.

Решение № 9567 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15143/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът началникът на Митница Столична моли да бъде отменено решение № 4343/07.10.2011 г. по адм. д. № 4998/2008 г. на АССГ, с което е отменено решение № К-47-0362/30.04.2008 г. на началника на Митница София, сега Столична, в частта, с която е определена като дължима законната лихва върху 2575 лв. ДДС от датата на възникване на задължението до окончателно погасяване на задължението като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересуваната страна НАП, редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № К-47-0362/30.04.2008 г. на началника на Митница София, сега Столична, в частта, с която е определена като дължима законната лихва върху 2575 лв. ДДС от датата на възникване на задължението до окончателно погасяване на задължението. В решението погрешно е посочена датата на решението на началника на Митница София вместо вярната дата 30.04.2008 г. Допуснатата очевидна фактическа грешка може да бъде поправена от съда безсрочно. В мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н000191/7.05.2007 г. е оформен митнически режим внос със допускане до свободно обръщение и крайно потребление на меден концентрат от Македония, с изчислени митни сборове по провизорна фактура. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, завършила с протокол за заключително обсъждане и докладна записка № 98/13/19.12.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, а не по финалната фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В докладната записка е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалната фактура, получена след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура. Издадено е оспореното пред съда решение, с което е определена като дължима сумата 2575 лв. със законната лихва от датата на възникване на задължението до изплащане на сумата. С уведомление № 4416-0033/8.02.2008 г. на началника на Митница Столична е уведомен вносителят за задължението. Задължението е платено на 21.05.2008 г. Решението е връчено на дружеството на 13.05.2008 г. При обжалването по административен ред началникът на РМД - София не се е произнесъл, с което мълчаливо е потвърдил акта. Съдът е приел, че жалбата, с която е сезиран е подадена в срок. Според съд дружеството е платило допълнително определения дължим ДДС в дадения от митницата срок с поканата за плащане, поради което не дължи лихва за забава. Съдът е обсъдил приложимите чл. 232 § 1 б. "б" МК, чл. 221 § 1, чл. 222 § 1 б. "а" МК и обосновано е приел, че когато не е даден срок за плащане на вносителя лихви не се дължат. Правилен е изводът на съда, предвид чл. 59, ал. 2 ЗДДС, че лихвите за дължим ДДС при внос се определят по реда на МК. Неправилно е приел, че поканата от 8.02.2008 г. за плащане поставя в забава вносителя за плащане на задължението. По чл. 201 § 1 МК вносно митническото задължение възниква при допускане на стоки за свободно обръщение, а според § 2 митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. С цитирането на чл. 201 МК в акта административният орган е приел, че лихви се дължат от момента на възникване на митническото задължение, а това е датата на подаване на митническата декларация - 7.05.2007 г. Страните не спорят, че в акта погрешно е посочено като основание за издаването му чл. 214 МК, според § 3 от който компенсаторните лихви са приложими в случаи на отложено плащане на митническото задължение. По чл. 519 § 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията компенсаторни лихви са приложими при компенсаторни продукти, временен внос при режим активно усъвършенстване или временен внос, а не при процесния режим внос със допускане до свободно обръщение и крайно потребление. Крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното пред него решение е правилен с известни допълнения. Касаторът поддържа, че лихви се дължат от възникване на вносното митническо задължение от момента на приемане на митническата декларация предвид чл. 201 § 1 и 2 МК. Доводът е неоснователен, тъй като от възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Уведомлението от 8.02.2008 г. не определя релевантен срок за плащане, тъй като е изпратено преди да бъдат взети под отчет митните сборове по процесната ЕАД. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а"МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. В случая определеното с решение на началника на Митница София допълнително митническо задължение е взето под отчет след издаване на решението на 18.05.2008 г. Решението е връчено на представител на дружеството на 13.05.2008 г. В решението не е даден срок за плащане на задължението. Плащане е извършено на 21.05.2008 г. След като срок за доброволно плащане след вземането под отчет на задължението не е даден на дружеството нито с уведомлението от 8.02.2008 г., нито по-късно в нарушение на чл. 232 § 1 б. "б" МК правилен е крайният извод на съда, че следва да се отмени оспореният акт в частта, с която е определено задължение за лихви от датата на възникване на задължението до окончателно изплащане на задължението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Ответникът е представил доказателства за разноски, но не е направил искане за присъждането им. Върховният административен съд, I отделение,