Решение № 254 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 540/2008 г.

Решение № 254 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 540/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на И. Д. Д., М. Д. Д., Р. П. М. - А., Н. Д. Г. и В. Д. А. от гр. А., чрез пълномощниците им адвокатите Д. А. и Хр. Х., против въззивното решение от 31.10.2007 г. по гр. д. № 1602/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил иска на касаторите против О. А. за установяване правото им на собственост на поземлен имот № 1* по кадастралната карта от 2005 г. на с. Г., с площ 192 кв. м., на основание давностно владение. Касаторите поддържат становище за необоснованост на направените изводи и нарушение на материалния и процесуалния закон и молят решението да бъде отменено и вместо това предявеният установителен иск за собственост бъде уважен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират и заплащане на направените по делото разноски. О. Асеновград не е взела становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предмет на спора за собственост между страните е имот, заснет в кадастралната карта с идентификатор 118, представляващ временен общински фонд, който ищците поддържат да са придобили по давностно владение от 1975 г., когато придобили собствеността върху парцел ****Х - 226 в кв. 26 по плана нас. Г. с нот. акт № 7**/75 г. Имотът е показан на скица № 1* от 29.08.2006 г. на Агенцията по кадастър и граничи със земеделски земи, което обстоятелство се твърди и от касаторите, а се установява и от заключението на допълнителната експертиза на вещото лице инж. Г. Р., установяващ местоположението му извън южната регулационна линия на селото. Установено е с помощта на техническата експертиза, че спорният имот представлява част от по-голям такъв с пл. № 226 в кв. 2*, за който по регулационния план от 1961 г. е отреден един парцел ****Х - 226, а частите от него, сега заснети с № № * и 1** /спорният/ останали извън регулацията. Не е спорно, че ищецът И наследодателят на последните трима ищци Д. А. придобили по покупко-продажба от Р. А. урегулирания парцел ****Х - 226 в кв. 2* по плана на селото, т. е. спорното място не е предмет на разпоредителната сделка и по този въпрос спор между страните не съществува. С оглед на тези данни правилно въззивният съд е определил статута на спорния имот като земеделска земя, като без значение е обстоятелството дали е бил включен в блок на ТКЗС и кой е упражнявал фактическата власт върху него. Поради това и показанията на разпитаните свидетели за упражнявана такава от ищците не могат да обосноват извод за поддържаната от тях теза за придобиване на собствеността върху него на основание придобивна давност, тъй като този придобивен способ е изключен по отношение на държавен имот - чл. 86 ЗС, в първоначалната му редакция от 1951 г., за периода от 1975 г. до 1990 г. /изм. на разпоредбата с Д. в. бр. 31/90 г./. и последващия такъв до 1996 г. /изм. Д. в. бр. 33/96 г./. Придобивна давност е могла да започне да тече от 1.06.96 г., съгласно горното изменение на закона, но с оглед спирането й с параграф 1 ЗД на ЗС /Д. в. бр. 46, в сила от 1.06.2006 г. и последващите му изменения, последното с Д. в. бр. 109/2008 г., в сила от 31.12.2008 г., същата не е изтекла и ищците не могат да се легитимират като собственици на основание придобивна давност. Неоснователен е и доводът им за липса на обезщетяване за изключването на имота от регулацията на селото, позовавайки се на чл. 4 от ПМС № 216/61 г., тъй като същите не са били собственици на имота, част от който представлява спорният. Това право, както и правото да иска възстановяване на имота по ЗСПЗЗ е принадлежало на бившия собственик, и именно поради неупражняването му имотът, определен като земеделска територия, нива, е предоставен за стопанисване на общината /чл. 19 ЗСПЗЗ/. В заключение следва извода, че не са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение и затова то следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав