Решение № 10023 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2009 г.

Решение № 10023 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Образувано е по подадена касационна жалба от "Гемар-М" ООД - гр. София, против решение № 222 от 6.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1152 от 2007 г. на Софийски градски съд-административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 54 от 7.03.2005 г. на ДП "Сердика" гр. София, потвърден с решение № 2318 от 25.08.2005 г. на директора на РДД - гр. София. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, според които решението на съда е необосновано, тъй като има достатъчно доказателства по делото за реалното изпълнение на доставките и начисление на ДДС по издадените фактури от "Бултрейдинг" ООД, "Деметра 21" ЕООД и "Метропол 2000" ЕООД. Твърдят се и допуснати нарушения на ДПК (отм.) при връчване на ИПДПОДС. По подробно изложени в касационната жалба съображения в този смисъл се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания данъчен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София чрез процесуалния си представител -юрк. Волянова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение на Софийски градски съд-административно отделение, е отхвърлена жалбата на "Гемар-М" ООД срещу ДРА № 54 от 7.03.2005 г. на ДП "Сердика" гр. София, потвърден с решение № 2318 от 25.08.2005 г. на директора на РДД - гр. София, относно отказаното му право на данъчен кредит и определени задължения по ЗДДС във връзка с фактури издадени от доставчиците "Бултрейдинг" ООД, "Деметра 21" ЕООД и "Метропол 2000" ЕООД за м. септември, октомври и ноември на 2003 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалвания пред него ДРА е законосъобразен, тъй като не е доказано осъществяването на реална доставка по процесните фактури, както и не е установено начислението на ДДС по процесните фактури. Констатациите в ДРА за липса на реална доставка и начисляване на ДДС в счетоводството на доставчиците не са оборени, а в тежест на жалбоподателя е било задължението да докаже, че е осъществил доставка, същата е облагаема, както и че тя е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. Такива доказателства не са представени нито в хода на ревизията, нито в процеса на обжалване на ДРА по реда на чл. 117 ДПК (отм.), както и в съдебното производство. Посочил е, че само издаването на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Във връзка с начисляването на ДДС от доставчиците съдът е посочил, че ненамирането на данъчния адрес на преките на жалбоподателя доставчици е поставило в невъзможност данъчните органи и назначеното от съда вещо лице да извършат проверка в счетоводството и да установяват налице ли е редовно начисляване на ДДС, отразен ли е същия в счетоводството като задължение към бюджета. Съдът е посочил също, че плащането на цената и плащането на ДДС по ДДС-сметка на доставчика, не могат да преодолеят липсата на начисляване и липсата на реална доставка. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. От данните по делото се установява, че на касатора е отказано право на данъчен кредит по доставки, документирани с издадените фактури от доставчиците Д "Бултрейдинг" ООД, "Метропол 2000" ЕООД "Деметра 21" ЕООД, поради това, че при извършената насрещна проверка при издателите на фактурите на органа по приходите не са били представени поисканите доказателства и писмени обяснения, свързани с извършването на фактурираните продажби и услуги; доказателства, свързани с начисляването на ДДС по фактурите по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и доказателства за извършената доставка. Непредставянето на изисканите документи са поставили в невъзможност органа по приходите да провери счетоводството на доставчика, за да може да установи дали фактурираните сделки са действително извършени, а така също извършено ли е счетоводно отразяване на данъка като задължение към бюджета и съответно налице ли е право на данъчен кредит за ревизираното лице. При така установеното правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице условията на ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС (действащ към процесния период) за данъчен кредит се признава сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспада. От това легално определение на понятието за данъчен кредит, дадено от законодателя, фактическият състав за пораждане правото на данъчен кредит изисква наличието на сделка между две регистрирани по ЗДДС лица, която е облагаема по смисъла на този закон и във връзка с която е извършено начисляване на ДДС като задължение към бюджета. Начисляването на данъка при облагаема доставка на стока или услуга се извършва само от регистрирани по ЗДДС лица (чл. 55 ЗДДС), а съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС към процесния период се изисква данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. За да се приеме данъкът за начислен, е необходимо доставчикът да издаде документ (фактура), в който да посочи съответния данък, да отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и на последно място - да отрази данъка като задължение към бюджета в счетоводството си и в подадената справка-декларация. От данните по конкретния случай не може да се достигне до извода, че преките доставчици - издатели на фактурите, са начислили съответния данък в този смисъл и че са изпълнени всички кумулативни предпоставки на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по издадените фактури, както и че са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, което е предвидено като изискване за възникване на правото на данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗДДС (отм.). Наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В случая тези предпоставки не са доказани и със заключението на поисканата съдебно-счетоводна експертиза, която е имала единствено за задача да установи дали е било извършено плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчиците, като за целта вещото лице е проверило единствено доказателствата по делото и счетоводството на жалбоподателя, но не и счетоводството на доставчиците. Съдът е анализирал всички доказателства по делото и правилно е посочил, че в тежест на касатора претендиращ правото на данъчен кредит е било задължението да докаже наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 63 и чл. 64 ЗДДС (отм.) за да му се признае правото на данъчен кредит, в случая това не е сторено. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба във връзка с допуснати нарушения на ДПК (отм.). Даже и да има допуснати такива нарушения, то те не са съществени и след като касаторът не е доказал, че фактурите по които претендира правото на данъчен кредит касаят реално извършени доставки за които данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), то правилно съдът е приел, че такъв не му се следва. Като е достигнал до този извод СГС е издал законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,