Решение № 304 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2011 г.

Решение № 304 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дея 1" ООД против решение № 1048/9.03.2011 г., постановено по адм. д. № 7180/2010 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 101003527/20.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1391/20.09.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - София, в частта относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 130 107.89 лв. по фактури, издадени от "Ненков консултинг" ЕАД и "Радея" ЕООД за данъчни периоди през 2007 и 2008 г., както и относно увеличението на финансовия резултат на дружеството със сумата 133 010.10 лв. за 2007 г. и със сумата 142 268.66 лв. за 2008 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА в посочената част. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1048/9.03.2011 г., постановено по адм. д. № 7180/2010 г. по описа на Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на "Дея 1" ООД против РА № 101003527/20.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1391/20.09.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ"- София, в частта относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 130 107.89 лв. по фактури, издадени от "Ненков консултинг" ЕАД и "Радея" ЕООД за данъчни периоди през 2007 и 2008 г., както и относно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата 133 010.10 лв. за 2007 г. и със сумата 142 268.66 лв. за 2008 г. Със същото решение е отменен РА в частта относно извършената корекция на общата сума на намаленията на финансовия резултат по чл. 54 от ЗКПО за данъчните периоди 2007 г. и 2008 г. Срещу отменителната част на съдебното решение не е подадена жалба и същото е влязло в законна сила. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Правилно съдът е установил фактическата обстановка в частта по ЗДДС, приемайки, че не съществува спор по фактите, а възраженията на "Дея 1" ООД са само срещу основаните на тях изводи. Обсъдил е всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и по време на съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при преценка разпределението на доказателствената тежест между страните по делото или доказателствената стойност на всяко отделно доказателство. Анализирал е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по фактури, издадени от "Ненков консултинг" ЕАД с предмет "предоставяне на консултантски услуги по договори от 5.01.2007 г., 4.01.2008 г. и 27.02.2009 г., както и от "Радея" ЕООД за предоставени консултантски услуги по договори от 01.06.2008 г. и от 6.01.2009 г. Съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи изводите му, че спорните фактури не отразяват реални облагаеми доставки на услуги между възложител и изпълнител. Анализирал е представените по делото консултантски договори, сключени между касатора и "Ненков консултинг" ЕАД и "Радея" ЕООД и в светлината на постигнатите с тях договорености е изложил самостоятелни мотиви по отношение на всеки един от двамата доставчици, обосноваващи тезата за неустановеност на действителното извършване на спорните консултантски услуги в договорения вид и обем. Административният съд е разгледал консултантската услуга като разновидност на престацията по договор за изработка, представляващ възмездно предоставяне на интелектуален продукт (специално знание) в определена област от страна на консултанта и в този контекст е посочил, че противно на становището на органите по приходите, жалбоподателят не е длъжен да мотивира сключването на договорите с "Ненков консултинг" ЕАД и "Радея" ЕООД и необходимостта от възлагането и извършването на консултантски услуги, начина, по който са прилагани в дейността на дружеството и ефекта от тях. Така мотивираната теза от съда е както принципно вярна, така и съответстваща на конкретиката на настоящия казус и следва да бъде споделена. В реда на изложеното следва да се посочи, че неоснователно касаторът твърди, че съдът не е извършил преценка за законосъобразността, а за целесъобразността на сделките. Напротив, анализирайки подробно индивидуализираните в решението писмени доказателства, конкретно изготвените доклади, съставени в изпълнение на заданията по договорите с "Ненков консултинг" ЕАД, съдът обосновано е констатирал, че същите представляват в една своя част статии от печатни издания, достъпни на посочените в РД интернет адреси на съответните медии, а в друга част доклади на международната организация ISOMAR, което опровергава декларацията на Георги Ненков, че същият е изготвил самостоятелно консултациите в изпълнение на трите договора. Кореспондиращи на данните по делото са и изводите на съда относно останалата част от докладите: липсата на достоверна дата върху тях, за неустановеността на авторството им, респективно възлагането им от Ненков, за естеството им на експертни становища, които не могат да бъдат съотнесени към кадровия и технически ресурс на посоченото ЕАД. Съответен на доказателствата по делото е обобщаващият извод на съда, че отчитането на извършени дейности по договори, по силата на които изпълнителят следва да предостави на своя възложител услуги, свързани с професионални знания и умения в дадена област, както и с резултати от проучвания и анализи, изходящи в значителната си част от печатни издания и организации за проучване на общественото мнение, е недостатъчно за обосноваването на извод за наличие на доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Следва да се посочи, че изложените в касационната жалба дефиниции на понятията "маркетинг", "мениджмънт", "мониторинг" и "медиен мониторинг", макар и верни, не налагат извод за реална проявеност на дейностите, за които се твърди, че стоят зад тях. Правилни са и изводите на административния съд относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика "Радея" ЕООД. По тази част от спора, отново анализирайки клаузите на сключените договори между възложител и изпълнител, съдът обосновано е споделил изводите на органите по приходите, че не са представени доказателства в изпълнение на поетите задължения към възложителя по чл. 1 от самите договори, а именно: предоставяне на консултантски услуги, свързани с намеренията на общинската администрация да разполага със съоръжения за външна реклама на територията на съответната община, правилниците, свързани с тази дейност, планираните процедури, управленски, търговско-правни, финансови и други консултации, касаещи възложителя, изработване на цялостни рекламни концепции, маркетингови стратегии, идейни разработки и др., включени в рекламната практика. Неоснователно в тази връзка касаторът твърди, че горепосочените изводи на съда са несъответни на представените протоколи за извършена работа. Конкретните му съображения за това са идентични с тези, релевирани пред първоинстанционния съд, обсъдени са в мотивите на оспореното решение и мотивираните изводи следва да бъдат споделени. Приемо-предавателните протоколи са частни документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, отразени в тях. този принцип е възведен от ГПК като процесуален закон, субсидиарно приложим в рамките на административното съдебно производство, поради което не може да се говори за "декларативно и регулиращо действие на протоколите" и за необходимост от "оборване на доказателствената сила на протоколите от страна на ревизиращия екип", в каквато насока се съдържат доводи в касационната жалба. Необходимо е фактите от съдържанието на протоколите да се докажат и чрез други доказателства по делото. В конкретния случай такива други доказателства не са представени. Предвид всичко това, правилно съдът е потвърдил изводите на органите по приходите, че по спорните фактури няма доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС, същите не са съобразени с изискванията на чл. 9 и чл. 25 ЗДДС, поради което и за "Дея 1" ООД не е възникнало право на данъчен кредит, произтичащо от нормата на чл. 68 от с. з. В обобщение на гореизложеното, касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти и не е допуснал нарушения на закона относно преценката за реалността на предоставената услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и в тази връзка извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за отчетната 2007 г. и 2008 г. Решението е правилно и в частта относно посоченото преобразуване на финансовия резултат, като по същество в касационната жалба не се и обосновават конкретни оплаквания за неправилност в тази част на съдебния акт. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд- София град не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,