Решение № 948 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2019 г.

Решение № 948 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Гюлев, чрез проц. представител адв. С. Попов, против решение № 807/21 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 1153/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Гюлев и от Г. Янакиева, С. Янакиева и Р. Янакиев против заповед № 1335/21 септември 2017 г. на кмета на община Хасково, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж "Гараж, долепен до прозирна ограда", находящ се в ПИ 77195.714.180 по КК на [населено място], [улица]. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. Янакиев и е прекратил производството спрямо него и е отхвърлил жалбите на В. Гюлев, Г. Янакиева и С. Янакиева като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Констатациите относно вида, характеристиките и местоположението на процесния строеж, представляващ "гараж", изложени в раздел IV от заключението на изготвената по делото СТЕ, потвърждават данните, отразени в оспорената заповед и направения въз основана тях извод, че се касае за строеж, представляващ стопанска постройка на допълващо застрояване с предназначение гараж. Същият не е с временно предназначение по смисъла на чл. 54, ал. 1 и 4 ЗУТ, нито е сред строежите, визирани в чл. 147. По аргумент на обратното от чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, това го определя като строеж от V-та категория по смисъла на т. 5, б. "в". Безспорно е, че за изграждането на процесния строеж не е имало издадено разрешение за строеж, одобрен проект или други строителни книжа. Това го определя като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Местоположението на строежа - на границата със съседния имот от юг без да е на калкан с гараж в този имот и липсата на съгласие на собственика на последния го прави недопустим, както при условията на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, така и при условията на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав