Решение № 2212 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2021 г.

Решение № 2212 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2021 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 4823 от 19.07.2021 г., постановено по адм. дело № 10797/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Първата касационна жалба е подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК [ЕИК], чрез процесуален представител. Доколкото в жалбата има наведени конкретни оплаквания по основанието на иска, същата следва да се приеме за подадена срещу съдебния акт в осъдителната част. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения за липса на противоправно поведение и на причинна връзка между възприетото от съда като противоправно поведение на администратора на лични данни и настъпилите за субекта на данните вреди от неимуществен характер. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в производството. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Петров, който поддържа заявените в жалбата и в отговора по насрещната касационна жалба основания и искания. Прилага списък на разноските. Втората касационна жалба е подадена от Л. Я., чрез процесуален представител, против решение № 4823 от 19.07.2021 г., постановено по адм. дело № 10797/2020 г. по описа на АССГ в частта, с която е отхвърлена исковата й претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да сумата над уважения размер от 1830 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв., и в частта, с която са определени разноските по делото. Решението, в посочената част, е оспорено като неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи за неправилност на констатациите на съда относно наличие на законово основание за обработване на личните данни на ищцата Б. С., чийто правоприемник в процеса е Л. Я., конституирана като ищца в хода на първоинстанционното производство. Оспорени са и съображенията на съда във връзка с определяне на размера на признатото за дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушени задължения по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък ОРЗЛД. Твърди несъответствие на изводите на съда със събраните по делото гласни доказателства. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълен размер от 5000 лв., както и присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, включително и адвокатски хонорар за първата инстанция. Срещу всяка от касационните жалби е постъпил отговор от насрещната страна с изложени възражения и доводи за неоснователност на съответното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и двете на касационни жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото, становищата и възраженията на страните и в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и на Л. Я. са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение, след извършена проверка и оценка на събраните по делото доказателства, АССГ е установил, че съхранението и обработването на личните данни на Б. С. от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД се извършва при наличие на основанията по чл. 6, параграф 1, б. а) и б. е) от ОРЗЛД, но е допуснато нарушение при самото обработване на личните данни, като не са изпълнени задълженията на администратора на лични данни ("Агенция за събиране на вземания"), визирани в чл. 14, параграф 1, чл. 12, параграф 1 и чл. 21, параграф 4 от ОРЗЛД. Като пряка и непосредствена последица на посочените нарушения съдът е признал настъпилите за Б. С. неимуществени вреди, изразяващи се в обичайните притеснения, безпокойство и стрес, които би изпитал всеки човек, разбирайки, че се обработват личните му данни от трето лице, без да е получил пълна и ясно информация кое е това лице, на какво основание, в какъв обем и за какви цели се обработват личните му данни. Като е съобразил характера и обема на настъпилата вреда за ищцата, съдът е обосновал становището, че в случая се дължи обезщетение единствено за обичайните вреди, които настъпват в подобна ситуация, изразяващи се в обичайното психическо притеснение на всеки човек от неправилната обработка на личните му данни. Поради това и предвид липсата на доказани по-големи вреди от обичайните, на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите съдът е определил като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1830 лв., за което като обективна основа е взет установеният към процесния период размер на минималната работна заплата – 610 лв. Присъден е трикратният размер на минималната работна заплата, а именно 1830 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното обработване на личните данни на Б. С. вследствие нарушаване на разпоредбите на чл. 14, параграф 1, чл. 12, параграф 1 и чл. 21, параграф 4 от ОРЗЛД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2020 г. до окончателното й заплащане. За остатъка до претендирания пълен размер от 5000 лв. исковата претенция е отхвърлена. Решението на АССГ е правилно. При правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби съдът е достигнал до извода за обработване на личните на данни на Б. С. в съответствие с условията, предвидени в чл. 6, параграф 1, б. а) и б. е) от ОРЗЛД. От доказателствата по делото е установено, че като страна по двата договора за потребителски кредит с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД Б. С. е дала своето съгласие, по силата на приетите от нея общи условия, кредиторът да прехвърля вземанията си по договорите, като изрично е предвидено, че прехвърлянето на правата на кредитора не представлява неизпълнение на задължението му за съхранение и обработка на получените от него лични данни на другата страна за целите на договора (т. 13 от Общите условия, представени на л. 21-23 от делото). Обосновани и непротиворечащи на принципите и правилата за обработване на личните данни, установени в ОРЗЛД, са доводите на първоинстанционния съд, с които е прието наличието на съгласие на субекта на лични данни по смисъла на чл. 6, параграф 1, б. а) от ОРЗЛД. Доколкото съществува клауза в договорите, която допуска прехвърлянето на правата на кредитора на трето лице, с която клауза потребителят се е съгласил, то неизменна и неразделна част от осъществяването на правата на новия кредитор е предоставянето на личните данни на длъжника по този договор, които новият кредитор е длъжен да съхранява и обработва отново само и единствено за целите на договора, съобразно всички изисквания и задължения, произтичащи за него от ОРЗЛД. Дали клаузата в Общите условия, предвиждаща възможността за прехвърляне на вземанията на кредитора, е нищожна или не, е извън предмета на настоящото производство, както и извън компетентността на административния съд, предвид облигационния характер на правоотношението, възникнало между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Б. С.. Следователно, не може да се приеме, че самият факт на упражняване на правото на кредитора да прехвърли своето вземане, с което право Б. С. се е съгласила, съставлява само по себе си неправомерно обработване на личните данни на длъжника. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в настоящия случай е налице и основанието по чл. 6, параграф 1, б. е) от ОРЗЛД – обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Съображенията на съда в тази насока са свързани с наличието на безспорно доказан по делото договор за цесия, сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника по исковата претенция - "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. С встъпването в правата на предишния кредитор за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниква законен (легитимен) интерес, който допуска обработването на личните данни на длъжника за целите на събирането на вземанията, които Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил. В настоящия случай, няма данни действията на новия кредитор по обработването на личните данни на Б. С. да са извършени с цел различна от тази, свързана със събиране на цедираните вземания. От обстоятелствата по случая, изяснени изчерпателно и безпротиворечиво в хода на съдебното дирене, се установява единствено, че при осъществяване на правата си по цедираните вземания "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е нарушило изискванията на чл. 14, параграф 1, чл. 12, параграф 1 и чл. 21, параграф 4 от ОРЗЛД, с които е било длъжно да се съобрази при обработката на личните данни на Б. С.. Несъмнено доказано по делото е, че информацията, която администраторът на лични данни следва да предостави на субекта на данните в хипотезата на чл. 14, параграф 1 от ОРЗЛД, е предоставена на Б. С. след срока по параграф 3, б. б) от същата разпоредба на ОРЗЛД – най-късно при осъществяване на първия контакт със субекта на данните. Първият контакт на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с длъжника по прехвърленото вземане е бил посредством изпращане на SMS, който не е съдържал цялата релевантна информация по смисъла на чл. 14, параграф 1, б. а), б), в) и г) от ОРЗЛД. Освен това, макар и предоставена на по-късен етап, информацията не е била изчерпателна и достатъчно ясна, с което е допуснато нарушение на чл. 12, параграф 1 от ОРЗЛД. Следва изрично да се отбележи, че представеното уведомление от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за извършената цесия не удовлетворява изискването на чл. 14, параграф 1 от ОРЗЛД, предвид различното правно основание, естество и съответно - различния обем информация, която е необходимо да достигне до адресата в качеството на длъжник по цедираното вземане, т. е. участник в облигационно правоотношение и като физическо лице, чиито лични данни са предоставени от един администратор на лични данни на друг - заинтересована страна в развилите се административни правоотношения при режима на ЗЗЛД. Касае се за задължения, вменени по два различни закона, които охраняват различни обществени отношения. Уведомлението по ЗЗД има за цел да информира длъжника, че е извършена цесия, т. е. че вече е задължен пред нов кредитор (цесионер), от който момент цесията има действие спрямо длъжника. Същото не е предназначено да информира длъжника, че поради прехвърленото вземане трето лице - цесионер ще обработва личните му данни за целите на вземането. Дори и да се приеме, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съдържа някои от данните, визирани в чл. 14, параграф 1, б. а) , б), в) и г) от ОРЗЛД, то те са непълни, не са в предвидения в Регламента обем и най-сетне, предоставени са далеч след срока по чл. 14, параграф 3 от ОРЗЛД. Наличието на уведомление за извършената цесия не освобождава новия кредитор от задължението, произтичащо от качеството му на администратор на лични данни да уведоми физическото лице за обработването съгласно чл. 14 от ОРЗЛД, както и за възможността да възрази срещу обработването на личните му данни на основание чл. 21, параграф 4, във вр. с параграф 1 и параграф 2 от ОРЗЛД. Като законосъобразно, мотивирано и обосновано следва да се подкрепи решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е определено и присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1830 лв. Уваженият размер на иска е обусловен от характера и обема на приетите за доказани неимуществени вреди, изразяващи се в обичайните притеснения, безпокойство и стрес, които един човек изпитва, узнавайки, че личните му данни се обработват, без наличието на информация кое е лицето, което обработва данните, съответно основанието, на което същите се обработват. Събраните по делото доказателства действително свидетелствата за настъпили неблагоприятни преживявания от ищцата Б. С. по повод получените от нея съобщения за дължими суми по договори, без да е била напълно наясно към онзи момент кой и на какво основание й е изпратил тези съобщения. При наличието на тези обстоятелства, естествена и необорима е презумпцията за възникване на психическо притеснение у субекта на данните. Същото обаче не е доказано в обем и интензитет, по-големи от обичайните за този род ситуации. Остава недоказана твърдяната пред първата и настоящата съдебни инстанции причинно-следствена връзка между настъпилите фатални усложнения в здравословното състояние на Б. С. и конкретните действия на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по събиране на цедираното вземане, предприети в нарушение на чл. 14, параграф 1, чл. 12, параграф 1 и чл. 21, параграф 4 от ОРЗЛД. Установената и доказана причинно-следствена връзка е само между противоправното поведение на кредитора (незаконосъобразно бездействие на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД) и естествените притеснения, безпокойство и стрес, които би изпитал всеки човек, разбирайки, че се обработват личните му данни, без да получи пълна и точна информация за това. Съдът правилно е взел предвид характера на увреждането и стандарта на живот, преценен въз основа на минималната работна заплата като обективен критерий за определяне паричния еквивалент на констатираните в настоящия случай неимуществени вреди, настъпили вследствие неспазване на задълженията на администратора на лични данни по чл. 14, параграф 1, чл. 12, параграф 1 и чл. 21, параграф 4 от ОРЗЛД. Предвид всичко гореизложено, решението на АССГ, с което искът на Л. Я. е уважен за сумата от 1830 лв., които "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е осъдено да заплати на ищцата ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2020 г. до окончателното й заплащани, и е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лв., е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и доказателството по делото. Предвид липсата на сочените от касаторите отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила. Налице е оспорване от страна на Л. Я. на съдебния акт в частта за разноските. Искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от АПК се разглежда от първоинстанционния съд, поради което в тази част касационната жалба на Л. Я. следва да се изпрати на АССГ за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение