Решение № 3132 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1101/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Р. Бухлев с адрес за призоваване в София, на [улица], [номер], срещу решение 7536 от 13.12.2021 г., постановено по адм. д. 7898 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Моли за отмяната му, както и за отмяната на Решение 2-1463/30.10.2018 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисия/та), в частта му, с която е обявена установената с Решение 2-800/13.12.2016 г. на същия административен орган принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/Закон/а). Не претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба КРДОПБГДСРСБНА, със седалище и адрес на управление в София, на [улица], я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, който участва по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 226 АПК, след отмяната на решение 4275/24.06.2019 г. по адм. д. 12258/2018 г. на Административен съд София-град с решение 10960/11.08.2020 г. по адм. д. 9565/2019 г. на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоистанционния съд. С атакувания съдебен акт Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Р. Бухлев против Решение 2-1463/30.10.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, в частта му, с която е обявена установената с Решение 2-800/13.12.2016 г. на Комисията принадлежност на това лице към органите по чл. 1 от Закона. Наред с това първоинстанционният и касационен жалбоподател е осъден да заплати на КРДОПБГДСРСБНА сума в размер на 200.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Административният съд е установил, от фактическа страна, че председателят на КРДОПБГДСРСБНА отправил до миннистъра на икономиката искане за изпращане на информация по чл. 3, ал. 2, т. 15 от Закона л. 16 от адм. дело 12258/2018 г. по описа на Административен съд София град. Информацията, под формата на списъци, е изпратена с писма на министъра на икономиката, изх. 92-00-463/18.07.2022 г. и 92-00-463/04.10.2017 г. (л. 17-24, пак там). В тях жалбоподателят Р. Бухлев фигурира като член на Съвета на директорите на Булгарконтрола ЕАД за периода от 04.05.1999 г. 18.08.2000 г. и на Електроинвест ЕАД за периода 07.10.1998 г. 10.06.1999 г. На 30.10.2018 г. Комисията издала оспореното Решение 2-1463/30.10.2018 г., с което е обявена установената с Решение 2-800/13.12.2016 г. на същия административен орган принадлежност на Бухлев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Като документи, въз основа на които е установена принадлежността на лицето към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в това решение са посочени Рег. дневник; картон обр. 6; писмо, вх. 2751/03.07.1990 г. с искане по оперативни съображения да бъдат унищожени регистрационните картони на...1. аг. [псевдоним] . Съгласно осорения индивидуален административен акт, качеството, в което е осъществявано сътрудничеството, е секретен сътрудник агент, с псевдоним [псевдоним], а структурата, където то се е реализирало Софийско градско управление на Министерство на вътрешните работи (МВР) I-V, по линия на Второ главно управление. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че жалбата на Бухлев против Решение 2-1463/30.10.2018 г. на Комисията в неблагоприятната му за жалбоподателя част, е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Констатирал е, че с отменително решение 10960/11.08.2020 г. по адм. д. 9565 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, на новия състав на първоинстанционния съд са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да изясни релевантния по спора факт налице ли е влязъл в сила акт/актове на Комисията или съда, с който/които принадлежността на Бухлев към структурите на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия вече е била установена и обявена, въз основа на кои доказателства е станало това и в какво качество на лицето. Установил е, че това е Решение 2-800/13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА, което, към момента на произнасянето, не се явява влязъл в сила административен акт, тъй като е отменено с Решение 6354/04.11.2021 г. по адм. д. 12590/2019 г. на Административен съд София-град, което, от своя страна, е обжалвано пред Върховния административен съд. Преценил е, че оспореното Решение 2-1463/30.10.2018 г. на Комисията е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, при наличието на изискуемия по чл. 8, ал. 2 от Закона кворум и мнозинство, в предвидената от закона писмена форма и има съдържанието по чл. 29, ал. 2, т. 2 от същия закон. Приел е, че, при постановяването му, е спазен материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона относно документите, въз основа на които се установява принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на приложените по делото доказателства, съдът е счел за безспорно установено, че в информационните масиви на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, са налице данни, от които може да се установи принадлежността на Бухлев към Държавна сигурност. Приел е, че с пореден номер на лично дело [номер], на дата 06.11.1980 г. касационният жалбоподател е регистриран, като агент с псевдоним [псевдоним], с дата на вербовка 06.11.1980 г. и вербовал го служител оператив ен работник Д. Косев. Установил е, че с писмо, рег. 202/27.06.1990 г. по описа на Софийско градско управление, вх. 2751/03.07.1990 г. по описа на Комисията (л. 28 от адм. дело 12258/2018 г. по описа на Административен съд София-град), е разпоредено унищожаването на регистрационните картони по оперативни съображения на посочените в същото агенти, сред които и агент [псевдоним], рег. [номер]. Посочил е, че за съществуването на лично и работно дело [номер] свидетелства също извлечение от регистъра л. 25 и л. 26, пак там. Подчертал е, че фактите и обстоятелствата, отразени в документите по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, са извън предмета на изследване, а отразяването на данните в архивните документи е зависело изцяло от добросъвестното изпълнение от страна на оперативните работници. Допълнил е, че правомощието на компетентния административен орган КРДОПБГДСРСБНА по чл. 4 от Закона е ограничено само до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от същия. Счел е, че за Комисията липсва законово вменено задължение да изследва дали дадено лице е провеждало реална агентурна дейност и дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие. Приел е, че в разпоредбите на ЗДРДОПБГДСРСБНА под принадлежност се визира организационната обвързаност на конкретното лице с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, т.е. неговото регистриране към апарата им. Формирал е извод, че принадлежността по смисъла на Закона означава формално придобития статус, в конкретния случай на секретен сътрудник към структура на органите по чл. 1 от Закона, без да обхваща функционирането на съответното лице в това му качество. С тези мотиви, е постановил обжалвания съдебен акт. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция в настоящия състав на трето отделение, преценява обжалваното решение, като неправилно. При постановяването му, Административен съд София град не е взел предвид важни за спора обстоятелства, в резултат на което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените и необоснованост на формираните решаващи изводи. С оглед на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК не съществува процесуална възможност за нова отмяна на първоинстанционното решение, а спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установява се от материалите по делото, че с Решение 2-800 от 13.12.2016 г. на Комисията за първи път е установена принадлежността на Бухлев към органите на бившата Държавна сигурност. Това е станало поради наличие на данни в справочните масиви, както следва: извлечение от регистрационен дневник, картон образец 6 и писмо, вх. 2751 от 03.07.1990 г. Решение 2-800 от 13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА е обжалвано от Бухлев пред Административен съд София-град. Образувано е адм. д. 219 по описа за 2017 г. на този съд, по което е постановено решение 565 от 31.01.2018 г., отменено с решение 14754/01.11.2019 по адм. д. 3422/2018 г. на Върховния административен съд. С решението на касационната инстанция делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. При връщането на делото, в производство по реда на чл. 226 АПК, Административен съд София-град е постановил решение 6354/04.11.2021 г. по адм. д. 12590/2019 г., с което е уважена жалбата на касационния жалбоподател срещу Решение 2-800 от 13.12.2016 г. на Комисията и същото е отменено. Това съдебно решение е обжалвано от административния орган пред Върховния административен съд, който в производство по чл. 227, ал. 1 АПК, е постановил окончателно решение 7019/12.07.2022 г. по адм. д. 421/2022 г., с което е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. С оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт Решение 2-1463/30.10.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, в обжалваната му част, е обявена установената с Решение 2-800/13.12.2016 г. на същия административен орган принадлежност на Р. Бухлев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това решение, в неблагоприятната за Бухлев част, е било предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд София-град, който с решение 4275/24.06.2019 г., постановено по адм. д. 12258/2018 г. е отхвърлил оспорването на касационния жалбоподател, като неоснователно. Бухлев обжалвал решението на административния съд пред Върховния административен съд, който със свое решение 10960 от 11.08.2020 г. по адм. д. 9565/2019 г. е отменил изцяло решение 4275/24.06.2018 г. по адм. д. 12258/2019 г. на Административен съд София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За да постанови този съдебен резултат, съдът е приел, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като е налице непълнота на доказателствата. Посочил е, че Решение 2-800/13.12.2016 г. на Комисията не е приложено по делото и не е било предмет на обсъждане от решаващия съд, а се явява от съществено значение за правилното решаване на спора. Дал е задължителни указания по прилагането на закона, а именно: новият състав на първоинстанционния съд да изясни релевантния за спора факт налице ли е влязъл в сила акт/актове на Комисията или съда, с който/които принадлежността на Бухлев към структурите на Държавна сигурност вече е била установена и обявена, въз основа на кои доказателства е станало това и в какво качество на лицето. В решението, предмет на касационен контрол в настоящото производство, решаващият състав на Административен съд София-град е констатирал наличието на задължителни указания по чл. 224 АПК в отменително решение 10960/11.08.2020 г. по адм. д. 9565 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд и ги е изпълнил частично, установявайки че Решение 2-800/13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА не е влязло в сила. Посочил е, че това решение на административния орган е отменено с решение 6354/04.11.2021 г. по адм. д. 12590/2019 г. на Административен съд София-град, за което е подчертал че е обжалвано пред Върховния административен съд към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В конкретния случай указанията по решение 10960/11.08.2020 г. по адм. д. 9565/2019 г. на Върховния административен съд са изпълнени частично. Административният съд не е изследвал въз основа на какви доказателства Комисията е установила принадлежността на Бухлев към Държавна сигурност по нейно Решение 2-800 от 13.12.2016 г. и не е съобразил какво е значението на евентуалната стабилност или невлизане в сила на това решение на административния орган за настоящото дело. Съдът, постановил обжалвания съдебен акт, е допуснал съдопроизводствено нарушение, пренебрегвайки висящността на съдебното производство по оспорване на Решение 2-800/13.12.2016 г. на Комисията. При отчитане диспозитива на това решение и диспозитива на Решение 2-1463/30.10.2018 г. на същия административен орган в обжалваната част, съдът не е взел предвид, че наличието на висящо съдебно производство пред Върховния административен съд по решението на Комисията от 2016 г. е обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Това е така с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК и евентуалното постановяване от касационната инстанция на съдебен акт за потвърждаване отмяната на Решение 2-800/13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена принадлежността на Бухлев към органите по чл. 1 от Закона. В тази хипотеза със сила на пресъдено ще се установи, че Решение 2-800/13.12.2016 г. на Комисията е незаконосъобразно. При сравнение между Решение 2-800/13.12.2016 г. и Решение 2-1463/30.10.2018 г. в неблагоприятната му за Бухлев част се установява, че архивните документи, въз основа на които са издадени двете решения, са еднакви. След като частично оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт е приет въз основа на документите, посочени в решението на Комисията от 2016 г. и последното е предмет на съдебен контрол, то именно съдът, който е сезиран с жалбата срещу това предходно решение следва да се произнесе относно доказателствената стойност на описаните в него документи. Това произнасяне, на основание чл. 177, ал. 1 АПК, ще бъде задължително за първоинстанционния съд, постановил атакувания съдебен акт. Следователно изходът на спора по адм. д. 421/2022 г. по описа на Върховния административен съд е от значение за настоящия спор. Това означава, че съдът, постановил обжалваното решение, е следвало да спре производството по делото до приключване, с влязло в сила решение, на адм. д. 421/2022 г. на Върховния административен съд. Като не е сторил това, Административен съд София-град е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на решаващия му извод за законосъобразност на Решение 2-1463/30.10.2018 г. на Комисията в обжалваната част. С окончателен съдебен акт (решение 7019/12.07.2022 г. по адм. д. 421/2022 г. по описа на Върховния административен съд) е установено, че истинността на картон образец 6 е опорочена, т.е касае се за неверен документ, а останалите два документа регистрационен дневник и писмо, вх. 2751/03.07.1990 г. с искане по оперативни съображения да бъдат унищожени регистрационните картони на изброените там агенти, между които и аг. [псевдоним] са изготвени на база картон образец 6, поради което са носители на неистинска информация. Както се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, именно въз основа на горепосочените архивни документи, Комисията е установила с предходното си решение от 2016 и процесното от 2018 г. принадлежността на касационния жалбоподател към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че изброените документи не могат да мотивират констатацията, че Бухлев е бил част от структурите на бившата Държавна сигурност, Решение 2-1463/30.10.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА в обжалваната му част е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК. Не са налице фактически основания за неговото издаване в тази му част, защото липсват доказателства за принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона. Изложените съображения обосновават извод за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на оспореното Решение 2-1463/30.10.2018 г. на Комисията в неблагоприятната му за Р. Бухлев част. При този изход на спора, претенцията на КРДОПБГДСРСБНА за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство е неоснователна. Въпреки пререшаването на спора, съдебни разноски не се дължат и на касационния жалбоподател, тъй като такива не са претендирани нито в настоящото, нито в първоинстанционното съдебно производство, както и в производствата по адм. д. 12258/2018 г. по описа на Административен съд София-град и адм. д. 9565/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия