Решение № 9046 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2013 г.

Решение № 9046 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Образувано е по жалба на Управляващо дружество (УД) "Стандарт Асет Мениджмънт" АД със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 2098 от 13.02.2013 г., по адм. дело № 7475/2012 г. от състав на Седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което е отхвърлена жалбата им против решение № 174-УД от 6.03.2012 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор (КФН). Излага подробни твърдения, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано и моли съда да постанови решение, с което го отмени. Ответникът, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробно становище за законосъобразност на обжалваното решение и моли съда да го остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Петчленен състав, при II-ра колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на УД срещу решение № 174 -УД/6.03.2012 г. на заместник председателя на КФН, с което на основание чл. 196, ал. 4 и чл. 195, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 6, предл. първо от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) същото е задължено да предприеме съответните действия, в резултат на които в четиридневен срок от получаване на решението да изпълни задължението си да изкупи обратно дяловете, емитирани от ДФ "Стандарт Инвестмънт Високодоходен фонд" по подадената на 5.12.2011 г. от "УПФ-Бъдеще" поръчка № 99002590. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Съдът е събрал относимите доказателства и е изяснил спора от фактическа страна, като страните не спорят по фактите. При правилно установена фактическа обстановка законосъобразно в обжалваното решение е прието, че в случая УД е извършило нарушение по чл. 21, ал. 6 ЗДКИСДПКИ, като не е изпълнило задължението по цитирания текст за постоянно изкупуване в срок от 10 дни от писменото предявяване на искането и по цена, основаваща се на цената на обратно изкупуване за най-близкия ден, следващ деня, в който е направено искането. Законосъобразен е изводът на съда, че за да се наложи принудителната административна мярка с обжалвания административен акт в случая не е необходимо нарушението да е установено с влязло в сила наказателно постановление, тъй като в случая са налице материалноправните предпоставки за налагането й. В конкретния случай извършването на дейност в нарушение на закона от страна УД е установено по безспорен начин. Правилно в обжалваното решение е прието, че законодателят не изисква налагането на принудителна административна мярка да става след приключването на производството по установяване на административното нарушение и налагането на административно наказание. Съгласно разпоредбата чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за обжалването им са уреждат в съответния закон. В конкретния случай тези мерки, органът, който ги прилага и начинът на приложение, както и редът за обжалването им са посочени ЗДКИСДПКИ. Административният орган в рамките на правомощията си по чл. 195, ал. 1, т. 1 ЗДКИСДПКИ, която му предоставя възможност при констатиране на извършване на дейност в нарушение на закона да ги задължи да предприемат мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок, което е и сторено с обжалваното пред тричленният състав решение на заместник председателят на КФН. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на обжалваното решение, тъй като съдът е изложил подробна обосновка, както по неоснователността на наведените с жалбата доводи, така и при извършената от него проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение относно съответствие на административния акт с целта на закона. Обоснован и законосъобразен е изводът му че определеният с акт четиридневен срок е определен от органа, при съобразяване на законовото задължение за изпълнение в рамките на 10-дневен срок, а твърдението за възможното въздействие на пазара, твърдяно от УД е неоснователно, тъй като дяловете, които не са изкупени обратно възлизат на близо пет пъти по-малко. Обстоятелството, че част от тези дни са почивни и сетълмента за сделката ще бъде след срока на изпълнение на наложената мярка не води до извод, че в случая актът е в нарушение на целта на закона. Без значение за съответствието с целта на закона е обстоятелството, че дали общата стойност на подадените поръчки за продажба е под стойността на цената за обратно изкупуване и дали в конкретният случай ще спечели или загуби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав