Решение № 15173 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2011 г.

Решение № 15173 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еко Петролиум" ООД, гр. София, срещу решение № 585/11.02.2010 г. по адм. дело № 4230/2009 г. на Административен съд, София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 225800030/10.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 366/16.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяната на РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 06.2006 г. на жалбоподателя по доставки на "Ситисток" ЕООД, "Анел 03" ЕООД, "Кибер" ЕООД, "Ню Вас Консулт" ЕООД, "Тимбър 1" ООД поради липса на реални доставки по издадените фактури за извършени строително - монтажни работи на бензиностанции, собственост на жалбоподателя, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.), като е анализирал наличните по делото доказателства относно спорните доставки. По делото е безспорно установено, че дружеството - касатор в качеството си на собственик на процесните бензиностанции е сключило договор за наем на 11.04.2006 г. с "Еко - Елда България" ЕАД и му е отдало под наем всички бензиностанции, на които се твърди, че са извършени спорните строително - монтажни работи. Фактическата власт върху обектите е предадена на наемателя на 11.04.2006 г., като са изготвени и пълни описи на имуществото към тази дата. Видно от описите към тази дата всички обекти са били снабдени с козирки, осветление, озвучителни инсталации, вентилатори, климатични системи и всички останали подобрения, за които са издадени процесните фактури за СМР. Съгласно договора за наем т. 2.2. наемодателят предоставя на наемателя фактическата власт и свободното и неограничено ползване на имота, включително правото да прави изцяло и за своя сметка всякакви подобрения, съобразени с действуващото законодателство и техническите стандарти, които съобразно чл. 3.1 ще му бъдат приспаднати от наемната цена. Текущата поддръжка на имота също е за сметка на наемателя, като са уговорени и инвестициите на наемателя в имота. Към м. 06.2006 г. обектите - бензиностанции са били във фактическата власт на наемателя, не са се нуждаели от фактурираните ремонтни работи и същите не са били престирани от вписаните като доставчици дружества на наемодателя - касатор. Това се потвърждава и от приетите заключения на съдебно - техническата експертиза, която е установила, че на наемателите не са известни извършени СМР след влизането им във владение за сметка на наемодателя, нито дружествата - изпълнители според спорните фактури. Плащане на ДДС по ДДС - сметка по някои от фактурите на основание чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) е пречка да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по тях на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) - непредставяне от доставчиците на поисканите им по време на ревизията документи от значение за облагането по ДДС, но в тези случаи първоинстанционният съд задължително изследва дали са налице предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. АССГ е изпълнил това си задължение, обосновано е приел, че по спорните фактури няма извършени доставки, изложил е подробни мотиви защо не кредитира представените приемо - предавателни протоколи за извършените услуги, които се споделят от настоящата инстанция и изводите му за липса на задължителна предпоставка по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит - реалността на извършената услуга по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е обоснован. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото и осъщественото процесуално представителство за ответника по касационна жалба, не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първата съдебна инстанция в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения . Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,