Решение № 2496 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2016 г.

Решение № 2496 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. А. Х., гражданин на Иран против решение № 5378 от 25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 6548/2016 г. по описа на Административен съд- С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, З. А. Х., се явява лично и с адв. Ковачев, който поддържа касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени устно в хода по същество и в допълнително представени писмени бележки. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Славова, която оспорва касационната жалба, представя писмени доказателства, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно развити от нея в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на З. А. Х., гражданин на Иран, срещу решение № 4082/02.06.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на З. Х. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни интервюта относно причините същият да напусне държавата си по произход- Иран, както и държавата, в която е пребивавал около 14 години -Ирак, обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му, както и причините за нежеланието му да се върне, откъдето е дошъл. Съдът, изхождайки от понятието "преследване" и възможните му форми, както и от съдържанието на дадените от чужденеца две интервюта, е приел, че спрямо Х. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак и в Иран към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на З. Х. на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В тази връзка административният съд се е позовал на Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С - 285/12 г., с което е дадено по-свободно тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 във вр. с чл. 2, б. "д" от същата директива относно понятието "въоръжен конфликт". Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- С. град. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател чрез адв. Ковачев за необоснованост на съдебното решение, поради обстоятелството, че въпреки фактическото уточнение, че чужденецът е гражданин на Иран, а не на Ирак, в мотивите на решението съдът е градил своите правни изводи за наличие или липса на заплаха от безогледно насилие в държавата по произход само на база политическата обстановка в Ирак, а не и тази в действителната родина на чужденеца- Иран. Видно от съдържанието на съдебното решение, АССГ е изследвал паралелно политическата ситуация в Ирак и в Иран, а при преценка за наличие на основанията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, съдът се е позовал на справка № МД -867/12.07.2016 г. /л. 90 по делото/, която е относно Иран. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Х. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход- Иран или в държавата, в която е пребивавал - Ирак. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на З. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са развитите от процесуалния му представител адв. Ковачев твърдения, че съдът не е изследвал наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут на принципа "non refoulment" - забрана за връщане в страната на произход по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Нито в представените в хода на касационното производство от ДАБ справки за актуалната ситуация в Иран и Ирак, нито в справките за тези две държави, изготвени от" Център за правна помощ - глас в България", представени от адв. Ковачев, се установява такова отношение към иранските кюрди, което да съставлява основателна заплаха живота или свободата на чужденеца по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Нещо повече - самият чужденец твърди, че в Иран продължават да живеят родителите му и двама от братята му, при които същият би могъл да се установи. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение