Решение № 4077 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14292/2008 г.

Решение № 4077 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14292/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мастра" АД, представлявано от изпълнителния директор Десислава Димитрова, чрез процесуалния представител срещу решение без номер от 26.6.2008 г., постановено по адм. дело № 02924 от 2006 година на Софийски градски съд, АО, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу ДРА № 1026 от 18.11.2005 г. на ТДД-Кюстендил, потвърден с решение № 959 от 26.4.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено със законните последици. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба в представени по делото писмени бележки от 9.3.2009 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, както и данните по делото, преценява следното: С оглед служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, решението на Софийски градски съд е недопустимо и като такова при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата против ДРА следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения: В случая процесния ДРА е издаден на 18.11.2005 г. при действието на ДПК (отм.), производството по обжалване му по административен ред е продължило при действието на новия ДОПК , с оглед разпоредбата на §5, ал. 3 от ДОПК, където е визирано, че разпоредбите на този кодекс (ДОПК) се прилагат от органите на НАП, съответно на АДВ, и за процесуалните действия по незаварените административни и изпълнителни производства към датата на влизането му в сила. следователно за производството по административното обжалване на ДРА пред директора на дирекция"ОУИ" се прилагат разпоредбите на ДОПК. Съдебното производство безспорно е образувано при действието на този кодекс. На 19.12.2008 г. Върховен административен съд прие ТР № 7 относно срока за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ" предвиден в чл. 155, ал. 1 от ДОПК и във връзка с това правото на жалба по чл. 156 ал. 1 от с. к. Съгласно чл. 155 ал. 1 от ДОПК решаващият орган - в случая директора на разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4 , а според алинея пета в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че жалбата на дружеството против ДРА № 1026 от 18.11.2005г. до директора на Д"ОУИ" - гр. София (тогава директор РДД) е подадена в ТДД Кюстендил на 19.12.2005 г., а е постъпила в РДД на 27.12.2005 г., като 45 дневният срок изтича на 10.02.2006 г., петък, работен ден. Тридесетдневния срок за обжалване на мълчаливото потвърждаване е изтекъл на 13.3.2006 г. - понеделник. С тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. по т. д. № 3/08г. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително ако има продължаване по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С тълкувателното решение е прието още, че в случаите на т. н. "Мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчно-задълженото лице при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Макар и да не споделя това становище, настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с даденото тълкуване на закона. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 26.04.2006 г., а жалбата до съда е подадена на 17.05.2006 г., т. е. след изтичане на както на срока за произнасяне, така и на изтичането на преклузивния 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че градския съд се е произнесъл по просрочена жалба, което прави постановеното решение недопустимо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,