Решение № 13244 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2019 г.

Решение № 13244 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. София, срещу решение № 6582 от 06.11.2019 г. по адм. д. № 2055 по описа за 2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ № РД-15-103/01.02.2019 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Изложените съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Свети Мина 2014 АИПМП - ГП" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София е оспорил касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № РД-15-103 от 01.02.2019 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на "Свети Мина 2014 АИПМП-ГП" ООД – изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по договор с НЗОК, е наложена следната санкция: частично прекратяване на договор № 22-6025/2018 г. по отношение на д-р М. Хасан – ОПЛ (общо практикуващ лекар), във връзка с отчетена дейност, която реално не е извършена. Констатирано е, че лекарят е отчел неизвършена медицинска дейност за първичен профилактичен домашен преглед по програма "Детско здравеопазване" на здравноосигурено лице (ЗОЛ) В. И.. За да отмени оспорената заповед, Административен съд София - град е приел, че е издадена при допуснато нарушение на общите разпоредби на АПК, регламентиращи реда за провеждане на административното производство и в частност на нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като служебно се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Непредставянето на хартиен носител на амбулаторен лист № 973/16.02.2018 г. със съответните подписи на лекаря и майката на малолетното ЗОЛ само по себе си не доказва, че медицинската дейност не е извършена. За лекаря е отпаднало задължението да съхранява въпросния амбулаторен лист, тъй като при отписване на ЗОЛ от регистъра му с пациенти е предоставил на майката всички документи, издадени от него и касаещи пациента. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. Амбулаторният лист (бл. МЗ-НЗОК № 1) представлява първичен медицински документ, който се издава от общопрактикуващия лекар при спазване на чл. 218, ал. 1, I. А. 1. от НРД МД 2018 г. (отм.); Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗОЛ, се прилага към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр от попълнения от лекаря от лечебното заведение – изпълнител на ПИМП, амбулаторен лист за извършения преглед се предоставя на пациента. Амбулаторният лист служи като надлежно доказателство за извършената медицинска дейност, която се отчита за заплащане от НЗОК. На основание чл. 144, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм. от 01.01.2020 г.) общопрактикуващият лекар отразява оказаната медицинска помощ в "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1). Задължението на лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за първична извънболнична помощ да попълват амбулаторен лист за извършения преглед на пациента при спазване на изискванията и образците, въведени с националните рамкови договори, е регламентирано и в чл. 9б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. С чл. 181, ал. 2 от НРД МД 2018 г. е предвидено, че профилактичната дейност по програма "Детско здравеопазване" се отчита с електронен отчет в определен от НЗОК формат за извършената дейност, отразена в амбулаторните листове. От фактическа страна е установено, че отчетеният амбулаторен лист № 973/16.02.2018 г. за извършен на здравноосигуреното лице първичен профилактичен домашен преглед по програма "Детско здравеопазване" не се съхранява на хартиен носител в здравното досие на ЗОЛ. ОПЛ д-р Халил не е предоставил на проверяващия орган амбулаторния лист и здравното досие на ЗОЛ с обяснение (становище), че на 03.10.2018 г. е дал на майката картона на детето, "както и всички други нейни изследвания и прегледи, намиращи се в картона". Здравното (медицинско) досие съгласно чл. 142 от НРД МД 2018 г. на пациентите се създава и съхранява от общопрактикуващия лекар. Екземпляр от издадения амбулаторен лист с попълнени реквизити се предоставя на ЗОЛ или неговия законен представител след провеждане на прегледа без задължение да му се предава цялото здравно досие. В административната преписка е приложена "здравна карта за дете" на името на ЗОЛ В. И., но и в нея не е вписан извършен на 16.02.2018 г. преглед. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства също подкрепят извода, че на 16.02.2018 г. отчетеният първичен профилактичен домашен преглед по програма "Детско здравеопазване" въобще не е бил извършен. За това свидетелстват и посочените от лечебното заведение свидетели – Б. Янков и Б. Иванов. Св. Б. Янков – чието дете е в пациентската листа на д-р Халил, е дал показания, че на 16.02.2019 г. (вероятно допусната техническа грешка при протоколирането) е видял майката пред кабинета на лекаря с детска количка. Жената е влязла агресивно в кабинета и свидетелят предполага, че е била за преглед. Св. Иванов, който е приятел на д-р Халил, на 16.02.2018 г. е видял жената (И. Сотирова) с количка с дете. Жената е казала, че няма нужда от домашен преглед, влязла е с количката с детето в кабинета, а свидетелят е останал отвън. Никой от свидетелите не е присъствал на извършването на преглед. От своя страна св. И. Сотирова – майка на ЗОЛ В. И., твърди, че първият преглед на детето е бил извършен на 01.03.2018 г. ОПЛ д-р Халил не е представил амбулаторен лист за извършен преглед на детето в кабинета му на 16.02.2018 г. Както св. Сотирова, така и свидетелите Янков и Иванов са заинтересовани в полза на страните по делото. Тяхната заинтересованост в случая е без значение за изхода на спора предвид обстоятелството, че извършването на медицинска дейност по договор с НЗОК се доказва не със свидетелски показания, а със съставени първични медицински документи. Установеното нарушение попада в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, в която директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания, санкцията "прекратяване на договор". Липсата на надлежни писмени доказателства, документиращи отчетения първичен профилактичен домашен преглед (както и амбулаторен преглед), води до извод, че такъв преглед не е бил извършен. Отчитането на дейност, която не е извършена, съставлява основание за прилагане на санкция "прекратяване на договора" и по чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД МД 2018 г. (отм.); - на изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Оспорената заповед е издадена при изяснена фактическа обстановка в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като я е отменил, Административен съд София – град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за държавна такса в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,