Решение № 10359 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8201/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. М.., гражданин на Сирия, против решение 19550 от 08.06.2025 г., постановено по адм. дело 1250/2025 г. по описа на Административен съд- София - град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда отмяна на съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и връщане преписката за ново произнасяне. В касационната жалба са направени твърдения, че анализът на обстановката в Сирия е формален, не кореспондира с личната бежанска история на молителя, няма мотиви относно местоживеенето и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат - гр. Дейр Алзор. Няма направена индивидуална оценка на молбата за убежище. Отбелязано е също така, че не са съобразени насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. за Сирийска арабска република, които отменят и заменят Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Счита, че в Сирия, след падането на Б. А. на цялата територия на страната се осъществяват сблъсъци между две/или повече въоръжени групи, при степен на насилие срещу цивилното население, вътрешна несигурност и хуманитарна криза достигащи такова ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в тази страна поради самия факт на присъствието се на тази територия се излага на реална опасност да претърпи сериозни заплахи, по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Намира, че съобразно актуалната информация за страната на произход на кандидата е дължим извод, че спрямо него е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Сочи, че ситуацията в Сирия отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 г. В съдебно заседание М. А. М. се явява лично и чрез назначения му преводач заявява, че поддържа касационната жалба. Назначения му по реда на ЗПП особен представител адв. Т. Люфтиева в проведеното открито заседание изразява становище по същество с развити в него доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че е роден от дсмесен брак между майка [заличен текст] и баща [заличен текст], което застрашава сигурността му. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Кръстева, която оспорва жалбата и иска оставяне на решението в сила. Представя справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците и справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 224 от 09.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е от фактическа страна, че М. А. М. подава молба вх. 2279/08.08.2024 г. за международна закрила до ДАБ при МС. На 24.09.2024 г. с него е проведено интервю с участието на преводач. На него кандидатът е заявил, че е напуснал Сирия в средата на месец юли, нелегално в посока Турция, там е преминал транзит и е пристигнал нелегално в България в края на същия месец. Посочил, е че е напуснал държавата си по произход защото нямало хубав живот, заради войната, нямало ток и вода и щели да го вземат в казармата да воюва. Уточнява, че е роден в гр. Дейр Алзор през 2003 г., където е живял там до 2012 г. След като баща му починал, се преместил в Хасака заедно с майка си и брат си. Твърди, че няма издадени документи за самоличност, заради войната. Заявява, че е [етническа принадлежност], и нямал проблеми като такъв. Споделя, че е завършил девети клас и работил като търговец. Заявява, че не е женен, не членува в политическа партия, не е бил заплашван, арестуван или съден. Не е служил в армията, не е търсен. По време на интервюто посочва, че след като родителите му починали останал сам в Сирия и започнал да търси мирно място за себе си и за своето бъдеще. Преди две - три години имало военни действия между кюрдите и редовната армия, но той не бил пряк свидетел на военни действия и не си спомнял нищо конкретно. Чул от хората, че има война и че има убити хора. Изрично заявява, че не иска да се върне засега в Сирия. Въз основа на така установените обстоятелства, съдът приема, че по отношение на М. А. М. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът намира за законосъобразен и отказа за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София - град. Решението е обосновано със събраните в хода на административното производство доказателства и представени справки в съдебната фаза. Изнесените от М. А. М. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход.Чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Действителните причини за нежелание за връщане в Сирия са тежкото икономическо положение в страната поради военните действия, които не попадат в хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са и изводите на АС-София - град и за липсата на основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, защото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в решение на СЕС по дело С- 465/07 и решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 е посочено, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, може по изключение да се счита за установено, когато степента на протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Следователно съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Необходимо е да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Последните данни за обстановката в Сирия, видно от справките, представени от административния орган в касационната инстанция вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация. Справките са официални свидетелстващи документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. Дори да се приеме, че вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад човек, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава". Преминал е нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не се изследва обстоятелството относно местоживеенето на жалбоподателя и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат гр. Дейр Алзор. Противно на твърдяното е видно и се установява, че в оспорвания съдебен акт, съдът изрично и конкретно е изложил мотиви отнасящи се точно до това населеното място Дейр Алзор. Ръководителят на Службата за статистика и планиране в изпълнителния комитет на региона Дей Алзор е потвърдил ангажимента на Съвета за изпълнение на всички проекти, очертани във фискалния бюджет за 2025 г. възлизащ на 12037583 щатски долара, който е с основна цел да подобри качеството на живот на жителите на провинцията чрез предоставяне на основни услуги, укрепване на общественото здраве и подкрепа на икономическото развитие. Приоритетните сектори на бюджета са обществени услуги, образование, здравеопазване и енергетика, с основен акцент върху свързаната с услугите инфраструктура. От това може да се направи обоснован извод за промяна и подобрение в обществено -икономическото положение в Сирия и по- конкретно в региона Дей Алзор. Тези изводи на съдът по съществото се потвърждават и припокриват с данните съдържащи се в представените пред настоящата касационна инстанция нови и актуални справки за обстановката в страната на произход на молителя. Съдът изрично се е позовал на бюлетина на ВКБООН към 27 март 2025 г. според който около 371 900 души са се завърнали в Сирия през съседните държави от началото на декември 2024 г. В допълнение близо 926000 души, които дотогава са разселени в Сирия, се завръщат по домовете си. От което следва, че съдът е ползвал информация и данни, който са по- нови и по-актуални от цитираните в жалбата и който с по- голяма точност и достоверност отразяват съвременната, сегашна и действителна обстановка в Сирия. Във връзка с изложението в жалбата, че всеки който търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище следва да се посочи, че търсещото закрила лице М. А. М. е получило точна такава оценка. Тя се отнася само и единствено за него и живота му, касае фактите и обстоятелствата от неговата бежанска история, такава каквато той сам е разказал и каквато е установена от административния орган и засяга неговото лично положение. Относно опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, следва да се уточни, че те не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той посочва, че не е търсен и призоваван за отбиване на редовна военна служба към редовната армия. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,