Решение № 3962 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13768/2008 г.

Решение № 3962 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13768/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Боян Симеонов Димитров, заместник областен управител на област Варна, заместващ го съгласно заповед № РД - 08 -7706 9 298/25.09.2008 г. против решение № 1205/17.07.2008 г. на Административен съд Варна, ХХIХ състав по адм. дело № 2745/2007 г. С него се отменя заповед № РД-07-7706-203/8.08.2007 г. на Областен управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен план на новообразувани имоти в местност "Свети Никола" - строителни граници, землище Варна, Община Варна, в частта за имот № 1026, собственост на Елена Панталеева Добрева и върната преписката на административния орган за произнасяне по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по същество с което жалбата бъде отхвърлена или делото върнато за ново разглеждане. По същество се свеждат до това, че при разрешаването на спора съдът е приел, че границите между имоти №№ 1026 и 1025 от ПНИ следва да съвпадат с границите си по предходните планове за които обаче по делото нямало данни, а и съдът не допуснал събирането на доказателства за установяване влизането им в сила. Също така, не било установено по делото границата между процесните имоти да е приложена на място. С оглед на тези обстоятелства и според техническите изисквания към ПНИ по чл. 28 от ППЗСПЗЗ не може да бъде изведен извод за нарушения при изработването и одобряването на ПНИ, поради което решението е в нарушение на материалния закон. Ответницата, Елена Панталеева Добрева взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Лилия Владимирова Караулджиева и Елена Рачева Йорданова не вземат становища по касационната жалба. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е установил релевантните за спора факти и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на заповедта по отношение на имот № 1026 собственост на Елена Панталеева Добрева съгласно правата й по нотариален акт и заповед от 2006 г. на кмета на общината за попълване на кадастралната основа. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Елена Панталеева Добрева срещу заповед № РД-07-7706-203/8.08.2007 г., издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност "Свети Никола", землище Варна, Община Варна в частта за имот № 1026. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта в тази част, тъй като имот П№ 1026 и съседният му по граница имот № 1025 са били един общ съсобствен имот, разделен през 2005 г. на два имота, представляващи имот № 3091 и № 3092 с площи съответно по нот акт 544.5 кв. м а по скица 487 кв. м. за което е издадена заповед през 2006 г. за попълване на кадастралната основа. С ПНИ се образува имот 1025 който съответства на имот 3092 с площ от 565 кв. м а имот № 1026, съответстващ на имот 3091 по предходния план остава с площ от 489 кв. м, но площите им следва да бъдат еднакви с оглед на правата на собствениците на двата имота. Съдът, от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че имоти с №№ 1025 и 1026 от ПНИ са бивш имот № 1583 по плана на местността от 1977 г. от който след делба през 2005 г. са образувани имоти №№ 3091 и 3092 с еднакви площи и установени граници, включително и между тях, за което е издадена и заповед през 2006 г. за попълване на кадастралната основа. Тези граници не съвпадат с границите на имотите според ПНИ с който двата имота са №№ 1025 и 1026 съответно с 565 кв. м и 489 кв. м като границата между тях не е идентична с границата по скицата към заповедта за попълване на кадастралната основа през 2006 г. При така установените факти съдът е приел, че заповедта в частта за имот 1026 е незаконосъобразна, тъй като не отразява действителни права на собственика Елена Панталеева Добрева и в случая не се отнася до имоти на ползватели или бивши собственици, а на собственици, границите по отношение на имотите на които не следва да бъдат променяни. При изложените съображения заповедта е отменена в частта за имот № 1026 и делото върнато като преписка на областния управител за произнасяне по същество. Решението е правилно. Поддържаните доводи в касационната жалба са неоснователни и не разкриват пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му. Установена е площта и границите на имоти №№ 1025 и 1026 по предходните на ПНИ планове и от представените по делото нотариални актове за собственост, от които се констатира, че двата процесни имота са били предмет на сделки, включително и през 2006 г. когато имот 1025 (бивш имот) № 3092 е бил прехвърлен, като за сделката е била издадена и скица. По делото е представена и заповед № РП - 89/6.04.2006 г. на Кмета на район Приморски с която е одобрил попълване на кадастралната основа на имоти № 3091 и 3092, съгласно скица, границите по която не съвпадат с границата между имотите по ПНИ одобрен с обжалваната заповед, което несъответствие е установено от заключението на назначената експертиза. При установените от фактическа страна факти съдът е извел обоснован извод, че при изготвянето на ПНИ техническите изисквания по чл. 28 от ППЗСПЗЗ важат и за имоти на собствениците, които не са възстановили правото си на собственост след реституция и границите на имотите им следва да бъдат отразени с максимална точност каквито са съществували. В случая не се установява върху площта на процесните имоти да се нанасят имоти на ползватели, трансформирали правото си на ползване в право на собственост, нито съобразяване със собствеността на други лица, което да налага изменение на съществуващата конфигурация на двата бивши имота № 3091 и № 3092 и ако това се налага за външните им граници с оглед на правилното устройство на територията, то за границата между тях изменението не се налага по такива съображения или по други технически изисквания, заложени в чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията в касационната жалба, че площта на имота не е съществен елемент, характеризиращ недвижимия имот в случая са неоснователни, тъй като намалението на площта на имот № 1026 е следствие от неправилно отразена граница между двата имота, в което се изразява нарушението на техническите изисквания при изготвянето на плана. Неоснователни са, като неотносими за спора възраженията, че в случая е следвало да се установи влизането в сила на предходен план и съответно на заповедта за попълването на кадастралната основа. Между собствениците на процесните имоти не е имало спор по повод границата между тях след делбата на имота, при попълването на кадастралната основа през 2006 г. и при разпореждането с имот № 3092 с нот. акт № 108 от 4.09.2006 г. преди одобряването на ПНИ и при тези данни правилно съдът е приел, че не са налице причина от технически и правен характер границите на имоти №№ 1025 и 1026 да бъдат променяни с одобрения План на новобразуваните имоти. Обжалваното решение е постановено при отсъствие на пороците, сочени в жалбата като касационни основания за отмяната му и като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение