Решение № 27 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2007 г.

Решение № 27 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на З. Р. А. от с. Р., община С., против въззивно решение № 128 от 8.05.2007 г., постановено по гр.д. № 623/2006 г. на Смолянския окръжен съд, ГК, с което е отменено решението на Смолянския районен съд № 435 от 17.11.2006 г. по гр.д. № 517/2006 г.и вместо него е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете З, роден на 9.01.2004 г., на майката А. Р. П. и е постановено детето да живее при майката, а на бащата З. Р. А. е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 9,00 ч. до 19,00 ч., както и един месец през лятото, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. З. А. е осъден да заплаща и месечна издръжка в размер на 40 лв. Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила, с искане за неговата отмяна. Ответницата по жалбата А. Р. П. от с. Т., област С., не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предявен е иск от З. Р. А. срещу А. Р. П., за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото им съжителство дете З, роден на 9.01.2004 г., за определяне на местоживеене на детето при него и присъждане на издръжка в размер на 50 лв. месечно. С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло решението на Смолянския районен съд от 17.11.2006 г. по гр. д. № 517/2006 г., с което упражняването на родителските права са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с него и е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 30 лв. и вместо него е постановено друго, с което е предоставено упражнението на родителските права върху детето З. З. А., роден на 9.01.2004 г., на майката А. Р. П., постановено е детето да живее при нея, а на бащата З. Р. А. е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 9,00 ч. до 19,00 ч., както и един месец през лятото, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката и З. А. е осъден да заплаща и месечна издръжка на детето в размер на 40 лв. Съдът е приел, че страните са живели във фактическо съжителство, от което през 2004 г. се родило детето им З. Страните се разделили в началото на 2006 г., жената напуснала жилището на бащата и се установила да живее при своите близки в с. Т., а синът им останал да живее при баща си в с. Р. Установено е, че и двамата родители живеят при добри материално-битови условия (социалните доклади), бащата работи, а майката е в неплатено майчинство, занимава се със селско-стопанска работа и получава помощи по ЗСПД, както и че и двамата родители разполагат и с подкрепяща среда - близки, които да ги подпомагат при отглеждането на детето и притежават добри родителски и възпитателски качества. Съдът е приел, че майката е родителят, който е по-пригоден да упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете З на нея е предоставил упражняването на родителските права. Решението е обосновано и законосъобразно. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правилни фактически и правно обосновани изводи относно родителя, при когото детето следва да живее постоянно и който да упражнява родителските права в лицето на неговата майка, ответницата по жалбата А. П., която се е проявила като добър и грижовен родител. В съответствие със събраните по делото доказателства за моралните, родителски и възпитателски качества на страните е прието, че в интерес на детето, което е момче на ниска възраст - понастоящем четиригодишно, с крехка детска психика, е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която е в състояние да му осигури подходящи условия за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Не се оправдава от фактическа страна и от правна гледна точка оплакването за неправилно преценяване качествата на родителите. Периодът, през който период бащата всеотдайно е полагал грижи за малолетния си син, не е достатъчен да обоснове по-добри родителски качества на този родител и да опровергае качествата на другия. Нещо повече, негативното му отношение към майката на детето, препятстването й да се вижда с него, което провокира крехкото й психично здраве, сочи на недобри родителски качества. Обоснован е изводът на съда, че майката се е проявила като добър и грижовен родител и е в състояние да полага необходимите грижи за доброто отглеждане и възпитание на детето З., което е момче на ниска възраст и се нуждае от непосредствена майчина грижа и ласка. В тази връзка правилно въззивния съд е приел, че здравословното състояние на майката, същата видно от заключенията на съдебно-психиатричните експертизи страда от "шизоафактивно разстройство на здравето", което понастоящем е в ремисия в резултат на медикаментозното лечение, към което тя се отнася отговорно, не е пречка тя да се грижи добре и всеотдайно за детето си. Нещо повече, от фактите по делото се установява, че именно раздялата й с детето е обострила това психично заболяване, а и в отглеждането му тя ще бъде подпомогната от своята майка, с която живее и която е пенсионер. Освен това тази възраст на детето изисква неотменимите ежедневни грижи на майката, свързани с приготвяне на храна, битовото му обслужване, изграждане на хигиенни навици, социална адаптация и специални грижи и внимание в случай на влошено здравословно състояние. Именно поради това е правилен изводът на въззивния съд, че майката е родителят с по-добри родителски и възпитателски качества. Поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. В случая определения от съда стандартен режим на свиждане с бащата, ще създаде възможност за детето общувайки с него да развива своите чувства на обич, привързаност и доверие. Това ще съдейства за правилното му развитие и личностно формиране, за неговото спокойствие и самочувствие, още повече, че двамата са силно привързани един към друг. Неоснователно е релевираното оплакване в касационната жалба, че съдът се е произнесъл свръх петитум като е предоставил упражняването на родителските права на майката и е присъдил издръжка в размер на 40 лв. месечно, без последната да е направила такова искане. В пледоарията си пред въззивния съд в съдебно заседание на 20.04.2007 г., пълномощникът на въззивницата адв. А от АК С., изрично е поискал като последица от предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете на неговата доверителка, да бъде присъдена и месечна издръжка за детето в размер на 40 лв. В тази връзка правилно въззивният съд е квалифицирал спорните правоотношения под разпоредбата на чл. 71, ал. 2 СК. Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето. Това позволява на съда дори и без изрично искане да предостави мерките на този родител, при когото интересите на детето ще бъдат най-добре защитени и като последица от това да присъди месечна издръжка от каквато то се нуждае, какъвто е настоящият случай. Решението не е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преценени са всички обстоятелства с оглед интереса на детето, който е основание за възлагане упражняването на родителските права на единия или другия родител. Въззивният съд е изпълнил задължението да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето, за който интерес съдът следи служебно, защото правото на родителя има за съдържание да осигурява грижи и условия за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие, придружени с необходимите обич и уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивния съд е формирал вътрешното си убеждение при спазване на съдопроизводствените правила, след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и пред двете инстанции при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и правилно е приложил материалния закон. Ето защо, по изложените по-горе съображения, касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради липса на визираните в нея пороци на атакуваното въззивно решение, а последното като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,