Решение № 6821 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2016 г.

Решение № 6821 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. С. Р. срещу заповед № 8121К-5330/23.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложена наказание "предупреждение за уволнение" По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в постановяването му при неспазване на изискванията за форма на акта, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител в представени писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваната заповед № 8121К-5330/23.12.2015 г. Министърът на вътрешните работи на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 202, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) налага на комисар К. Д. Р., ВПД на отдел "Разследване" при Областна дирекция (ОД) на МВР Д. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за срок от четири месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Като нарушение на служебната дисциплина органът приема следното: за времето от 28.01.2015 до 20.02.2015 г. като председател на комисия, назначена със заповед рег. № 357з-163/28.01.2015 г. на директора на ОДМВР Добрич за разследване на трудова злополука не е изпълнил задълженията си да прегледа събраните доказателства за присъствието на инспектор И. П. Г., главен разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОДМВР Д. на организирания на 24.01.2015 г. туристически поход, времето и провеждането на футболен мач и получаването на контузия от служителя по време на мача; не е изискал списък с присъстващи служители, който се явява задължителна част от заповедта за провеждане на похода, а е приел за достатъчно единственото сведение от служител, участвал във футболен мач като доказателство, въпреки че в същото не са посочени място и час на провеждане на състезанието. Допуснал като свидетел В. К., без при съставяне на протокола за резултатите от извършеното разследване на трудова злополука (№ 1/10.02.2015 г.) да е имало изготвено от него сведение. При това назначената комисия по т. IХ на Протокол № 1/10.02.2015 г. записала, че ".. няма допуснати нарушения. Нормативно занятието е регламентирано...", в резултат, на което на И. П. Г. е изплатено обезщетение в размер на 6 брутни заплати, с което е нанесена финансова вреда на ОДМВР Д. (8 038,80 лв.) Така описаното в заповедта нарушение е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) като дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР- неизпълнение на служебни задължения, за което е предвидено дисциплинарно наказание "порицание", но предвид настъпилите последици - нанесени значителни имуществени вреди на МВР деянието е прието за съставомерно по чл. 202, ал. 1 ЗМВР. Със заповед № 3121з-1131/14.09.2015 г. по повод постъпили сигнали министърът назначава комисия, която да извърши проверка на изложеното в тях. Резултатът от проверката е отразен в справка рег. № 8121р-38687/30.10.2015 г., в която по т. 6 по анонимен сигнал УРИ 785502-15/19.08.2015 г. по описа на ДВС МВР, касаещ неправомерни действия на служители от ОДМВР Д., при определяне на инцидент с И. П. Г., главен разследващ полицай в отдел "разследване" при ОДМВР Д., представен пред НОИ като трудово злополука са изложени фактите, които комисията установява. Въз основана същите по т. 3 от изводите в справката е прието, че данните в посочения сигнал са основателни и в случая са налице данни за допуснато от комисар Р. нарушение по чл. 202, ал. 1 ЗМВР, в резултата на което е нанесена значителна имуществена вреда, за което се предвижда наказание "предупреждение за уволнение". Освен това е прието, че същият не е изпълнил задълженията се като председател на комисията, назначена със заповед рег. № 357з-163/28.01.2015 г. (за разследване на трудовата злополука с И. Г.) не е изпълнил задълженията си да организира дейността й за събиране на достатъчно доказателства, при което са налице данни за осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за което е предвидено наказание "порицание" и предвид настъпилата имуществена щета е прието, че нарушението по чл. 202, ал. 1 ЗМВР. С оглед на тези изводи е направено предложение на Р. да бъде наложено наказание "предупреждение за уволнение". Този извод на комисията е изведен въз основа на следните писмени доказателства: Със заповед рег. № 357з-129/23.01.2015 г. ВПД директорът на ОДМВР Д. разпорежда на 24.01.2015 г. от 09,00 часа да се проведе поход с личния състав на ОДМВР до местността "Дъбовете", определен е ръководител - специалист в "Човешки ресурси" при ОДМВР, по т. 5 е посочено началниците за изготвят присъствени списъци, които да представят на сборния пункт на К. - за зам. директор на ОДМВР Д., контролът по изпълнение на заповедта е възложен на началника на "Човешки ресурси" при ОДМВР. С докладна записка УРИ 6976р-163/27.01.2015 г. Р. уведомява директора на ОДМВР Д., че на 24.01.2015 г. поради лошите метеорологични условия, се е провела футболна среща с участие на служители от отдел "Досъдебно производство" и С "ПИП" към края на която се е контузил служителят И. Г.. Последният още същия ден заявил, че го боли дясната китка, а на следващия ден същият се явил с обездвижваща гипсова превръзка и болничен лист. В докладната е посочено, че свидетели са били той самият В. К. и Г. Ж.. С докладна рег. 357р-953/29.01.2015 г. директорът е уведомен за случилото се и от Г. Ж.. За случая са изготвени докладни записки УРИ 6976р-253/9.02.2015 г. от И. Г. и УРИ 357р-1415/13.02.2015 г. от В. К.. Представен е и протокол № 18/10.02.2015 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката станала на 24.01.2015 г. с И. Г. проведено от 28.01.2015 г. до 10.02.2015 г. на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и заповед № 357з-168 от 28.01.2015 г. на Директора на ОДМВР Д. на комисията, назначена с тази заповед с председател - жалбоподателят, в който е посочено, че на 24.01.2015 г. в изпълнение на заповедта на директора на ОДМВР Д. за провеждане на поход в местността "Дъбовете" поради лошото време е проведена футболна среща, при която Г. бил на поста вратар и при опит да отбие силен удар на топката с дясна ръка е контузил дясната си ръка. Същата вечер посетил дежурен ортопед, който имобилизирал ръката, а на 5.02.2015 г. при изследване със скенер е установено, че същата е счупена. Комисията, като съобразила, че физическата подготовка има за цел да повиши работоспособността и да укрепи здравето на служителите с всичките си форми на занимания, провеждането на футболна среща не е нарушение и признава същата за трудова злополука на основание чл. 55 КСО. Представено е и медицинско удостоверение № 103/4 от 19.06.2015 г., на ЦЕЛК при МИ-МВР от която също се установява посочената телесна повреда - фрактура на дясната ръка, получена по повод изпълнение на служебни задължения, която е квалифицирана като средна телесна повреда, съгласно чл. 129 НК. Представено е и копие от преписката, образувана по случая пред Националния осигурителен институт - Териториално поделение -Д., по която злополуката с Г. е приета за трудова, както и становището на главния юрисконсулт на ОДМВР Д. с рег. № 357р -5916/8.07.2015 г., с която е предложено на основание чл. 238, ал. 1 и ал. 5 ЗМВР на служителя да бъде изплатено обезщетение в размер на 6 месечни възнаграждения. Със заповед рег. № 357з-1553/10.07.2015 г. на директора на ОДМВР -Д. на Г. е изплатено обезщетение в размер на 6 месечни възнаграждения, определен към момента на получаване на телесната повреда. Освен посочените доказателства в хода на извършената проверка, извършена от комисията, назначена със заповед № 8121з-1131/14.09.2015 г. на Министъра на вътрешните работи са събрани писмени сведения от служители на ОДМВР - Д.. Въз основа на получен препис от справката за извършената от тази комисия проверка, получена в ОДМВР Д. на 3.12.2015 г. директорът на ОДМВР Д. предлага на министъра с предложение рег. № 357011417/17.12.2015 г. на Р. да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 202 ЗМВР - "предупреждение за уволнение" за срок от 4 месеца. Това предложение е връчено на Р. на 17.12.2015 г. Жалбоподателят дава обяснение, адресирано до ДНО с рег. № 6976р-3947/14.12.2015 г., след като на 12.12.2015 г. се запознава със справката от извършената проверка, извършена от комисията, назначена със заповед № 8121з-1131/14.09.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. От представените копия на писмени доказателства не се установява на коя дата министърът се е запознал със справката, като не се установява същият да е запознат с предложението на директора на ОДМВР Д. за налагане на дисциплинарно наказание на Р. и с писмените обяснения на същия, дадени по повод изготвената справка от проверката на комисията, назначена със заповед № 8121з-1131/14.09.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Въз основа на тези данни дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) издава оспорената пред настоящия състав заповед, която е съобщена на Р. на 5.01.2016 г., срещу която е подадена жалбата на 20.01.2016 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 33, т. 7 и чл. 204, т. 1 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Същият е постановен в предвидената от закона форма - съдържа предвидените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При постановяването на акта обаче не са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя не е образувано с нарочена заповед, а въз основа на констатациите на комисията, назначена със заповед № 8121з-1131/14.09.2015 г. на министъра, извършила проверка по постъпили сигнали за неправомерни действия на служители на ОДМВР Д., отразени в справка рег. № 8121р-38687/30.10.2015 г. След запознаване с посочената справка е изготвено предложение с рег. № 357р-11417/17.12.2015 г. на директора на ОДМВР Д. до министъра за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. Както в справката, така и в предложението е прието, че Р. е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - неизпълнение на заповед, в резултат на което са нанесени значителни имуществени вреди на МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 202, ал. 1 ЗМВР, за което не се предвижда дисциплинарното производство да бъде образувано с надлежна заповед, като същото се счита за образувано с първото действие по установяване на нарушението (чл. 208 ЗМВР). В конкретния случай за такова действие следва да се приеме даденото от Р. обяснение с рег. № 6976р-3947/14.12.2015 г., дадено след запознаването му на 12.12.2015 г. със съдържанието на справката с рег. № 8121р-38687/30.10.2015 г. на комисията, назначена със заповед № 8121з-1131/14.09.2015 г., извършила проверка по изнесени данни в множество сигнали, касаещи неправомерни действия, извършени от служители на ОДМВР Д.. При това в случая производството е образувано при наличие на данни за извършено нарушение, установени при извършването на тази проверка и следователно е образувано в съответствие с разпоредбата на чл. 12 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. В случая след получаване на горе цитираната справка ДНО не назначава извършване на проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР във вр. 16 от Инструкцията, но с това не е извършено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй извършването на такава е възможност, а не задължение за органа. След депозиране на това обяснение до ДНО е изготвено предложението на директора на ОДМВР Д. за налагане дисциплинарното наказание на Р., който след запознаване с него в деня на изготвянето му - 17.12.2015 г. посочва писмено, че няма да дава допълнителни обяснения и поддържа дадените от него на 12.12.2015 г. От представените по делото заверени копия от предложение рег. № 357р-1147/17.12.2015 и дадените писмени обяснения с рег. № 6976р-3947/14.12.2015 г. се установява, че заповедта е постановен без ДНО да се запознал със същите, тъй като върху тях липсва каквото и да отбелязване, а още по малко с реквизитите, изискуеми с разпоредбата на чл. 27 от Инструкция - дата, длъжност и име на ДНО. При това в случая е налице нарушение на въведеното с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР задължение за ДНО преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Това обстоятелство е довели до нарушение по ал. 4 на цитирания текст, тъй като не са събрани и съответни оценени посочените от служителя доказателства. Отделно от това е налице и нарушение по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, задължаващ органа при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Освен, че не са взети предвид писмените обяснения на служителя, не са събрани сочените от него доказателства не взето предвид обстоятелството, че от приложената кадрова справка с рег. № 357р-912/15.10.2015 г. се установява, че през времето, през което Р. заема длъжност в МВР от 2006 г. е награждаван девет пъти с "писмена похвала", с почетен медал през 2010 г. и обявяване на благодарност през същата година и няма наложени наказания. С оглед на така установеното настоящия състав намира, че заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила. От събраните по делото доказателства не се установява и извършване на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства се установява, че компетентният административен орган длъжностно лице от Териториално поделение на националния осигурителен институт - Д. с разпореждане № 5/2.02.2015 г. признава за установено, че на 24.01.2015 г. И. Г. е претърпял трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Освен това този факт се установява и от останалите доказателства в приложената административна преписка, събрани както от комисията, чийто председател е бил Р., така и от проверяващите служители от дирекция "Инспекторат" в МВР. От последните безспорно се установява, че Г. е взел участие в похода, проведен на 24.01.2015 г. разпореден със заповед рег. № 357з-129/23.01.2015 г. ВПД директора на ОДМВР Д.. При провеждането му поради атмосферните условия част от служителите, между които и Г. са организирали футболен мач, на който е получена контузията. Обстоятелството, че за същия не са представени списъци на служителите не опровергава установения с доказателствата факт, че Г. се е явил за участие в подхода, участвал е на проведения футболен мач, при което е получил телесното увреждане, признато за трудова злополука. Последният факт е установен и с медицинско удостоверение № 103/4 от 19.06.2015 г. на ЦЕЛК при МИ - МВР. Комисията, назначена със заповед № 357з-163/28.01.2015 г. с председател жалбоподателя приема, че няма допуснати нарушения, тъй като занятието е нормативно регламентирано, предвид факта че комисията е назначена за разследване на трудовата злополука по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки ДВ бр. 19/2002 г., като тези констатации не се опровергават от доказателства, при което настоящият състав приема, че в случая деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Р. не представлява нарушение на служебната дисциплина. Съгласно чл. 2 от цитираната Наредба комисията е имала задължение да разследва обстоятелствата на злополуката, което е и сторено, като установените факти, отразени в протокол № 1/10.02.1015 г. се потвърждават от останалите доказателства и същия съдържа реквизитите по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. В случая следва да бъде съобразен и факта, че комисията е назначена с точно определени задачи, посочени по-горе и няма правомощия да проверява спазени ли са стриктно изискванията по организацията и изпълнението на заповед № 357з-129/23.01.2015 г. на ВПД директор на ОДМВР Д.. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, при което жалбата е основателна. Оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на 810 лв. (заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и хонорар за един адвокат в размер на 800 лв.), при условията на чл. 143, ал. 1 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение