Решение № 8031 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 855/2021 г.

Производството е по глава четиринадесета АПК. Образувано е по искане на Мултикомерс - 97 ЕООД за отмяна на съдебно решение 12174/01.10.2020г. по адм. дело 2254/2020г. по описа на ВАС. Молителят, чрез процесуалния представител адв. Д. Пеева, твърди и развива в искането си наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и 3 АПК. Представя към искането си писмени доказателства. Претендира за отмяна на решението на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав на ВАС. Ответникът по молбата за отмяна Директор на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, във възражение, подадено от процесуалния представител юрск. Бонева, взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в сроковете по чл. 240 АПК. Молбата е процесуално допустима. С решението, чиято отмяна се иска - 12174/01.10.2020г., постановено по адм. Дело 2254/2020г. по описа на ВАС, тричленният касационен състав на ВАС, първо отделение, в производство по чл.227,ал.2 АПК, отхвърля жалбата на Мултикомерс-97 ЕООД срещу ревизионен акт Р-16-1305746-091-001/04.11.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. С РА в тежест на дружеството са определени задължения за ДДС и лихви по декларирани от РЛ тристранни операции и доставки с място на изпълнение извън територията на страната в периода 01.01.2011г.-31.10.2011г. Ревизираното лице като посредник в тези операции не е начислило ДДС. За да отхвърли жалбата му срещу РА, с който ДДС е начислен в тежест на посредника, съдът е счел, че не са налице кумулативно необходимите условия по чл.15 ЗДДС за признаване на тристранни операции, така както са декларирани от ревизираното лице. Съдът е счел, че представените от дружеството писмени потвърждения, изходящи от придобиващите дружества, които потвърждения са изискуеми с оглед разпоредбата на чл.9,ал.2,т.4 ППЗДДС, не съдържат необходимите реквизити и съответно не са годни доказателства за доказване на обстоятелствата по чл.62,ал.5 ЗДДС, в който случай намира приложение законовата фикция, установена в чл.9,ал.3 ППЗДДС и данъкът /ДДС/ става изискуем от посредника /РЛ/. По претенцията за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят поддържа, че представените от него, ведно с искането за отмяна, писмени доказателства са новооткрити и от съществено значение за разрешаване на правния спор. Представя в заверени копия и с превод три писма потвърждения, изходящи от фирмите: Фиораванти ООД, Италия, Ди ЕМ Транспорт, Италия и Мит Милано ООД, Италия, в които тези фирми в качеството си на спедитори потвърждават, че в периода 01.01.2011г. до 31.10.2011г. стоките са получени в техен склад и са доставени на фирмата купувач. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая искането се основана на писмени доказателства. Писмените доказателства следва да са нови, т.е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане дължимата грижа от страната, искащата отмяната, до момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция. Те следва да са от съществено значение за делото, т.е. следва да установяват факти, които в случай, че бъдат установени биха могли да доведат до различно разрешаване на правния спор, предмет на делото. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства са потвърждения, изходящи от спедитори, които като такива не са страни в тристранната операция по смисъла на чл.15 ЗДДС. Писмата са изпратени на ревизираното лице и настоящ искател на 12 и 13 септември 2013г. При тези данни съдът, в настоящия си състав, намира, че не са налице предпоставките по чл.239,т.1 АПК. Частните документи, представени с искането за отмяна не са били събрани като доказателства при разглеждане на спора по административен и съдебен ред, но те са издадени и са били съществуващи още по време на ревизионното производство и явно са били известни на ревизираното лице предвид факта, че са изпратени до него. При полагане на дължимата грижа ревизираното лице и настоящ искател е можел да ги представи като доказателства и да поиска събирането им като такива. На следващо място настоящият петчленен състав на ВАС намира, че тези доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, не са от съществено значение за делото. Дори същите да бяха били приобщени към доказателствения материал по делото преди приключването му в касационната инстанция, това не би довело до различно разрешаване на спора. Видно е от решението, чиято отмяна се иска, е че решаващият мотив на съда за отхвърляне на жалбата срещу РА е липсата на задължителни реквизити на писмените потвърждения, изходящи от получаващия стоката, които потвърждения не могат да бъдат заместени от потвърждения, изходящи от други субекти, вкл. И от спедиторите, както е в случая. Ето защо, дори и тези доказателства да са били приети и обсъдени, не би се стигнало до друго разрешаване на спора. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователна и следва да се отхвърли. По претенцията за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК. По това заявено основание искателят не развива съображения за отмяна, не навежда релевантни факти и обстоятелства. Съгласно чл.239,т.3 АПК актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая не са налице данни и твърдения за наличие на такъв документ или акт. Молбата за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените дотук съображения ВАС, в настоящия си състав, намира, че не е налице наведеното основание за отмяна и по чл.239,т.3 АПК, поради което молбата за отмяна се явява изцяло неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, заявената претенция от ответната в производството страна за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да се уважи в размера от 150лв. на основание чл.249 АПК вр. с чл. 143,ал.3 АПК и чл.37 ЗПП и чл.24 НЗПП. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,