Решение № 14083 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2014 г.

Решение № 14083 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фактис Трейд" ЕООД - гр. Пловдив срещу решение № 2412/6.11.2013 г., постановено по адм. дело № 83/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161201434/12.09.2012 г, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1521/13.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 133 026,26 лв. и са начислени лихви от 32 995,90 лв. за данъчни периоди на месеците март и април 2010 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изводът на съда, че липсва реално приемане и предаване на стоките и въобще прехвърляне правото на собственост според касатора противоречи на представените доказателства, налични по делото и неоспорени от ответника. Касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел решението на директора на дирекция "ОДОП", с което е потвърден издадения ревизионен ат. Изложени са доводи в касационната жалба, че доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стока могат условно да бъдат разделени на две групи: 1). установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в които следва да се включват материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, съхранението и транспортирането й и 2). такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемателно-предавателни протоколи, доказателства индивидуализиране на родовоопределени вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.). Твърди се от касатора, че в случая са налице доказателства и за двете, поради това, че към всяка една от издадените фактури има и приемателно-предавателни протоколи и те не са оспорени от ответника, както и че в хода на ревизията доставчикът "Булгар Хониг" ООД е потвърдил осъществяването на доставката на непреработен пчелен мед. Относно доставките от "Изотрейд" ЕООД касаторът твърди, че възраженията му са напълно аналогични на гореизложените. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП чрез юриск. Трифонов я оспорва по съображения, изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По доставките на 114975 кг. непреработен пчелен мед - реколта 2009 г. са издадени фактури през месеците март и април 2010 г. от "Булгар Хониг" ООД - с. Ягода. Съдът е приел, че по делото са представени фактурите с приемателно-предавателни протоколи, в които като място на предаване на стоката е посочен склад в с. Ягода. От писмено обяснение на доставчика по време на ревизията е установено от съда, че той е посочил, че транспортирането на процесната стока е извършена с транспортно средство на преходния доставчик "Апимел" ЕООД - гр. Раковски до сградата на "Булгар Хониг" ООД в с. Ягода. Обсъдено е, че в приемателно-предавателните протоколи е посочен рег. № на МПС - РВ 0432 ВА, собственост на "Апимел" ЕООД, като при продажбата от прекия доставчик "Булгар Хониг" ООД жалбоподателят е твърдял, че стоката е транспортирана с превозно средство на "Фактис Трейд" ЕООД. Съдът е обсъдил установеното от ревизиращия екип, че не се потвърждават твърденията, че предходният доставчик "Апимел" ЕООД е изкупувал мед от земеделски производители и пчелари, тъй като в счетоводството меда е заприходен като доставен само от фирми - "Фактис Финанс" ООД, "Булгар Хониг" ООД, ЕТ "Белица", "Био мед" ООД и "Сизиф Хъни" ЕООД. Съдът е възприел констатацията на ревизионния акт, че е налице стокова верига "Апимел" ЕООД - "Булгар Хониг" ООД -"Фактис Финанс" ЕООД (предишното наименование на "Фактис Трейд" ЕООД и обратно. Според приходните органи, възприето и от съда налице е само документално оформяне на доставките, тъй като няма реално прехвърляне на собственост върху процесната стока. Направен е извод в обжалваното решение, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС законосъобразно правото на данъчен кредит не е признат. По фактурите, издадени от "Изотрейд" ООД за доставки на 12640 кг. непреработен пчелен мед съдът е приел, че макар че към всяка една от фактурите е представен и приемателно-предавателен протокол, не се установява транспортирането на стоката, като е прието за установено, че "Апимел" ООД се явява пръв от предходните доставчици и последващ получател на една и съща стока. Направен е от съда идентичен извод като гореизложения, че се касае само за фактуриране на препродажби в един кратък времеви период и не се обективират реално извършени доставки. Относно установеното плащане цената на доставките, съдът е обсъдил, че то не може да бъде преценено като доказателство, установяващо реалност на доставките с оглед свързаността на лицата. Съдът е направил извод, че противно на житейската и търговската логика е реалното извършено извършване в такъв кратък времеви период на подобни сделки, при които стоките се връщат в собственост на първото по веригата дружества. Съдът е приел като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на ревизионното производство процесуални нарушения. Според съда правото на данъчен кредит е отказано не поради непредставяне на документи от доставчиците, а поради липсата на каквито и да било съпътстващи документи, установяващи реалното извършване на услугите, представени в хода на ревизията. Относно цитираната от жалбоподателя практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съдът е приел за неотносима към процесния казус, тъй като в случая правото на данъчен кредит не е поради липса на доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, а на основание на липса на реално приемане и предаване на стоките, а само е налице префактуриране на предмет на доставките между дружества, които се обслужват от една и съща счетоводна фирма. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит се приема, че е законосъобразно упражнено, когато са изпълнени условията на чл. 6, ал. 1, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. При категорично доказване на предаването на стоката или извършването на услугата, неспазването на някои от формалностите, не е пречка да се приеме, че е налице правото на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на СЕС - решение по дело С-284/11 ("ЕМС - България Транспорт" ООД). В това решение СЕС е приел, че би било различно, ако нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства представянето на сигурно доказателство, че са изпълнени основните изисквания. Затова реалността на доставката е основополагаща за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит и при липсата на доказателства за реалността е основание това право да му бъде отказано. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС дефинира "доставката на стоки" като прехвърляне право на собственост или друго вещно право върху стока. По различен начин чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО дефинира това понятие и то е свързано с предаване във фактическата власт стоките на получателя по доставката, поради което общностното право позволява предаване на стоката и от несобственик. Затова при всички случаи при изследване реалността на доставката следва да се изискват несъмнени доказателства за предаване на стоката от доставчика на получателя, независимо от това дали първият е бил техен собственик или ги е имал само във владение. Но при всички случаи това предаване, когато се касае за родовоопределени вещи, следва да се установи съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. С него при индивидуализиране на стоките се извършва и самото им предаване. ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. не изисква проверка на предходните доставчици, каквито бяха предпоставките за право на данъчен кредит при условията на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.). Това означава, че при категорични данни, че прекият доставчик е предал стоките на получателя, който е упражнил правото на данъчен кредит, без значения са действията и/или бездействията на предходните доставчици. При положение обаче, че не се установява по несъмнен начин, че прекият доставчик е предал стоката, то няма пречка да се изследват предходните, но само с оглед доказване възможността на прекия доставчик да е разполагал със стоките и съответно да ги е предал на получателя. Процесният случай е именно такъв. Установена е по делото веригата от доставчици "Апимел" ЕООД - "Булгар Хониг" ООД -"Фактис Финанс" ЕООД (предишното наименование на "Фактис Трейд" ЕООД), като отново след това същите стоки се връщат при първия по веригата "Апимел" ООД. Установено е също така по делото, че стоката от предходния доставчик "Апимел" ООД е разтоварена с негово транспортно средство в сградата на "Булгар Хониг" ООД в с. Ягода и на практика не е напускала това местонахождение. Следователно, изводите и на приходните органи и впоследствие и на съда, че няма предаване на стоките на касатора, са законосъобразни. Налице е само документално оформяне на доставките, но то не може да доведе до признаване правото на данъчен кредит, поради неустановяване на основната предпоставка - предаване на стоката от доставчика на получателя. В писмени обяснения пред ревизията управителят на дружеството-касатор е заявил, че транспорт на меда при неговата покупка не е използван, тъй като собствеността му е придобита в базата на "Булгар Хониг" ООД - с. Ягода, но при установеното от ревизията, че е извършена последваща доставка отново към "Апимел" ООД, то наличието на съставени приемателно-предавателни протоколи за пряката доставка не се ползват с достоверност на съдържанието в тях. Същата схема на доставки е установена и в приложеното по делото решение № 217/1.02.2012 г. по адм. дело № 1558/2011 г. на Пловдивския административен съд, което е оставено в сила с решение № 8371/12.06.2012 г. по адм. дело № 3635/2012 г. на ВАС, I отделение с участието на "Апимел" ООД и "Бул Хъни" ЕООД за доставка на непреработен пчелен мед и е установено, че стоката не е напускала склада на предходния доставчик"Апимел" ООД и отново същото дружество впоследствие е бил крайния й получател. Доводите на касатора, че е установена потенциалната възможност на доставчика за осъществяване на доставката не е равнозначно на реално предаване на стоката. Другият му довод, че освен потенциалната възможност на доставчика, е доказано и реалното предаване на стоките е неоснователен по изложените по-горе мотиви в решението. Неоспорването на фактурите и приемателно-предавателните протоколи от ответника в първоинстанционното съдебно производство не означава, че съдът не може по вътрешно убеждение, ведно с всички останали доказателства да прецени доказателствената сила на частните документи. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, че съгласието на страните по доставките има определящ ефект, дори да не са извършени никакви действия на отделяне и предаване на стоките. Този довод е в противоречие с изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, респ. чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. Затова и без значение са приложените по делото протоколи за отговорно пазене, след като е установено, че отново стоката се е върнала при "Апимел" ООД, който от предходен доставчик и е станал краен получател на същата стока - непреработен пчелен мед. Представените с касационната жалба пътни листове не променят изхода на делото, тъй като същите се намират в първоинстанционното дело и не представляват нови доказателства, свързани с касационните основания по смисъла на чл. 219 АПК. Позоваването на съдебна практика на СЕС - решения по съединени дела С-80/11 и С/142, С-354/03 и С-355/03 и др. не води до други правни изводи, тъй като, както българския ДДС, така и Директива 2006/112/ЕО изискват доказване реалността на доставката, а относно доказването на тази реалност, право на националните съдилища да ги преценяват. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Трифонов, на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,