Решение № 2276 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12381/2011 г.

Решение № 2276 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12381/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение от 14.07.2011 г., постановено по адм. дело № 155/2011 г. на Административния съд - Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Янчо Димитров Кючуков, не взема отношение по касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Янчо Димитров Кючуков, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24091 от 13.04.2010 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 3 310,76 лв. във вр. с подадено от Кючуков общо заявление за единно плащане на площ с УИН 28/260509/22420. Мотивите са свързани с констатирано недопустимост на годните за подпомагане площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. По силата на чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не дават основание за позоваване на визираните в акта материалноправни норми. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като не е налице неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да предполагат възстановяване на същите. За да достигне до тези изводи, съдът е анализирал нормата на чл. 26а, ал. 1 от ЗПЗП, съгласно която Разплащателната агенция извършва проверки на място чрез органите и структурите, посочени в чл. 26а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В резултат на действия на Разплащателната агенция са отпуснати допълнителни суми за подпомагане по СЕПП, като изплатената сума е за недопустими за подпомагане площи в землището на община Елхово. Констатираната неправомерност е при повторна кръстосана проверка на органи на Разплащателната агенция. Същата се дължи на грешка на компетентните органи или на друг орган и затова ако грешката не може да бъде установена по разумен начин, се прилага чл. 73, ал. 1 от Регламент ЕО № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. Според ал. 4 на същата норма, задължението извършено при наличие на установената грешка не може да се вмени на земеделския производител. След като посочената категория земи са изключени по начало от категорията на тези, които се изплащат за подпомагане, то не е следвало въобще да подлежат на плащане и земеделският производител не следва да носи отговорност. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Предвид това изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение и не представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,