Решение № 12621 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2010 г.

Решение № 12621 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Унимедиа " ЕООД, подадена чрез адв. Виолета Минчева, срещу решение № 202 от 3.02.2010 г. по адм. дело № 256/2009 г. на Административен съд - Варна, I отделение, IV състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 180800465/30.10.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Русе, потвърден с решение № 704/6.01.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени следните задължения: ДДС в размер на 7699,30 лв. за периода м. 06.2006 г. - м. 10.2006 г. и м. 12.2006 г. - 03.2008 г. и лихви върху тях в размер на 1482,77 лв.; корпоративен данък в размер на 210 лв. за 2005 г. и лихви - 76,82 лв.; корпоративен данък за 2006 г. в размер на 2067,39 лв. и корпоративен данък за 2007 г. - 2650,05 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Варна и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За отхвърли жалбата на дружеството против РА, административният съд е приел следното:

1. Приходният орган не е признал право на данъчен кредит на дружеството по фактури, издадени от доставчика "Поли 02" ЕООД гр. Велико Търново и е определил ДДС за периода м. 06. - м. 10.2006 г. и м. 12.2006 г. От приетото заключение на ССЕ съдът е установил, че доставчикът е издал посочените по-горе фактури, включил е размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация и е посочил документа в дневниците за покупко-продажбите за съответния данъчен период. С определение от 24.06.2009 г. съдът на основание чл. 192 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК е задължил "Поли 02" ЕООД да представи хронологичен регистър на счетоводни сметки 453/2 и 703 за периода м. 06.- м. 10.2006 г., м. 12.2006 г. и м. 01.2007 г. - м. 03.2007 г., аналитичен регистър на счетоводна сметка 703 и 411 за периода м. 06 - м. 12.2006 г., оборотна ведомост към 31.12.2006 г. и 31.12.2007 г., справка за наети и собствени дълготрайни материални активи, персонален регистър на наетите по трудов или граждански договор лица и счетоводен баланс към 31.12.2006 г. и 31.12.2007 г. До даване ход на устните състезания дружеството не е представило писмените документи. Представен е РА № 215/27.08.2007 г. /стр. 203 - 211/, с който са установени задължения за ДДС за периода 1.01.2005 г. - 28.02.2007 г.

Съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит, а обстоятелството, че фактурите са включени в дневниците за покупко-продажби и справките-декларации на доставчика е косвено доказателство за реалност на доставката, неподкрепено от други преки или косвени такива. В тази връзка е обосновал извода, че процесните фактури, издадени от "Поли 02" ЕООД, не удостоверяват реално осъществени доставки.

1. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Поли 02" ЕООД, "Инфокар" ЕООД, "Марси 2010" ЕООД и "Инвест Тур" ЕООД за периода м. 01.2007 г. - м. 03.2008 г., вещото лице по ССЕ е установила, че доставчикът е издал посочените по-горе фактури, включил е размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация и е посочил документа в дневниците за покупко-продажбите за съответния данъчен период.

Представени са и РА № 796/28.03.2008 г. на "Инфокар" ЕООД, РА № 0400834/28.03.2008 г., издаден на "Инвест Тур" ЕООД и РА № 0400833215/28.02.2008 г. на "Поли 02" ЕООД, от които съдът е констатирал, че на доставчиците са установени задължения за ДДС за процесните периоди.

Съдът е приел, че процесните фактури не удостоверяват реално осъществени доставки, а ревизираният субект като получател по тези фактури няма право на приспадане на данъчен кредит поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 12 ЗДДС. Издаването на данъчната фактура, както и формалното изпълнение на предпоставките по чл. 64, ал. 1 ЗДДС според АС не е достатъчно, за да се приеме за осъществена доставката.

1. Във връзка с определения корпоративен данък за 2005 г. в размер на 210 лв. и лихви в размер на 76,82 лв. по делото са представени фактури № № 1601/3.10.2005 г. и 1771/30.11.2005 г., издадени от "ТКМ - 2000" ЕООД гр. София /стр. 277/ с предмет договор за подготовка за сертификация по ISO 9001. В хода на ревизионното производство е установено, че сумата от 1400 лв. е отчетена като разход за външни услуги по с/ка 602 "Разходи за външни услуги", партида 26 "Разходи по качество". От представения договор от 29.09.2005 г. съдът е установил, че дружеството - жалбоподател е възложило на "ТКМ - 2000" ЕООД гр. София да проведе консултантска програма за подготовка за сертификация по ISO 9001. Договорената цена е в размер на 4000 лв., платима на 4-ри вноски, както следва: 1. 20 % в срок до 5 работни дни след сключването на договора; 2. 15 % в срок до 2 месеца от сключването на договора; 3. 40 % в срок от 5 работни дни след приключване на разработването на документацията на СУК и обучаване на вътрешни одитори и 4. 25 % в срок от 5 работни дни след успешното сертифициране. Въз основа на заключението на ССЕ съдът е констатирал, че разходите за сертифициране на жалбоподателя по ISO 9001:2000 формират първоначална оценка /отчетна стойност/ на нематериален актив по смисъла на чл. 2 от СС 38. Същият следва да се амортизира за периода на ползването му, като разходите за амортизация се отразят в текущия финансов резултат за годината. Следователно счетоводният финансов резултат е намален с разликата между цената на придобиване на актива и годишния размер на счетоводните амортизации за същия актив. Вещото лице е посочило, че стойността на този амортизируем актив е следвало да се включи в данъчния амортизационен план и да започне да се амортизира за данъчни цели не по-късно от 23.06.2006 г. - датата на издаване на сертификата. В тази връзка съдът е обосновал извода, че разходите, свързани с придобиването на сертификацията по ISO 9001, представляват дълготраен нематериален актив, арг. § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО (отм.), поради и което са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.). В този смисъл правилно органът по приходите е увеличил финансови резултат на дружеството със сумата от 1400 лв. и е определил корпоративен данък за 2005 г. в размер на 210 лв. и лихви върху него в размер на 76,82 лв.

1. Относно определения с РА корпоративен данък за 2006 г. в размер на 2067,39 лв. - представени са фактури № № 430/29.06.2006 г. 459/31.07.2006 г., 487/31.08.2006 г., 516/25.09.2006 г., 545/18.10.2006 г. и 657/27.12.2006 г., издадени от доставчика "Поли 02" ЕООД гр. Велико Търново. Сумите по фактурите са отразени като разход за външни услуги по счетоводна сметка 602 и са намерили отражение при определяне на финансовия резултат за 2006 г. Тъй като жалбоподателят не е представил доказателства, че доставките, обективирани в процесните фактури са осъществени, то съдът е приел, че в случая не може да се направи извод за документална обоснованост на счетоводното отразяване, респективно на разхода. По изложените съображения съдът е обосновал извода, че правилно органът по приходите е увеличил финансовия резултат на дружеството със сумата от 7235 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО.

Представени са фактури № № 2085/17.04.2006 г. и 2233/16.06.2006 г. с издател "ТКМ - 2000" ЕООД гр. София /стр. 277/ с предмет договор за подготовка за сертификация по ISO 9001 трето и последно плащане. В хода на ревизионното производство е установено, че сумата е отчетена като разход за външни услуги по с/ка 602 "Разходи за външни услуги", партида 26 "Разходи по качество". От заключението на ССЕ съдът е установил, че разходите за сертифициране на жалбоподателя по ISO 9001:2000 формират първоначална оценка /отчетна стойност/ на нематериален актив по смисъла на чл. 2 от СС 38. Същият следва да се амортизира за периода на ползването му, като разходите за амортизация се отразят в текущия финансов резултат за годината. Следователно счетоводният финансов резултат е намален с разликата между цената на придобиване на актива и годишния размер на счетоводните амортизации за същия актив. Вещото лице е посочило, че стойността на този амортизируем актив е следвало да се включи в данъчния амортизационен план и да започне да се амортизира за данъчни цели не по-късно от 23.06.2006 г. - датата на издаване на сертификата. Съдът е приел, че разходите, свързани с придобиването на сертификацията по ISO 9001, представляват дълготраен нематериален актив, арг. § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО (отм.), поради което са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.). В този смисъл правилно органът по приходите е увеличил финансовия резултат на дружеството със сумата от 6540,99 лв. и е определил корпоративен данък за 2006 г. в размер на 2067,39 лв.

1. По отношение на определения с РА корпоративен данък за 2007 г. в размер на 2650,05 лв., съдът е приел, че след като не са представени доказателства, че доставките, обективирани в процесните фактури, издадени от "Поли 02" ЕООД, "Инфокар" ЕООД, "Инвест Тур" ЕООД са осъществени, то за същите не може да се направи извод за документална обоснованост на счетоводното отразяване, респективно на разхода. По изложените съображения правилно според съда органът по приходите е увеличил финансовия резултат на дружеството, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО.

С оглед горното, АС - Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против РА като неоснователна.

Така постановеното решение е правилно.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос в случая е налице ли доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури, издадени от "Поли 02" ЕООД, "Инфокар" ЕООД, "Инвест Тур" ЕООД. Изводите му в тази насока се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни.

Касаторът поддържа, че е неправилен изводът на съда, относно липсата на реалност на доставките по процесните фактури, като аргумент изтъква наличието на издадени РА на доставчиците, като счита, че по силата на тези РА, органът по приходите е признал правомерното начисляване на ДДС. Тези доводи са неоснователни. Следва да се посочи, че приложените по делото РА, издадени на доставчиците "Марси 2010" ЕООД и "Инфокар" ЕООД не касаят процесните периоди включени при ревизията на жалбоподателя "УНИМЕДИА " ЕООД. Фактурите, издадени от "Инвест Тур" ЕООД през периода м. 04, 05, 08.2007 г., не са включени в обхвата на ревизията на дружеството приключила с РА № 0400834/28.03.2008 г., с който са установени задължения за довнасяне за проверявания период по ЗДДС: 1.06.2007 г. - 31.07.2007 г.

Реалността на доставката и начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците е обективен факт, чието наличие следва да бъде доказано от данъчния субект, който претендира право на данъчен кредит.

Фактът, че и вещото лице е посочило, че поради липса на информация не може да се произнесе относно отразяването на процесните фактури в счетоводството на всички доставчици на жалбоподателя, както и в ГДД за съответните периоди, също и за наличието на техническа, технологична и кадрова обезпеченост за извършване на услугите, сочи, че не са изпълнени изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.), респ. чл. 69 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит.

В тази връзка следва да се посочи, че издадените и приложени по делото РА на доставчиците, макар и някои от тях да обхващат част от процесните ревизирани периоди на жалбоподателя, са съставени при условията на чл. 122 ДОПК и в мотивите им не се съдържат фактически констатации във връзка с фактури, издадени на жалбоподателя или на негови доставчици, поради което тези РА не могат да служат като доказателство за наличие на реални доставки и за начисляване на ДДС от тези доставчици в счетоводствата им.

Във връзка с увеличеният финансов резултат на жалбоподателя следва да се посочи, че за да се признаят паричните суми като разход за целите на данъчното облагане е необходимо да е проявен следният фактически състав: 1. разходът да е действително извършен; 2. да е в резултат на осъществена дейност в предприятието; 3. да е извършен през съответната данъчна година; 4. да е осчетоводено съобразно изискванията в нормативните актове; 5. да е налице съпоставимост между приходи и разходи. Липсата на кой да е елемент от фактическия състав не позволява разходът да бъде признат за целите на данъчното облагане и съответно със стойността му да се намали финансовият резултат. Тъй като в конкретния случай от приложените по делото доказателства безспорно е установена липсата на реалност на доставките по процесните фактури, то правилно административният съд е приел, че следва да бъде увеличен финансовият резултат на жалбоподателя на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.).

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение,