Решение № 9531 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2009 г.

Решение № 9531 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Демир Антонов" от гр. Димитровград против решение № 960 от 17.11.2008 г. по адм. дело № 4180/2008 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - зам. министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния си представител изразява становище същата да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Съгласно чл. 59, Ал. 1, т. 2, б. "в" от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър със заповед отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато се извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на площадка, която не е вписана в лиценза, с изключение на случаите по чл. 54, Ал. 2, т. 1. В конкретния казус са налице материалноправните изисквания на цитираната правна норма, какво правилно е приел съдът. При извършените проверки от компетентния орган са установени действия на площадка, която не е включена в лиценза на жалбоподателя. Данните са оформени в констативен протокол, съставен при спазване на административнопроцесуалните изисквания. Обосновано и в съответствие с § 1, т. 24 от ДР на ЗУО съдът е приел, че изкупуването и съхранението на отпадъците е търговска дейност, която не може да се извършва на площадки, които не са вписани в лиценза. Касаторът твърди, че работещите на площадката извършват дейност без неговото знание и съгласие. Идентичен довод е направен и пред първоинстанционния съд, като съдът го е обсъдил и го е приел за неоснователен. Този извод е правилен и съответства на доказателствата. Наличието на трудовоправни отношения и издаване на документите за изкупуване от името на жалбоподателя безспорно сочи на обстоятелството, че субектът, който реално извършва дейността, е едноличният търговец. Дали е налице виновно поведение от негова страна не следва да се обсъжда, тъй като то е ирелевантно с оглед фактическия състав на приложимата разпоредба. По отношение на жалбоподателя са установени предпоставките за прилагане на мярката по чл. 59, Ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО, поради което правилно е приложен материалният закон. Настоящата инстанция констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, че неправилно не са кредитирани свидетелските показания, не обосновава такова нарушение. Тези показания са обсъдени от съда, който е изложил съображенията си по какви причини не се приемат. Предвид горното не са налице касационни основания за отмяна на решението, което е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, Ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение