Решение № 14601 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2011 г.

Решение № 14601 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Джамшед Амири, гражданин на Афганистан против решение № 7296 от 26.05.2011 г. по адм. дело № 16028 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 495 от 15.11.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - държавната агенция за бежанците при МС оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Вяра Станкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че административното производство е започнало по последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, подадена от Джамшед Амири от 02.03.2010 г., (шеста по ред) с която е поискал предоставянето на "статут на бежанец и да живея със семейството си в България, които са български граждани". На 04.03.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, е проведено интервю за изясняване на новите обстоятелства въз основа на които е поддадена последващата молба. В хода на интервюто е посочено, че причината, поради която молителя желае да получи закрила, е осъщественото преди 1991 г. преследване спрямо него и семейството му, поради принадлежност към държавни служби, опасността от продължаване на това преследване при евентуалното му завръщане, както и невъзможността съпругата и детето му, които са български граждани да се приспособят към живота в Афганистан. Приложено е и становище рег. № 1790/17.05.2010 г., чрез което се установява обстановката в Афганистан. По молбата на лицето интервюиращият орган е изготвил становище, в което е направено предложение да бъде отказано предоставянето на закрила, понеже обстоятелствата, въз основа които чужденецът обосновава нуждата от закрила, са преклудирани като разгледани в предходните административни производства. По отношение на опасността от въоръжен конфликт в страната е заявено, че макар същия да не е овладян окончателно, то в големите градове няма основание да се приеме, че всяко лице намиращо се там е застрашено. С обжалваното решение, административният орган, след като е обсъдил наличието на нови обстоятелства в молбата за закрила е отказал предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на молителя. Прието е, че чужденеца не сочи никакви нови факти от съществено значение за личното си положение или държавата си на произход, което прави така подадената последваща молба явно неоснователна. Позоваването на семейното положение на чужденеца, имащ брак с български гражданин и дете с българско гражданство, органът е преценил като обстоятелства, чието значение е разглеждано в предходни административни производства, поради което същите са преклудирани. При така изложеното от фактическа страна, съдът е направил извода, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Според съда правилно е прието, че интегрирането на чужденеца в обществото ни, създаването на семейство с български гражданин, както и факта, че същият е баща на български гражданин не могат да бъдат основание за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ. Напълно във връзка с фактите по делото, административния орган е преценил, че семейното положение на молителя обосновава възможност за защита по реда на Закона за чужденците в Република България, но не и по ЗУБ. Касационните възражения са общо формулирани и са сведени до неправилна преценка от страна на съда на бежанската история на касатора, на обстановката в Афганистан и на необсъждане на събраните доказателства в производството. Същите са неоснователни, като от данните по делото не се установяват нови факти и обстоятелства, които биха обосновали произнасяне от страна на административния орган по начин, различен от постановените досега от него пет административни акта, респ. до различна преценка от страна на решаващия първоинстанционен съд. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав