Решение № 7100 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2018 г.

Решение № 7100 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на АПК. В. Д., от [населено място], [адрес], е подал касационна жалба срещу решение № 43/2.03.2018 г. по адм. дело № 356/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Ш., с което е отхвърлена жалбата му против материализиран в решение рег. № УРИ 1729 з-220 от 15.09.2017 г. на началника на Районно управление (РУ) към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Ш., отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет "Б.", калибър 9 х18 мм., за самоотбрана. По съображения за необоснованост на съдебния акт и допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за издаване на претендирания разрешителен акт. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорения отказ. Ответникът - началникът на РУ при ОДМВР - Ш., чрез процесуален представител - юрк. Иванова, е депозирал становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е от данните по делото, че В. Д. е подал заявление по чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ с вх. № УРИ 172900-8944 от 13.07.2017 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Искането е мотивирано с необходимостта от самозащита във връзка с упражняваната адвокатска дейност, налагаща работа с криминално проявени лица. В хода на проведеното административно производство не са посочени, издирени и събрани годни доказателства за наличие на основателна причина, обуславяща необходимост от притежаване на оръжие. С оглед липсата на такива данни, с решение рег. № УРИ 1729 з-220 от 15.09.2017 г. началникът на РУ при ОДМВР - Ш. е приел, че В. Д. не е доказал необходимостта си от извършване на дейност, попадаща в приложното поле на ЗОБВВПИ, поради което не са налице предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по искането му. След като е обсъдил данните по административната преписка, АС - Ш. е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Приел е, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин нуждата от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Изтъкнал е, че потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че в миналото е бил титуляр на разрешения от типа на процесното, не замества необходимостта от установяване по безспорен начин на категорична и реална необходимост от носене на оръжие. Мотивиран по този начин, излагайки аргументирани съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, съдът е приел, че административният орган правилно е отказал да издаде исканото разрешение на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд и необоснованост. Оплакванията на касатора се свеждат до неотчитане на адвокатските задължения, от които произтича висока степен на риск за сигурността му. Позовава се и на неправилна преценка на представените доказателства относно получени заплахи за личността и притежаваното имущество. В заявлението си до органа, с което поискал продължаване на срока на разрешителното за съхрание, носене и употреба на притежаваното късоцевно огнестрелно оръжие, касаторът е посочил като основание самоотбрана и охрана на имуществото. Освен, че липсват преки доказателства от естеството на упражняваната адвокатска дейност да произтичат рискове за личната му безопасност, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането и аргументът, че професионалното занятие налага необходимостта от носене и употреба на оръжие, не могат да обосновават нужда от защита. Несподелимо е оплакването, че представените като доказателства пред първоинстанционния съд жалби до РПУ Ш. и РПУ Н. П. обосновават реална опасност и съставляват основание за уважаване на заявлението му за издаване на разрешение. Подадената жалба до РПУ Ш. е от 2013 г., поради което обстоятелствата, обективирани в нея, са ирелевантни за издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие понастоящем. Дори и да установява такива към минал момент - преди шест години, периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на депозиране на заявлението. Противно на доводите на касатора, подадените жалби до РПУ Н. П. не могат да бъдат годен доказателствен източник на заявената опасност за сигурността му. Жалбата от 6.06.2017 г. е свързана с гражданскоправен спор, при извършената проверка не е било установено отправянето на обиди или заплахи към касатора, като на участниците, вкл. на него самия, са съставени протоколи по чл. 65, ал. 2 ЗМВР. Жалбата от 27.04.2017 г. касае отправени анонимни заплахи в писмен вид, за които не са представени доказателства. Тълкуването на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ налага извод, че законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение, във всеки конкретен случай да докаже наличие на основателна причина от носене и употреба на огнестрелното оръжие. Ето защо преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и с оглед събрания доказателствен материал решаващият съд правилно е приел, че оспореното решение е законосъобразно, т. к. изложените в него мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява осъществяваната от касатора адвокатска дейност. Подаването на жалби срещу неизвестни извършители, неподкрепени с каквито и да е доказателства за обективиране на конкретна заплаха, извън твърденията на автора им, не обосновава извод за съществуваща опасност. Позоваването на мотива за осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да ползва оръжие за самоотбрана. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК жалбоподателят е следвало да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на материалите по преписката, съдът правилно е счел, че не е установена потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. В контекста на изложеното правните изводи на решаващия съд съответстват на приложимия материален закон и не противоречат на установеното посредством ангажирания доказателствен материал действително фактическо положение. Възприетото тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗОБВВПИ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а формираните изводи по предмета на спора са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на АС - Ш. касационната жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ОДМВР - Ш. се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,