Решение № 741 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2010 г.

Решение № 741 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Калинка Георгиева Проданова срещу решение № 341 от 18.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2338/2009 г. от Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 122 от 16.07.2009 г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център гр. Варна (БДЧР), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Не излага съображения за неправилност на решението, а излага разсъждения относно работата на съда като цяло, трудностите при закупуване на самолетни билети и хипотетична възможност да ползва платен годишен отпуск, доколкото служебното й правоотношение, при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена предходна заповед за прекратяването му водело до извод, че същото е съществуващо. Ответникът, в представен писмен отговор оспорва жалбата, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и претендира направените в касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № 122 от 16.07.2009 г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център гр. Варна (БДЧР), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Решението е правилно. Не се спори между страните по делото, че с решение № 8286 от 22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 15725 от 2008 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 713 от 24.11.2008 г., постановено по адм. дело № 2645/2006 г., с което от своя страна Окръжен съд Варна е отменил заповед № 441/15.12.2006 г. на Директора на БДЧР, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл на Проданова е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Съгласно разпоредбата н чл. 122 ЗДСл - възстановяването на предишна държавна служба е обусловено единствено от поведението на държавния служител, който, ако желае да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен административният акт за прекратяването му следва да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на акта решението. Няма спор, че в конкретния случай това не е сторено. Подаденото заявление от 2.07.2009 г. от пълномощника на касаторката, с което последният заявява, че Проданова желае да се завърне на работа не може да се приравни на изискуемото се от чл. 122 ЗДСл извършване на фактическото действие по явяване в съответната администрация на държавния служител. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,