Решение № 9927 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2017 г.

Решение № 9927 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Петровска, против решение № 469 от 19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 259/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. Възразява относно извода на съда за извършено нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето. Посочва касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска да се отмени обжалваното решение. Ответната страна - З. Ш. И., гражданка на Турция, лично и като законен представител на малолетното си дете Д. К. Д., в съдебно заседание моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че при издаването на оспорения административен акт е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), поради и което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на З. Ш. И., гражданка на Турция, лично и като законен представител на малолетното си дете Д. К. Д., решение № 13609/20.12.2016 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето, защото от доказателствата по делото не е установено ДАБ да е уведомила съответната Дирекция "Социално подпомагане" и в производството не е участвал социален работник, който да даде становище по отношение на детето и на З. Ш. И., не е посочено, че детето има право на правна помощ. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - Х., е неправилно. От материалите по административната преписка е видно, че административният орган не е уведомил съответната Дирекция "Социално подпомагане", за да може да бъде представено становище по отношение на детето. Видно от адм. дело 142/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, което е прекратено и изпратено за разглеждане от АС - Х., с определение от 19.01.2017 г. е разпоредено да се уведоми съответната Дирекция "Социално подпомагане" за изпълнение на задълженията ? по чл. 15 ЗЗДет. В изпълнение на указанията на съда, на 20.02.2017г в АССГ е бил изпратен социален доклад от проучване на детето Д. К. Д.. Той е съставен след срещи с майката, с детето и посещение на стаята, обитавана от семейството в РПЦ - Харманли. Със същото определение от 19.01.2017 г. АССГ е предоставил правна помощ на З. И. лично и като законен представител на малолетния ? син. С изрично определение от 20.06.2017 г. АС - Х. е приел представените доказателства от административния орган и тези, приложени по адм. д. № 142/2017 г. на АССГ, с което е приел и приложил доклада на Дирекция "Социално подпомагаме". Въз основа на горепосоченото, настоящият състав счита, че с представянето на доклад от съответната Дирекция "Социално подпомагане" след констатираното от съда нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е отстранил допуснатото от административния орган нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. Съгласно чл. 15, ал. 6 от закона, при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като представителят изразява становище или ако не се яви, представя доклад. Законът не изисква спазването на този ред и от административния орган, и от съда, поради което спазването на законовата разпоредба в една от двете хипотези е достатъчна, за да се счита, че интересите на детето са били охранени. Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 ЗЗДет от административния орган. Към административната преписка са приложени Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Р епублика България, предоставени на кюрдски език, където в раздела "Права и задължения" изрично е посочено правото на безплатна правна помощ. Такава правна помощ по искане на З. Ш. И. е допусната от административния съд и е бил назначен адвокат - К. К., който е извършил дължимите процесуални действия по осъществяване на защитата на правата на търсещото закрила лице. Настоящият състав не споделя и изводите на административния съд за напуснато нарушение на правото на семеен живот на жалбоподателката, предвид образуваните отделни производства пред административния орган по молбите за статут, подадени от нея и от съпруга ?. Съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, статут на бежанец и хуманитарен статут се предоставят на чужденец, който отговаря на посочените в закона изисквания. Основанията трябва да са лични и да се отнасят до личността на молителя. Правото на семеен живот е защитено от българския закон чрез разпоредбата на чл. 22 ЗУБ. При тези данни, касационният съдебен състав счита, че атакуваният административен акт не е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно административният орган е приел, че от изложените от З. Ш. И. причини за напускане на страната си по произход не се установява тя да е била лично преследвана в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. С нея са били проведени две интервюта, по време на които тя е заявила, че не е участвала в религиозни организации, не е влизала във взаимоотношения с армията или полицията в страната ? на произход, изрично е посочила, че на нея лично не ? е било оказвано насилие, не е била арестувана или осъждана в страната ? на произход. По време на първото интервю, проведено на 24.06.2016 г., З. Ш. И. е заявила, че е напуснала Турция през 1993 г. като чл. на ПКК, което звучи странно с оглед възрастта на молителката към онзи момент - 10 години. По време на второто интервю, проведено на 31.08.2016 г. З. Ш. И. е завила, че всичките й близки са в Турция, а причината за напускане на родината й била, че я карали да воюва, но тя не искала и избягала. Тук вече посочва, че е била не член, а активист на ПКК, даже - активна симпатизантка. Изрично е заявила, че никога не е членувала в ПКК. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход, спрямо З. Ш. И. и детето й не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на ДАБ, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на молителката и детето й. Освен противоречивите основания за напускане на РТурция, по делото се установяват и противоречия между заявените от З. Ш. И. данни за нея и за детето й. В интервютата си тя сочи, че е гражданка на Турция, а по делото са приложени копия от лични карти за нея и за детето й, издадени от Сирийската арабска република. В личната карта на детето е вписана друга година на раждането и друго име на бащата - Шамил, а не както тя е посочила - Д. К. Х.. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказания или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Настоящата инстанция счита, че в Турция към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в") от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д") от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденката, не е установено същата да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на З. Ш. И., гражданка на Турция, лично и като законен представител на малолетното ? дете Д. К. Д.. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата на З. Ш. И., лично и като законен представител на малолетното й дете Д. К. Д., против решение № 13609/20.12.2016 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,