Решение № 8096 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2009 г.

Решение № 8096 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Хасково, подадена от пълномощникът и процесуален представител мл. юрк Христова срещу решение № 237/15.12.2008 г., постановено по адм. д. № 236/2008 г. на Административен съд - Хасково. С доводи за материална незаконосъобразност се претендира отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди като законосъобразна заповед № ДК-10-10/25.07.2008 г. на началника на РДНСК - Хасково. Ответникът Злати Златев, чрез процесуалният си представител адв. Тачева изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като подробни доводи за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение визира в писмена защита. Претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-10-10/25.07.2008 г. на началника на РДНСК - Хасково, с която е потвърдено Разрешение за строеж № 3/7.01.2008 г. на главния архитект на Община Димитровград и е отменено разрешението за строеж. Прието е, че жалбоподателите Александър Златев, Иванка Златева, Злати Златев, Живко Лозев и Грозданка Атанасова са от кръга на активно легитимираните по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ лица като носители на ограничено вещно право в УПИ I, кв. 149, в който попада постройката, предмет на разрешението за строеж. Обсъдени са обстойно всички възражения на страните и кредитираната от съда изцяло и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза, установила несъответствие на разрешената по Разрешение за строеж № 3/7.01.2008 г. и одобрените проекти сграда с предвиденото по действащия план застрояване (одобрен със заповед № 531/96 г. на кмета на Община Димитровград). Прието е, че е налице противоречие и между визирания обем на застрояване по Разрешението за строеж и това по съпътстващите го по чл. 148, ал. 8 ЗУТ проекти - 4ет. + М и 5ет. + М, т. е. разрешеното строителство надвишава предвиденото по ПУП с 1етаж. Изложени са подробни мотиви и досежно вида на застрояването по действащия ПУП във връзка с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗУТ - средноетажно до 15м., като е съпоставено в предвидените 14, 50м по проектите + терасовиден етаж. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е установено от приетата по делото експертиза, че по действащия към момента на издаване на Разрешение за строеж № 3/7.01.2008 г. и одобряване на проектите ПУП, одобрен със заповед № 531/96 г. на кмета на Община Димитровград, е предвидено застрояване на четириетажна сграда + мансарда. Разрешението за строеж е за "жилишна сграда с обекти за стопанска дейност", а по инвестиционния проект, който е неразделна част от разрешението, съгласно чл. 148, ал. 8 ЗУТ, предвиденото застрояване е 5ет+М. От това следва, че е налице несъответствие от една страна между Разрешението за строеж и инвестиционния проект и от друга - между ПУП и строителните книжа, което сочи на незаконосъобразност на последните, както правилно е прието от административния съд. Възраженията по касационната жалба са единствено досежно възприетата от съда обща височина на сградата с оглед разпоредбите на чл. 23, ал. 1 ЗУТ и чл. 57, ал. 1 от Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по ТСУ, като се въвежда ново възражение за невключване на подпокривното пространство в общата височина, при терасовиден мансарден етаж, затворен в общия обем, заключен под плоскостта на 45 градуса. В подкрепа на това не се сочат доказателства, а констатациите на приетата пред административния съд съдебно-техническа експертиза не са оспорени от представителя на РДНСК - Хасково. Предвид това и разпоредбата на чл. 219 АПК тези наведени едва пред настоящата инстанция доводи се явяват неоснователни, още повече, че не се съдържат в мотивите на процесния административен акт - заповед № ДК-10-10/25.07.2008 г. на началника на РДНСК - Хасково, а домотивиране на същия в съдебната фаза на производството е недопустимо. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид изричната претенция на ответника Злати Златев и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът РДНСК - Хасково дължи разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв., съставляващи адв. хонорар по приложения Договор за правна помощ, надлежно внесен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,