Решение № 7426 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10159/2008 г.

Решение № 7426 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10159/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 209 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мънацъканян Марине, гражданка на Република Армения, против решение № 478 от 13.06.2008 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 1052/2007 г. Касационните доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - началникът на група "Миграция" при Областна дирекция на МВР-Благоевград, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след проверка на правилността на оспореното решение на Административен съд - Благоевград във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, я намира за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Мънацъканян Марине против заповед № 1551/7.11.2007 г. на началник група "Миграция" при ОД-МВР Благоевград, с която на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) във вр. чл. 13, т. 3 и 4 и чл. 15, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЧРБ е отказано да бъде продължен срока за продължително пребиваване в РБългария. За да постанови това решение, Административен съд - Благоевград е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган в условията на обвързана компетентност при спазване на административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на установените факти и обстоятелства, заповедта е мотивирана. От събраните в административното производство писмени доказателства, които имат характера на официални свидетелстващи документи, се установява, че жалбоподателката е влязла легално в страната през 1995 г.. От 31.03.1997 г. до 1.06.2000 г. е имала разрешен статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България на основание "търговска дейност". След м. юни 2000 г. жалбоподателката пребивава в страната без разрешение на службите за административен контрол на чужденците в България. През м. април 2001 г. кандидатства за предоставяне на убежище пред Държавната агенция за бежанците при МС и до 10.07.2003 г. е в процедура пред този административен орган с издадена временна карта на бежанец. След тази дата жалбоподателката пребивава в Република България без законово основание. С решение № УП-226 от 18.10.2006 г на ДАБ при МС е прекратено и производството за предоставяне на хуманитарен статут за пребиваване в страната. По отношение на жалбоподателката има влезли в сила заповеди № 1196/11.10.2006 г. и № 1197/11.10.2006 г. за принудително отвеждане до границата на РБългария и забрана за влизане в РБългария за срок от десет години - решение № 6491/2.06.2008 г., по адм. д. № 4948/2007 г. на ВАС. В производството образувано по молбата и по чл. 24 ЗЧРБ за продължаване на срока на пребиваване е било установено че лицето няма осигурена издръжка и необходими задължителни застраховки през време на пребиваването си в РБългария. Лицето не притежава виза за дългосрочно пребиваване тип "Д" по чл. 15, ал. 1 ЗЧБР и данни за изпълнение изискванията на чл. 13 и 15 ППЗЧРБ документи за осигурено жилище и издръжка, решение за вписване в търговския регистър, доказателства за данъчна регистрация и регистрация в НАП както и доказателства за платена осигуровка на 10 души български граждани работещи по трудов договор-предпоставки на императивната норма на чл. 24 от закона за уважаване на молбата.. При тези установени обстоятелства съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, разрешението за продължително пребиваване в страната не може да бъде продължено. Правният извод на съда, че заповедта не противоречи на материалноправни разпоредби и съответства на целта на закона, защото правилно е приложен материалният закон, е правилен и обоснован. Посоченото правно основание на акта кореспондира на събраните в производството доказателства. По отношение на касаторката предпоставките за продължаване срока на пребиваване не са налице. В тази връзка и с оглед непредставяне на нови доказателства и твърдения за наличие на такива жалбата се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, трето отделение,