Решение № 3083 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2009 г.

ВАСIII отделение09.03.2010 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

Отменя изцяло решение № 650 от 19.05.2009 г. по адм. дело № 456/2009 г. от Административен съд - Пловдив и вместо това постановява: Отхвърля жалбата на Василка Георгиева Костова от гр. Пловдив срещу заповед № 15 от 10.03.2009 г. на Александър Костадинов, в качеството му на полицейски орган от сектор БОП при ОД на МВР - Пловдив, като неоснователна. Осъжда Василка Георгиева Костова от гр. Пловдив да заплати на ОД на МВР - Пловдив съдебни разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юристконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3083 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Петров Костадинов - полицейски орган при сектор БОП при ОДМВР гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител ст. ю. к. Е. Гонгалов, против решение № 650 от 19.05.2009 г. по адм. дело № 456/2009 г. от Административен съд - Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материално-правните разпоредби и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението на съда, респективно потвърждаване заповед за задържане № 15 от 10.03.2009 г., издадена от полицейски орган при сектор БОП при ОДМВР гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба - Василка Георгиева Костова в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на съдебното решение поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът счита, че в производството пред първоинстанционния съд е участвал като страна Александър Петров Костадинов, който не е административен орган по смисъла на чл. 153 от АПК. Ответник по делото би следвало да бъде ОД на МВР - Пловдив, която неправилно е била заличена като страна с определение на съда от 14.05.2009 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при което страните да бъдат конституирани правилно. Върховният административен съд - състав на трето отделение намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд Пловдив е отменил заповед за задържане на лице рег. № 15 от 10.03.2009 г. издадена от полицейски орган при сектор Борба с организираната престъпност при ОД "Полиция" - Пловдив, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" на Василка Георгиева Костова. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че обжалваната заповед не отговаря на изискването за форма на административния акт, тъй като не съдържа задължителен реквизит- посочване на фактическото основание за задържането на Костова и поради това се явява немотивирана. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР императивно разпорежда, че може да бъде задържано само лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предвид посоченото съдът е намерил, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което довежда до незаконосъобразността на обжалваната заповед. Въз основа на тези изводи съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, но при съществено нарушение на административно-производствените правила, водещи до невъзможност да се провери законосъобразността на оспорения акт. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. Към момента на постановяване на оспорения акт - заповед рег. № 15 от 10.03.2009 г. издателят на акта - Александър Костадинов е "служител в сектор БОП" (както изрично е записано в заповедта) при ОД на МВР - Пловдив. Неправилното изписване (че сектор БОП е "при ОД "Полиция" гр. Пловдив", а не при ОД на МВР, каквато е структурата по съответното изменение на ЗМВР) не води до незаконосъобразност на акта. Касае се за бланка, на която не е нанесено коректно съответното изменение на ЗМВР. Съгласно чл. 8 от ППЗМВР, в действащата редакция на текста по ДВ, бр. 91/2008 г., сектор БОП е част от дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност", която от своя страна е част от Главна дирекция "Криминална полиция". Последната е национална специализирана оперативно-издирвателна структура на МВР за противодействие на престъпността, която извършва дейности по превенция, предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления. Областните дирекции на МВР пък са териториални структури за оперативно-издирвателна, охранителна, пожаробезопасна, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност при пожари, бедствия, аварии и катастрофи и дейност по разследване. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, в ред. на текста по ДВ, бр. 91/2008 г., директорът на областната дирекция на МВР осъществява на съответната територия държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, като издава наказателни постановления и прилага мерки за административна принуда по ред, определен в закона, като при изпълнението на тези си функции издава заповеди. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията на текста по ДВ, бр. 69/2008 г., "Полицейски органи са органите на Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция" и органите на съответните им звена в областните дирекции ...". Следователно няма спор, че при постановяването на заповед № 15 от 10.03.2009 г. Александър Костадинов е действал в качеството на полицейски орган. Фактическото основание, изложено от административния орган е, че са налице данни за участие на жалбоподателката в извършено престъпление по чл. 213, ал. 1 и чл. 209 от НК. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че са налице такива данни, по които е било образувано досъдебно производство № 54/2008 г. по описа на сектор БОП - гр. Пловдив. Заповедта е издадена, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Изрично в заповедта е посочено материално-правното основание, обусловило правомощието на полицейския орган да задържи лицето за срок до 24 часа - наличие на данни за извършено престъпление по чл. 209 и чл. 213, ал. 1 от НК. За да се постанови задържане от полицейските органи не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се налага принудителната административна мярка, е извършило престъпление. Наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено конкретно престъпление са достатъчно основание и това е критерият по смисъла на закона за издаване на заповед за задържане за срок до 24 часа. Тази мярка се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление, поради което не е необходимо тези данни да са пълни, нито категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство, поради което административният съд не се произнася по този въпрос. От данните по делото е видно, че са събрани доказателства, предхождащи датата на задържането на лицето - протоколи за разпити на свидетеля Асен Георгиев Иванов, проведени по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК (т. е. пред съдия), на 23.12.2008 г. (л. 109-114) и на 4.03.2009 г. (л. 115-118); писмо на РП - Пловдив рег. № 12587 от 19.03.2009 г. (л. 26); протоколи за доброволно предаване от 10.03.2009 г. (л. 95, 96), от които може да се направи извод за наличие на връзка между поведението на Василка Костова и твърдяното престъпление. Чрез мерките по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В тази връзка, достатъчно е по преписката да има определени данни, от които да може да се направи извод за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. Такива данни в настоящия случай са налице. Освен това се установява, че по събраните материали в Районна прокуратура Пловдив е образувано досъдебно производство № 54, което на 10.03.2009 г. е внесено в съда с искане за определяне на постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража" на обвиняемите лица, сред които е и Василка Георгиева Костова. При издаването на заповедта за задържане не са нарушени административно-производствените правила. На лицето е разяснено правото на адвокатска защита, като в саморъчно попълнената декларация (л. 9) е изписано изрично, че Василка Костова желае адвокатска защита "на по-късен етап". Освен това при задържане на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не могат да бъдат ограничавани никакви други права, освен правото на свободно придвижване. Извършен е личен обиск на жалбоподателката в присъствието на двама свидетели от същия пол, като за обстоятелствата при които това е сторено свидетелстват Анна Бинева (л. 137) и св. Богоева (л. 137 - 138). По така изложените съображения настоящият състав намира, че оспорената заповед за задържане рег. № 15 от 10.03.2009 г. на полицейски орган при сектор БОП - ОД на МВР гр. Пловдив е законосъобразна и жалбата на Василка Георгиева Костова следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и заявеното искане поставено в открито съдебно заседание на 22.02.2010 г. от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юристконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1