Решение № 3388 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2019 г.

Решение № 3388 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2019 г., VII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община М. срещу Решение № 393/03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 633/2019 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № РД-02-36-861 от 23.07.2019 г. на Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР).

В касационната жалба се поддържа незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно излага съображения, че съдът неправилно е приел, че реализираните мерки по изграждането на мълниезащитна инсталация в процесните сгради не е свързано с изпълнение на мерките за енергийна ефективност, възстановяване на първоначалното състояние на сградите, нарушено в резултат на обновяването, поради което и неправилно е приложен и материалният закон, като е прието че разходите не попадат измежду тези по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, тъй като е на лице условието за допустимост, формулирано в документа по смисълана на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ - Насоки за кандидатстване по процедура BG16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони". Твърди се, че проектирането и изграждането на мълниезащитната инсталация /при липса до този момент на такава в сградите/ е задължително нормативно изискване, същата следва да бъде изпълнена преди осъществяването на топлоизолацията на обекта и съпътстващите я СМР, поради което се настоява да се приеме, че е пряко свързана с изпълненито на мерките за енергийна ефективност. По тези съображения се настоява за отмяна на съдебния акт.

Ответникът по касационната жалба - Зам. Министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. в отговор на касационната жалба, както и в проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, както и присъждане на сторените в процеса разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Тричленен състав на Седмо отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира същата за неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. В. е било Решение № РД-02-36-861 от 23.07.2019 г. на Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.

За да отхвърли жалбата срещу този индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна.

На основание чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, между Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, като Управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 – Главно дирекция "Г. и регионално развитие" и Община М., като бенефициент е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014 – 2020 г. № РД-02-37-220 от 24.10.2016 г. /с номер от ИСУН BG16 RFOP001-2. 001-0108-C01/, по силата на който, ръководителя на Управляващия орган, се е задължил за предостави на бенефициента, безвъзмездна финансова помощ (100%) в максимален размер до 860 874, 28 лева по ОПРР 2014 – 2020 г., Приоритетна ос 2 "П. за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони" процедура BG16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" за изпълнение на проектно предложение BG16 RFOP001-2. 001-0108 "Подобряване на енергийната ефективност в многофамилни и една еднофамилна жилищни сгради в град М.", ведно с Анекс № 1 към същия от 06.12.2018 г., като неразделна част от договора са и Общите условия към договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г.

В тази връзка между Община М. и избрания за изпълнител чрез проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка – "Си Б. Б."ЕООД е сключен Договор № ВG16 RFOP001-2. 001-0108-С01-127-S-10 от 03.10.2017 г., с предмет "пълен инженеринг на сградите, обект на интервенция във връзка с реализация на проект "Подобряване на енергийната ефективност в многофамилни и една еднофамилна жилищни сгради в гр. М." касателно обособена позиция 1: СС "Стенли" – ул. "К." ..№..., СС "Лилия – 2016", ул. "Б."..№..., СС "КМ-58" – ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 58, СС "Ш. - 2016 г. " – ул. "Ш."..№... и СС "Миша" – ул. "М. ..№....

Във връзка с изпълнението на възложените СМР по този договор са съставени и както следва:

1. Относно многофамилна жилищна сграда /МЖС/ на ул. "К." ..№... - Протокол № 3 – 1 за приемане на извършени СМР от 30.10.2018 г., съгласно който към 23.08.2018 г. са извършени за месеца и подлежат на разплащане конкретно описани натурални видове СМР на обща стройност 6 433, 70 лева без ДДС или 7 720, 44 лева с ДДС, част от които такива във връзка с доставката и монтажа на и съпътстващи СМР по изграждането на "Мълниезащитна инсталация" на обща стойност 3 254, 50 лева, без ДДС;

2. Относно МЖС на ул. "Св. Св. Кирил и Методий"№ 58 - Протокол № 3 – 2 за приемане на извършени СМР от 30.10.2018 г., съгласно който към 23.08.2018 г. са извършени за месеца и подлежат на разплащане конкретно описани натурални видове СМР на обща стройност 7 890, 57 лева без ДДС или 9 468, 68 лева с ДДС, част от които такива във връзка с доставката и монтажа на и съпътстващи СМР по изграждането на "Мълниезащитна инсталация" на обща стойност 3 552, 86 лева, без ДДС;

3. Относно МЖС на ул. "Ш."..№... - Протокол № 3 – 3 за приемане на извършени СМР от 30.10.2018 г., съгласно който към 28.08.2018 г. са извършени за месеца и подлежат на разплащане конкретно описани натурални видове СМР на обща стройност 5 417, 25 лева без ДДС или 6 500, 70 лева с ДДС, част от които такива във връзка с доставката и монтажа на и съпътстващи СМР по изграждането на "Мълниезащитна инсталация" на обща стойност 2 358, 96 лева, без ДДС;

4. Относно МЖС на ул. "М."..№... - Протокол № 3 – 4 за приемане на извършени СМР от 30.10.2018 г., съгласно който към 24.07.2018 г. са извършени за месеца и подлежат на разплащане конкретно описани натурални видове СМР на обща стройност 7 552, 35 лева без ДДС или 9 062, 82 лева с ДДС, част от които такива във връзка с доставката и монтажа и съпътстващи СМР по изграждането на "Мълниезащитна инсталация" на обща стойност 2 933, 32 лева, без ДДС;

5. Относно МЖС на ул. "Б."..№... - Протокол № 3 – 5 за приемане на извършени СМР от 30.10.2018 г., съгласно който към 23.07.2018 г. са извършени за месеца и подлежат на разплащане конкретно описани натурални видове СМР на обща стройност 5 666, 75 лева без ДДС или 6 800, 10 лева с ДДС, част от които такива във връзка с доставката и монтажа и съпътстващи СМР по изграждането на "Мълниезащитна инсталация" на обща стойност 3 043, 28 лева, без ДДС.

Т. разходи са фактурирани в тяхната цялост от изпълнителя на възложителя с фактура № 0000000238 от 30.10.2018 г.

Съответно Община М. е отправила чрез ИСУН 2020 до УО искане за плащане № 3 /междинно/ по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-2. 001-0108-C02 във връзка с възстановяване и горепосочените разходи по сключения договор с изпълнител.

Управляващият орган с писмо № 99-00. 6-1280-(6) от 22.05.2019 г. в интересуващата ни тук негова част по I Част "Технически отчет", т. 3. 4, е уведомил Община М., че съгласно предходно писмо е уведомен бенефициентът, за определени неточности и грешки, които са отчетени тогава като такива без финансово влияние по конкретното искане за плащане /междинно/, но следва да бъдат отстранени при последващо искане за плащане, в частност относно установено постигнати енергийни спестявания при процесните обекти под 60 % /стойностите са цитирани/, поради което и разходите за изграждане на мълниезащитна инсталация са недопустими за финансиране по договора за БФП, съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16 RFOP001-2. 001, но въпреки това е констатирано и че те отново са включени в процесното искане за плащане № 3 /междинно/, поради което и посочено, че следва да се остойностят така посочените недопустими видове и количества СМ и да се приспаднат от поисканите за възстановяване сума.

Депозиран е отговор от Община М. с който е посочено, че в техническото обследване и паспорти на обектите е посочена като препоръчителна мярка изграждане на мълниезащитна инсталация.

Последвало е издаване на процесното Решение № РД-02-36-861/23.07.2019 г., на Заместник министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., с което на основание чл. 64 и чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към сключения на 24.10.2016 г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между МРРБ и Община М. е отказано верифициране и изплащане на разходи в размер общо на 18 171, 50 лева / с вкл. ДДС/, разпределени по бюджетни пера, както следва: 15 142, 92 лева по бюджетен ред 5. 1 "Разходи за инженеринг на 20 обекта" и 3 028, 58 лева по бюджетен ред 30. 1 "Невъзстановим ДДС", по направеното искане за междинно плащане по АДПБФП № BG16 RFOP001-2. 001-0108-C02 от 31.01.2019 г., съставляващи разходи за изграждане на мълниезащитна система на сгради, които разходи са недопустими за финансиране по Договора за БФП, съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони", които предвиждат че "СМР на сградите, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и други), могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проекта на ОПРР 2014 – 2020 сградата постигне най-малко клас на енергопотребления С и повече от 60 % енергийни спестявания, което изискване следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване", като в случая от страна на бенефициера не е доказано да е постигнато изискването за 60 % енергийни спестявания, напротив от материалите по преписката е установено противното.

За да потвърди Решението въз основа на така установена фактическа обстановка съдът е приел, че същото е издадено в процедура по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ, от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно:

Без да повтаря съображенията на първоинстанционния съд, съдебният състав на касационна инстанция споделя изводите му за компетентност на органа, валидност на формата и спазване на процедурата по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ. По тези въпроси страните не спорят.

Неоснователно е възражението, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕСИФ.

Според чл. 57, ал. 1, т. 2 от закона, за да са допустими разходите, същите следва да попадат в тези, включени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Последните по дефиниция съставляват утвърдени от ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма насоки и/или друг документ, определящи освен условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, така и /но не само/ допустимите категории разходи /по аргумент от чл. 26, ал. 1 изр. второ във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ/.

В конкретиката на казуса актът по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ са Насоки за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Приоритетна ос 2: "П. за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони", с наименование на процедурата BG16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" /наричани по-долу само Насоки за кандидатстване"/.

С посочените Насоки за кандидатстване, съобразно изискването на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ са определени и допустимите и недопустимите за финансиране разходи, като тяхното изчерпателно изреждане е дадено в т. 4. 5, като съгласно т. 4.5.2, подточка 3, девето тире "недопустими са и разходи върху дейности, различни от допустимите по настоящата процедура".

Кръга на "допустимите дейности по настоящата процедура" е очертан вкл. и с т. 4.4.6 от Насоките за кандидатстване.

Дефинирани са с в следните групи: 1/. Дейности по конструктивно възстановяване/усилване, които са предписани като задължителни в техническото обследване; 2/. Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни са сградата в обследването за енергийна ефективност, като от друга страна категориите такива мерки са и детайлно описани; 3/. СМР на жилищни сгради, на административни сгради на държавната и общинската администрация и на общински публични сгради на образователната, културната и социалната инфраструктура (с изключение на сгради на социални институции за деца и възрастни хора извън националната политика за деинституционализация на този вид услуги), които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и др.) е предвидено, че могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014 – 2020 г. сградата постига най-малко клас на енергопотребление "С" и повече от 60 % енергийни спестявания, като е уточнено, че това изискване следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване; 4/. съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването; 5/. обследвания за енергийна ефективност и технически обследвания и 6/. дейности по подобряване достъп на лица с увреждания до гореспоменатите сгради.

По делото не е било спорно, че процесните разходи, във връзка с извършените СМР по всяка една от процесните сгради са такива за доставка и монтаж на мълниезащитна инсталация, изграждането на която от друга страна безспорно е дадено като забележка в Раздел III "Основни технически характеристики", "Безопасна експлоатация по чл. 169, ал. 1, т. 4 от ЗУТ" на съставените Технически паспорти на строежите, при установена липсата на такава защита и дадени препоръки за изграждането й съгласно изготвените Доклади от обследването за установяване на техническите характеристики на сградите.

Не се спори също така и че в резултат на изпълнения пакет от мерки всяка една от сградите е достигнала клас на енергопотребление "С", но по-малко от 60 % енергийни спестявания.

При това положение обосновано и съответно на събрания доказателствен материал административният орган, а и първоинстанционният съд са приели, че същите разходи са недопустими за финансиране съгласно цитираните по-горе Насоки за кандидатстване, т. 4.5.2, подточка 3, девето тире във вр. т. 4.4.6, тъй като са извършени във връзка с дейности, които не попадат в категориите допустими такива.

Този извод не се променя от нормативно установеното задължение за изграждането на мълниезащитната инсталация, нито от обстоятелството, че същите са предписани в техническото обследване - изрично е посочено в цитираните по-горе части от Насоките за кандидатстване, че в тези случаи също се следва задължително доказване изпълнението на кумулативните изисквания за достигане клас на енергопотребление "С" и не по-малко от 60 % енергийни спестявания. Неизпълнението на последнопосоченото условие не е било и спорно между страните.

Що се касае до твърденията, че същите тези СМР са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, то при доказателствена тежест за Община М. да установи този благоприятен факт от обективната действителност /както съобразно общото правило на чл. 154 от ГПК, така и на това на чл. 170, ал. 2 от АПК/, същата не го е сторила, а и не следва от вида на разхода. Не може да се приеме, че се касае и до мерки, които възстановяват първоначалното състояние на сградите, нарушено в резултат на обновяването, доколкото в случая не е спорен фактът, че такава мълниезащитна инсталация не е била изградена в никоя от сградите до този момент.

Или следва да се приеме за напълно съответен с приложимия материален закон, а така също и обоснован, изводът на първоинстанционния съд, че в случая в пълнота е доказано от административния орган изпълнението на всички юридически факти, при които по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ разходът се счита за недопустим. В конкретната хипотеза разходите са извършени за дейности, които не са включени като допустими разходи в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В тази насока правилен е изводът, че тези дейности следва да се финансират със собствени на бенефициера разходи, а не със средства от БФП.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в касационната жалба не се твърди касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на първоинстанционния съд, а за наличието на такива касационната инстанция не следи служебно – чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно, като следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Водим от горното, и на осноавние чл. 221, ал. 1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд

РЕШИОСТАВЯ В СИЛА Решение № 393/03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 633/2019 г. на Административен съд - В..

ОСЪЖДА Община М. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата от 300 /триста/ лева разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.