Решение № 15908 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10991/2013 г.

Решение № 15908 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10991/2013 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Цветан Румянов Цветанов, от гр. Лом, срещу решение № 412 от 21.06.2013 г. по адм. дело № 339/2013 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 32/А/29.04.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Лом, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). По доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора, се претендира отмяна на решението, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на РУП - Лом, не ангажира становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспорената пред решаващия съд заповед № 32/А/29.04.2013 г. на началника на РУП - Лом, на Цветан Румянов Цветанов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца". В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 32/А от 28.04.2013 г. е констатирано, че на същата дата касаторът е управлявал МПС - "Ауди А 3", с рег. № М 9916 ВВ, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер. В акта е отразено още, че лицето лъха на алкохол, говори несвързано и има нестабилна походка. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 0380029 от 28.04.2013 г., но водачът е отказал да даде кръвна проба. За да отхвърли жалбата срещу описаната заповед, Административен съд - Монтана е приел, че са налице доказателства, които установяват по категоричен начин наличието на фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, както и спазване на административнопроизводствените правила при произнасянето на органа. Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" на водача се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в случаите на отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В конкретния казус, за да приложи процесната ПАМ, административният орган, позовавайки се на съставения АУАН е приел, че Цветан Румянов Цветанов на 28.04.2013 г., в гр. Лом, около 5.40 ч., пред общинска болница "Николай Чудотворец", е управлявал лек автомобил Ауди А 3", с рег. № М 9916 ВВ, собственост на Пепа Цветанова Генкова, като при извършената проверка от служители на РУП - Лом е отказал да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване, но водачът е отказал да даде кръвна проба. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, жалбоподателят е поискал събирането на доказателства, с които да опровергае възприетите от административния орган правопораждащи отговорността му юридически факти. Твърдял е, че не е управлявал МПС, поради което и не е следвало да бъде подлаган на подобна проверка. По този начин е оспорил констатациите на АУАН, което макар и без изрична правна формулировка, сочи на такова процесуално действие. Без да отчете твърденията на жалбоподателя и формираните на тяхна база доводи и искания, Административният съд е приел, че редовно съставеният АУАН е част от административната преписка и се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Не е отчел обаче, че формалната доказателствена сила на АУАН № 32/А от 28.04.2013 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при РУП - Лом е била оспорена, поради което административният орган е следвало да установи съществуването на изложените в заповедта и възприети при произнасянето му факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, описани в издадената заповед, е на административния орган, като доказването следва бъде пълно и главно. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК. В настоящия казус, при направеното с жалбата оспорване на фактическите предпоставки за прилагане на ПАМ пред решаващата съдебна инстанция, издателят на акта не е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - упражняване на правата на жалбоподателя на водач на МПС, като основание за предприемане на проверка за съответствието му със законовите изисквания за извършване на дейността (независимо от резултатите на тази проверка). Въз основа на доказателствата към административната преписка е безспорно установено, че касаторът е отказал да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване. Липсват обаче данни, че е упражнявал правнорегламентирана дейност (водач на МПС), като основание за предприемане на проверката. Поради това от съществено значение са били обстоятелствата, свързани с местонахождението на касатора в момента на проверката и съставянето на АУАН, както и начина на придвижването му до общинска болница "Николай Чудотворец". Административният съд вярно е посочил, че приложената мярка за административна принуда е обоснована с отказа на водача да бъде проверен за употреба на алкохол, а не с извършване на дейността под влияние на алкохол, но решаващо значение в случая има именно упражняването на правно регламентираната дейност, като предпоставка за извършване на проба за алкохол. Впрочем в хода на цялото съдебно-административно производство, касаторът не е поддържал, че отказ от негова страна не е обективиран. Административната мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. При всички случаи обаче, за да бъде приложената мярката, следва да бъде установено правонарушение по смисъла на ЗДвП. Употребата на алкохол, когато не е свързана с упражняване на правно регламентираната дейност на водач на МПС, не може да служи като основание за прилагане на ПАМ по реда на този закон. В хода на първоинстанционното производство, след направените оспорвания от страна на жалбоподателя, издателят на акта не е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение. При това положение, по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало да укаже на страните да представят допълнителни доказателства, т. к. се спори по съществуването на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, при неизяснена по делото фактическа обстановка, решаващият съд неправилно е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, приемайки за осъществен състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касационното оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е основателно, т. к. делото е разгледано и решено без да бъдат събрани относими, допустими и необходими доказателства, свързани с установяване на фактическото основание за прилагане на ПАМ. Изложеното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Разноски в полза на касатора на тази фаза на производството не се дължат и не следва да бъдат присъждани, т. к. съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото, съдът се произнасяне и по разноските за воденето му пред Върховния административен съд. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение