Решение № 2386 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2018 г.

Решение № 2386 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 292 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на М. Йорданова в качеството и на законен представител и майка на Н. Й., представлявана от пълномощника си Ц. Прокопов, чрез адв. Методиев, срещу решение № 3023 от 08.05.2018 г. по адм. д. № 11021/2017 г. на Административен съд София - град, 24 състав, с която е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК за признаване за установено спрямо Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район (РДНСК - ЮЗР), че правото на принудително изпълнение на издадената Заповед № ДК – 02 - ЮЗР – 431 от 26.09.2011 г., с която е наредено премахване незаконен строеж "надстройка на жилищна сграда" с административен адрес [населено място], [улица], ап. [номер], находяща се в УПИ № VI – 786, кв. 26 В по плана на [населено място], м. [наименование], поради изтекла 5 - годишна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК. В касационната жалба жалбоподателят твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и в несъответствие със събраните доказателства – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за това, че не е изтекла погасителната давност, а напротив твърди изтекла такава, тъй като посочва, че не е спорно, че заповедта за премахване на незаконен строеж е влезнала в сила, но от влизането й в сила е извършено само едно действие по изпълнението, а именно връчена е покана за доброволно изпълнение на 21.08.2012 г. Посочва в тази връзка, че към датата на подаване на исковата молба са изтекли повече от пет години без от ответника да са предприети действия по изпълнение. Поради това твърди изтекла погасителна давност по чл. 285 от АПК и иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски. Ответникът Началникът на РДНСК - ЮЗР чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че не са налице предпоставките по чл. 292 от АПК. Приел е, че е налице първата предпоставка, а именно налице е образувано изпълнително производство, но не е налице следващата такава, а именно не е налице настъпил нов факт, който е довел до погасяване на вмененото задължение. Приел е, че това е така, тъй като са налице доказани от органа по изпълнение действия по изпълнение. Приел е, че действително първото извършено действие по изпълнението е изпращането на покана за доброволно изпълнение с изх. № ЮЗР - 10 – 157 – 00 – 882 от 21.05.2012 г., за която и касаторът твърди, че я е получил на 21.08.2012 г., като с това действие е била прекъсната погасителната давност. Приел е обаче и че преди изтичане на 5 годишния давностен срок от това първо действие по изпълнение – 21.08.2017 г., е предприето ново действие по изпълнение с изпращане на нова покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР – 157 – 00 – 382 от 18.04.2017 г., с което ново действие е била прекъсната отново погасителната давност, като от тази дата 17.04.2017 г. е започнал да тече нов петгодишен срок. Поради това е приел, че към датата на подаване на исковата молба 04.102.107 г. давността е била прекъсната съгласно чл. 116 б. "в" от ЗЗД и е започнал да тече нов давностен петгодишен срок. Поради и това е приел искът за неоснователен и го е отхвърлил. Решението е правилно. Не е спорно между страните по делото, че Заповед № ДК – 02 – ЮЗР - 431 от 26.09.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЗР е влязла в сила на 29.02.2012 г., без да е била оспорена по съдебен ред, като същата представлява изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 285 от АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността в случая започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за премахване на незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното основание се приведе в изпълнение. Така визираното привеждане в изпълнение обаче не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, установяваща като основание за прекратяването на изпълнителното производство изтеклата давност - по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285 от АПК. В настоящия случай от влизане в сила на изпълнителното основание до връчване на поканата за доброволно изпълнение от 21.08.2012 г. не е изтекла предвидената в закона давност. След връчване на тази първа покана за доброволно изпълнение, с което се прекъсва давността, започва да тече нов срок, вече в рамките на който следва да се предприемат действия по принудително изпълнение в случай, че липсва доброволно или както е в настоящия случай отново да бъде поканено лицето да изпълни доброволно. В АПК липсва правна норма, която да урежда прекъсването на давността, но след като в него изрично е уредена общата 5 - годишна погасителна давност, то по отношение на нея намират приложение пряко свързаните с нея институти, каквито са спирането и прекъсването на давността. Предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсва давността. Спорният по делото въпрос е именно предприемани ли са действия, които да прекъсват давността от органа по изпълнението или не са предприемани и давността не е била прекъсната. Настоящият състав намира, че правилно АССГ е приел, че давността е прекъсната с предприемане на действия по изпълнението с връчване на нова покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР – 10 – 157 – 00 382 от 18.04.2017 г., като видно от доказателствата по делото са направени няколко опита поканата да бъде връчена както на М. Йорданова, така и на пълномощника й Ц. Прокопов, като това, че лицата не са намерени на посочените адреси е установено по надлежния ред. Поради това е правилен извода на АССГ, че с отправянето на нова покана за доброволно изпълнение от 18.04.2017 г. давността е била прекъсната и от тази дата е започнал да тече нов 5 годишен срок. Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора за неяснота относно приложение на чл. 116 б. "в" от ЗЗД по отношение на прекъсването на давността, поради образувано тълкувателно д. № 1/2017 г., тъй като на съда е служебно известно (поради това, че е участник в гласуването), че искането за приемане на съвместно тълкуване по въпроса "Изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва ли давността по смисъла на чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата?" беше отклонено. Във връзка с изложеното е законосъобразен извода на АССГ за липса на предпоставки да се приеме, че е изтекла предвидената в закона давност, тъй като извършването на всяка действие по изпълнението, прекъсва давността и поставя началото на нов 5 – годишен срок. Поради и това законосъобразно съдът е отхвърли иска. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в рамките на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, състав на Второ отделение