Решение № 3682 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2024 г.
ВАСВторо отделение08.04.2025 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1296 от 11 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 103/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали.
ОСЪЖДА З. Г. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Момчилград, [улица], Община Момчилград, област Кърджали, да заплати на Община Момчилград разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Д., чрез проц. му представител адв. И. Тодоров, против решение 1296 от 11 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 103/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е:
- Признато за недоказано, на основание чл. 194, ал.2, изр. 1 ГПК, оспорването на истинността, досежно тяхната автентичност /авторство/, на следните документи, изготвени от служители на Община Кърджали: 1. Формуляр за проведена междинна среща от 17.07.2023 г.; 2. Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността от 12.02.2024 г.; 3. Доклад от 11.01.2024 г., изготвен от М. Мехмед-началник отдел Канцелария и протокол в Общинска администрация-Момчилград; 4. Мнение от 15.01.2024 г. на Г. Солак- началник отдел Местни данъци и такси в Общинска администрация Момчилград; 5. Мнение от 09.01.2024 г. от М. Мехмед-началник отдел Транспорт, търговия, селско и горско стопанство в Общинска администрация Момчилград; 6. Доклад от 15.01.2024 г. , изготвен от М. Пашалъ- началник отдел Хуманитарни дейности в Общинска администрация Момчилград; 7. Становище относно дейността на секретаря на Общината за 2023 г от 10.01.2024 г изготвен от М. Мехмед- главеи счетоводител в Общинска администрация Момчилград; 8. Справка за взаимоотношенията със секретаря на Общината и неговата дейност от 12.01.2024 г., изготвена от С. Огнянов-директор на дирекция Устройство на територията, кадастъра е регулацията и европейски програми и проекти в Общинска администрация- Момчилград.
- Отхвърлена жалбата на З. Г. Д., против заповед РД-27-01/26 февруари 2024 г. на кмета на Община Момчилград, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, във вр. с чл. 108, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. на длъжност секретар на община в Общинска администрация Момчилград, с ранг I младши, считано от датата на връчване на заповедта.
С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на решението.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по жалба на З. Д., против заповед РД-27-01/26 февруари 2024 г. на кмета на Община Момчилград, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, във вр. с чл. 108, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя З. Д., като държавен служител, на длъжност секретар на община в Общинска администрация Момчилград, с ранг I младши, поради получена възможно най - ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2023 г. - "неприемливо изпълнение". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.
Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на заповедта. Направеният извод за липса на отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК е обоснован.
Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав.
Законосъобразен е изводът на съда, че при издаването на процесната заповед са налице и двете горепосочени предпоставки. При оценяването на Д. за изпълнението на заеманата от него длъжност секретар на община в Общинска администрация Момчилград за периода от 01 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г. по реда на НУРОИСДА, въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности, е определена годишна оценка на изпълнението на длъжността Неприемливо изпълнение. Такава оценка е дадена поради неизпълнение от страна на оценявания на преобладаващата част от целите в Индивидуалния му работен план на нивото на изискванията, определени в него. Неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и поради показани за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в Приложение 1 към чл.15, ал.1 и Приложение 1а към чл.15, ал.2 НУРОИСДА.
Мотивите за определената годишна оценка на изпълнението са подробно изложени в попълнения формуляр на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, заемащи отговорни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции /Приложение 2 към чл.19, ал.1, т.1 НУРОИСДА.
Процедурата по атестиране на жалбоподателя за работата му за периода от 01 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г. е проведена при спазване на нормативните изисквания, предвидени в НУРОИСДА. Осъществени са и трите нормативно предвидени етапа на атестирането - изготвен и съгласуван е индивидуален работен план на жалбоподателя; проведена е междинна среща; проведена е заключителна среща, както и определена е и годишна оценка на изпълнението. При осъществяване на трите етапа на атестирането са спазени предвидените срокове. Не се установяват твърденията на жалбоподателя, че горепосочените три етапа на атестирането не са проведени, както и че не са му били връчени надлежно попълнени и подписани формуляри за всеки етап от атестирането.
По делото са приети като писмени доказателства Формуляр за проведена междинна среща с жалбоподателя от 17 юли 2023 г. и Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността от 12 февруари 2024 г., които са връчени на З. Д., но същият е отказал да ги подпише и получи. Отказът му е удостоверен с подписите на двама свидетели - М. Мехмед и М. Мехмед. Същите са били разпитани като свидетели в хода на съдебното производство, като са посочили, че формулярите са били съставени и връчени на жалбоподателя Д., но същият е отказал да ги подпише и получи.
При определяне на общата оценка са взети предвид бележките от междинната среща, на която са констатирани пропуски при изпълнението на целите, а възражението в обратен смисъл на касатора е неоснователно. Още на междинната среща е констатирано неизпълнение. Оценката е мотивирана с анализ на изпълнението на целите от плана, както и подробен коментар на показаните от Д. знания и умения, неотговарящи на изискванията, с дадени конкретни примери в мотивите на оценяващия ръководител. Оценяващият ръководител е приел, че неизпълнението на целите е предизвикано от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя и причините за несправяне с работата се дължат на лошата му организация. С горното са изпълнени изискванията на чл. 16, т. 5 от Наредбата като са оценявани едновременно посочените в същата предпоставки. Правилно съдът е преценил за обоснована и съобразена с нормативните правила годишната оценка "неприемливо изпълнение" на жалбоподателя, която е подкрепена с конкретни случаи на неизпълнение, лошо изпълнение или забавено изпълнение на служебните задължения от атестирания служител.
Служителят се е възползвал от правото си на възражение по чл. 23, ал. 1 НУРОИСДА до контролиращия ръководител, видно формуляр по приложение 4 от Наредбата. В срока по чл. 24, ал. 1 от Наредбата контролиращият ръководител се е произнесъл по възраженията, като е потвърдил определената от оценяващия ръководител оценка, подробно мотивирана, попълнена и подписана съгласно формуляра по приложение 5 НУРОИСДА. Тоест, изпълнена е и процедурата по чл. 24, ал. 2 НУРОИСДА, като контролиращият ръководител е разгледал възражението на Д., като в правомощията му е да потвърди годишната оценка или да я промени, съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, а правилността на оценяването е въпрос на оперативна самостоятелност на оценяващия и контролния ръководител.
Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 13 февруари 2025 г. и списък на разноските.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав