Решение № 2614 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2020 г.

Решение № 2614 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на "УЕБ СЕКЮРИТИ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище в гр. София и адрес на управление в район "Студентски", [адрес], представлявано от управителя Ц. Балджиев, чрез адв. В. Темелкова - Петрова от САК, срещу решение № 3818/13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 300/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу решение № РД-16-2006/19.12.2019 г. на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" ("ЕФК") към Министерството на икономиката (МИ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. за определяне на две финансови корекции, всяка от тях в размер на 25% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по отчетените разходи във финалния финансов отчет към искане за плащане № 4/30.09.2019 г. по бюджетни пера 10. 1. "Изработване на икономическа и финансова оценка на разработвания иновативен продукт/услуга" и 12. 1. "Изработване на пазарни анализи за пазарна реализация на иновативната услуга" с изпълнител "Ню Ейч медия" ЕООД, в рамките на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16 RFOP002-1. 002-0290-C01, възлизащи на стойност 6 693, 75 лева и 6 682, 50 лева. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), обуславящи извод за извършена нередност по т. 2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Счита, че финансовата корекция е определена върху неодобрени за плащане разходи, което е в противоречие с изричната разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Твърди, че е недопустимо извеждането на елементите от фактическия състав на "нередността" по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) по тълкувателен път от административния съд. По същество счита, че не се установява вмененото нарушение, т. к. двете дейности – по изготвяне на икономическа и финансова оценка и по съставяне на пазарен анализ, са различни по своя характер и краен резултат, и изискват различна компетентност, поради което не могат да се възложат заедно или като обособени позиции от една обществена поръчка. В тази връзка излага, че не съществува императивно задължение за възлагане на двете дейности заедно. В акта, а и в потвърждаващото го съдебно решение на АССГ липсват мотиви, от които да е видно и защо тези две дейности са възприети като "идентични или сходни", както и кое от тези две качества им е придадено. Незаконосъобразността на акта, според касационния жалбоподател, следва и от липсата на мотиви относно определения процентен показател. По тези съображения счита, че не е извършено твърдяното нарушение, а приемайки обратното, съдът неправилно е приложил материалния закон. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на административния акт. Ответникът - главният директор на ГД "ЕФК" към МИ и ръководител на УО на ОПИК 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител – Г. Христова – старши експерт юрист, сектор "Процесуално представителство", отдел "Изпълнение на проекти" на ГД "ЕФК" в МИ, в представени по делото подробни писмени бележки оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваният съдебен акт е отхвърлена жалбата на "УЕБ СЕКЮРИТИ" ЕООД срещу решение № РД-16-2006/19.12.2019 г. на главния директор на ГД "ЕФК" към МИ и ръководител на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция по АДПБФП № BG16 RFOP002-1. 002-0290-C01 в размер на 25% от предоставената финансова помощ по отчетените разходи във финалния финансов отчет към искане за плащане № 4/30.09.2019 г. по бюджетни пера 10. 1. "Изработване на икономическа и финансова оценка на разработвания иновативен продукт/услуга" и 12. 1. "Изработване на пазарни анализи за пазарна реализация на иновативната услуга" с изпълнител "Ню Ейч Медия" ЕООД. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че "УЕБ СЕКЮРИТИ" ЕООД е бенефициер по сключен на 21.07.2017 г. с МИ в качеството му на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. АДПБФП № BG16 RFOP002-1. 002-0290-C01 по процедура по подбор на проекти BGRFOP002-1. 002 "Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия". Видно от чл. 2. 1. от договора, предоставяната безвъзмездна финансова помощ е в максимален размер от 389 842, 20 лева, която представлява 90 % от общите допустими разходи по проекта. На 24.08.2017 г. във връзка с установено нарушение на чл. 2, ал. 5 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 г.) до бенефициера е изпратено искане за пояснения и допълнителни документи с изх. № 26-У-36. Посочено е, че доколкото дейностите по бюджетни пера 10. 1. и 12. 1. са идентични или сходни, не е следвало да бъдат разделяни, а да се проведе една процедура с отправяне на "публична покана" с две обособени позиции, доколкото общата стойност би била 59 550, 00 лева. Дадени са указания за поправка на плана в срок до 07.09.2017 г. Писмото е получено от бенефициера на 25.08.2017 г., който на 25.08.2017 г. е уведомил ръководителя на УО за направена корекция в плана. При повторна проверка е установено, че с версия от 25.08.2017 г. на модул. "Процедури за избор на изпълнител и сключени договори" е предвидено за възлагането на двете дейности да бъде проведена една процедура с "публична покана", с две обособени позиции. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, за който бенефициерът е уведомен с писмо с изх. № 26-У-36/05.12.2019 г. на ръководителя на УО на ОПИК, при който е установено, че с версия от 20.09.2019 г. е изтрита заложената процедура и са създадени две нови с предмети, както следва: "Изработване на икономическа и финансова оценка на разработвания иновативен продукт/услуга" и "Изработване на пазарни анализи за пазарна реализация на иновативната услуга", с избрана процедура за възлагане, тип "Избор без провеждане на процедура (по указание на УО)". И по двете процедури за изпълнител е избрано "Ню Ейч медия" ЕООД, като изпълнението е възложено с две писма от 11.06.2019 г. Стойността на предложената по бюджетно перо 10. 1. оферта е 29 750, 00 лева, а по 12. 1. – 29 700, 00 лева. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, УО е издал оспореният административен акт, с който е индивидуализирал нарушените разпоредби, както следва: чл. 2, ал. 5 ПМС № 160/2016 г., във връзка с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ и ги е квалифицирал като нередност по т. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по засегнатото от нарушението правоотношение. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 2 Наредбата. Приел е, че процесните две дейности са взаимосвързани, т. к. коректната и професионално изготвената икономическа и финансова оценка ще доведе и до успешна пазарна реализация на иновативния продукт. Естеството им предполага да се извършват от един икономически оператор, който има компетентност в областите на икономиката и финансите. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището си, съдът е посочил и факта, че и за двете дейности са предвидени разходи в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, т. к. се отнасят до един и същ продукт. Според съдебния състав, за да се направи икономическа и финансова оценка, е необходимо да се извърши анализ на пазарната реализация на продукта, поради което с направения избор на процедура бенефициерът е нарушил чл. 2, ал. 5 ПМС № 160/2016 г., във връзка с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ. С тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "УЕБ СЕКЮРИТИ" ЕООД срещу обжалвания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Предвид застъпените защитни тези, спорният въпрос се свежда до това, дали двете дейности – тази по изготвяне на икономическа и финансова оценка, и тази по съставяне на пазарни анализи за пазарна реализация на конкретен продукт, са "сходни", респ. "идентични" по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ПМС № 160/2016 г. Националното ни законодателство не дава легални дефиниции на понятията "икономическа оценка", "финансова оценка" и "пазарен анализ", поради което същите, както и техните характеристики следва да се изведат по тълкувателен път от наличната регламентация. Финансовата и икономическата оценка са задължителен реквизит от документ, наречен "анализ на приходите и разходите", който се представя преди одобрението на "големи проекти" по смисъла на чл. 100 Регламент 1303/2013. С оглед въвеждането на изрични и подробни правила по отношение съдържанието на този анализ и във връзка с чл. 101 Регламента, Комисията е приела Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/207 от 20 януари 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за доклад за напредъка, представяне на информация относно голям проект, съвместен план за действие, доклади за изпълнението по цел "Инвестиции за растеж и работни места", декларация за управлението, одитна стратегия, одитно становище и годишен контролен доклад, както и методология за анализ на разходите и ползите и, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на образеца на доклади за изпълнението по цел "Европейско териториално сътрудничество" (Регламент за изпълнение 2015/207/Регламента). В Приложение III "Методология за извършване на анализ на разходите и ползите" (Методологията) към Регламента са разписани подробно правилата, приложими към процеса по съставяне на анализ на разходите и ползите по смисъла на Регламент 1303/2013, и в частност – тези по изготвянето на финансовия и икономическия анализ в качеството им на негови съставни елементи. Видно от съдържанието на чл. 2. 2. Методологията, финансовият анализ се състои от следните компоненти: 1) оценка на финансовата рентабилност на инвестицията и на националния капитал; 2) определяне на подходящия (максималния) принос от фондовете; 3) проверка на финансовата жизнеспособност (устойчивост) на проекта. Съгласно чл. 2.2.1. Методологията, анализът се извършва при съобразяване с правилата, установени в раздел III (Метод за изчисляване на дисконтираните нетни приходи от операции, генериращи нетни приходи) на Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (Делегиран регламент № 480/2014 г.), включително: метод за изчисляване на дисконтираните нетни приходи (включително референтния период и метода на пределните величини) и дисконтиране на паричните потоци (включително дисконтовата норма в реално изражение). За да бъде съставен един финансов анализ са необходими данни като: инвестиционни разходи, включително инвестиции в дълготрайни материални активи и нематериални активи, включително първоначални разходи и където е уместно – промени в оборотния капитал, разходи за подмяна, оперативни разходи и приходи съгласно дефинициите, дадени им съответно в чл. 17, буква "а", буква "б" и "в" и чл. 16 от Делегиран регламент № 480/2014 г. След като всички тези данни са анализирани и възпроизведени в съдържанието на финансовия анализ, приложени са съответните методи и са направени необходимите изчисления, се стига до резултат, при който се получава обективна оценка на финансовата рентабилност на инвестицията и на националния капитал, определя се подходящият максимален принос от фондовете и се осигурява финансовата устойчивост, гарантираща, че проектът ще разполага с достатъчно парични ресурси, които ще му позволят винаги да покрива разходите за инвестиции и операции през целия визиран период - Арг. чл. 2.2.2 Методологията. От своя страна, дейността по изготвяне на икономически анализ, е описана в чл. 2. 3. и сл. Методологията. Видно от правилата, заложени в този раздел, за извършването на икономически анализ се използват икономически стойности, отразяващи социалната алтернативна цена на стоките и услугите. Същинската дейност по съставянето му се състои от няколко етапа. На първо място, се правят т. нар. "фискални корекции", като се изключват непреките данъци (ДДС, акцизи), субсидиите и чистите трансферни плащания, извършени от публичноправен субект. След това пазарните цени се преобразуват в счетоводни (цени "в сянка") посредством прилагане на коефициенти на преобразуване към финансовите цени, и се остойностяват непазарните въздействия. Като последен етап от този процес в Насоките е дефинирано дисконтирането на приблизителните разходи и ползи. След като бъдат извършени описаните дейности, представляващи същинската част на икономическия анализ, се определят няколко вида показатели за икономическо изпълнение, които са ключови за крайните изводи от направеното изследване. Според предписанието на чл. 2.3.2. Методологията такива са: 1) нетната настояща икономическа стойност (ННИС), представляваща разликата между дисконтираните общи социални ползи и разходи; 2) икономическата норма на възвръщаемост (ИНВ), изразяваща социално-икономическата рентабилност на проекта; 3) съотношението ползи/разходи (П/Р), определено като нетната настояща полза от проекта се раздели на нетната настояща стойност на разходите по него. От анализа на посочената нормативна уредба става ясно, че финансовият анализ е строго регламентирана дейност по анализиране финансовата стабилност на предприятието въз основа на определени стойностни показатели (приходи и разходи) за съответния период и има за цел определянето на способностите за понасяне на финансовата тежест на конкретна инвестиция. Икономическият анализ, от своя страна, е нормативно установена дейност по оценка на възвръщаемостта на конкретна инвестиция, получена чрез оценяване на разходите на предприятието за реализирането й, съпоставени с евентуалните възможни приходи (ползи), за които тя би допринесла. На практика при икономическия анализ се дава отговор на въпроса дали влагането на средства в конкретен инвестиционен проект е икономически обосновано, а при финансовата оценка – дали предприятието би могло изобщо да отдели тези средства. За прецизност следва да се посочи, че макар анализираните правила да касаят стандартизацията на процеса по предоставяне на данни при финансиране на "големи проекти" по смисъла на чл. 100 Регламент 1303/2013 г., а спорът в настоящото производство да не се отнася до такива, регламентацията безспорно има отношение към правилното решаване на делото, т. к. с нея са очертани основни принципи и характеристики при съставянето на икономически и финансов анализ. След изясняване значението на "икономическата" и "финансовата оценка", следва да бъде анализирано и съдържанието на понятието "пазарен анализ". Нормативна регламентация на този вид дейност се съдържа в публикувано на 27.04.2018 г. в ОВЕС Съобщение на Комисията – Насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила съгласно регулаторната рамка на ЕС за мрежите за електронни съобщения и услуги (Насоките). С Насоките се установяват механизми за определяне на пазара при електронните съобщения и услугите, но доколкото съдържат начините за определяне на продуктовия и географския пазар, както и основни техни характеристики и предопределящи понятия, имат отношение и към настоящия правен спор и дефинирането на понятията, релевантни за неговото изясняване. При съставянето на пазарен анализ, на първо място, се определя продуктовият пазар. Едва след като бъдат дефинирани границите на това понятие, би било възможно изследването на конкуренцията – основна цел при изготвянето на пазарен анализ. Продуктовият пазар е дефиниран в чл. 2. 2. Насоките и обхваща продукти или услуги, които са взаимозаменяеми или заместващи в достатъчна степен не само от гледна точка на обективните им характеристики, техните цени и целта на тяхната употреба, но и от гледна точка на условията на конкуренция и/или структурата на търсенето и предлагането на въпросния пазар. Когато се оценява поведението на предприятията на пазара, се отчитат именно двете основни конкурентни ограничения – заменяемост на търсенето и заменяемост на предлагането, и едно възможно – конкурентността по смисъла на Директива 2002/21/ЕО на пазара изобщо. Заменяемостта на търсенето се състои в изследване на обстоятелството, доколко потребителите/клиентите са готови да заместят продукта/услугата с други подобни. Заменяемостта на предлагането, от своя страна, показва дали доставчици, различни от тези, които предлагат конкретния продукт/услуга, биха преориентирали производството си незабавно или в краткосрочен план или биха могли да предложат същите услуги или продукти, без да понесат значителни разходи за това. Взема се предвид, че крайната употреба на даден продукт е тясно свързана с физическите им характеристики, различните видове продукти/услуги могат да се използват за постигането на една и съща цел - Арг.: т. ЗЗ Насоките. Заменяемостта на търсенето и на предлагането се преценяват за следващия период въз основа на наличните пазарни условия и вероятното им развитие в бъдеще. Степента, в която доставката на продукт или предоставянето на услуга в конкретен географски район се причислява към съответния "пазар", зависи от наличието на конкурентни ограничения върху поведението на съответния доставчик при ценообразуването. С оглед всички тези критерии се определя продуктовият пазар или съвкупността от взаимнозаменяемите стоки/услуги, след което се дефинира и географският пазар, който според съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) се състои от район, в който разглежданите предприятия участват в търсенето и предлагането на съответните продукти или услуги, в който условията на конкуренция са достатъчно еднородни и който може да бъде разграничен от съседни райони, в които преобладаващите условия на конкуренция са значително по-различни. От изложеното става ясно, че пазарният анализ е дейност, при която се изследват различни обстоятелства, касаещи конкурентоспособността на даден продукт или услуга, с оглед възприемането му от крайните потребители и влиянието на другите доставчици, предлагащи стоки, които служат за задоволяването на идентична потребност. Дали така описаните дейности са сходни, зависи от две обстоятелства – на първо място, значението на думата "сходен", и на второ – съвкупността, спрямо която се определя взаимовръзката между тях. Видно от значението, дадено в Тълковния речник на българския език, прилагателното име "сходен" означава "който е близък, без да е еднакъв. Сходна съдба. Сходни характери. " Като синоними са посочени думите "подобен", "аналогичен", "сроден", "близък", "приблизителен", "приличен", "подходящ" и "съответен". Понятието е анализирано и в съображение 19 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/Директивата), чийто правила, видно от § 3, т. 1 от ДР на ЗОП, транспонира Законът за обществените поръчки. Според съображение 19 от Директивата, за целите на изчисляването на праговете понятието "сходни доставки" следва да се разглежда като продукти, предназначени за същата или сходна употреба, например доставки на асортимент от храни или разнообразни артикули офис оборудване. Очевидно е, че от тясно специализирана, икономическа гледна точка, двете дейности – тази по съставяне на икономическа и финансова оценка, и тази по изготвяне на пазарен анализ, са съвсем различни – по отношение на тях се прилагат различни методи, ориентири, преследват се различни цели, дават се отговори на различни въпроси и се изследват различни обстоятелства. Формулите, които дават точно количествено измерение на финансовата и икономическата оценка, се различават, а при пазарният анализ резултатът дори не се измерва в цифри. Напълно възможно е конкретно предприятие да се нуждае от финансова и/или икономическа оценка, но не и от пазарен анализ, както и обратното. Това е така именно поради различието между тях. В случая обаче средата, спрямо която се извършва преценката дали двете дейности са близки, не е чисто икономическа. Няма спор, че ако те се сравняват помежду си, в рамките на съвкупност от няколко строго икономически дейности, то те ще бъдат съвършено различни. Но доколкото в контекста на настоящия правен спор, те са част от един проект, състоящ се от множество дейности, и то многосекторни, и в този смисъл различаващи се помежду си, то изводът на ръководителя на УО за сходност на двете икономически е правилен. Анализът на представените по делото писмени доказателства сочи, че по проекта са финансирани дейности като: "Визуализация – изработка на информационна табела и стикери за активите, предвидени за закупуване по проекта", "Извършване на тествания и изпитвания, свързани с разработването на иновативния софтуер чрез наемането на експертен персонал и закупуването на ДМА, които ще се помещават в нает офис от фирмата", "Доставка и въвеждане в експлоатация на оборудване". Всички те очертават рамката на целия проект. Безспорно, съпоставени с всички останали дейности по проекта, процесните две са близки помежду си - по съдържание, цел и начин на осъществяване. Икономическата им същност, използваните за реализирането им методи и основната цел, която преследват, а именно – да предоставят на съответното предприятие необходимите икономически и финансови познания относно рентабилността на инвестицията и финансовите параметри на една иновативна услуга, ги различават от останалите дейности по проекта и същевременно ги доближават една до друга до такава степен, че с оглед цялостната рамка от дейности да изглеждат "сходни", близки, подобни. По изложените съображения е правилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на вменените нарушения на ЗОП и ПМС № 160/2016 г. Те правилно са квалифицирани като нередност по т. 2 Наредбата за посочване на нередности. Противно на изложеното в касационната жалба, са налице всички елементи от състава на нередността по т. 2 от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности. Видно от предписанието на посочената точка от Приложението, те са следните: 1) Незаконосъобразно разделяне предмета на обществена поръчка за строителство, доставки или услуги; 2) Липса на необходимото публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) или в Официалния вестник на Европейския съюз (ОВЕС) на информация относно поръчката; 3) Причинна връзка между разделянето и липсата на публичност. Доводите на касатора, свързани с липса на първия и втория елемент, са неоснователни. Първият елемент от нередността се установява с констатираното незаконосъобразното разделяне на две сходни дейности. Вторият следва от установените в чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 53, ал. 1 ЗУСЕСИФ правила. Видно от предписанието на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ процедура за избор с публична покана се провежда, когато размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект и прогнозната стойност за доставки или услуги, в т. ч. съфинансирането от страна на бенефициера, без данък върху добавената стойност, е равна или по-висока от 30 000 лева. В този случай публичната покана се публикува на Единния информационен портал (Арг. чл. 53, ал. 1 ЗУСЕСИФ). Ако бенефициерът не беше разделил незаконосъобразно двете дейности, предвиждайки две отделни процедури по възлагане за всяка от тях, общата им стойност щеше да възлиза на 59 450, 00 лева и той щеше да бъде нормативно задължен да приложи процедурата по възлагане по чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ, изискваща публикуване в Единния информационен портал. Липсата на общо възлагане на двете дейности е довело до незаконосъобразното им разделяне и липса на необходимата публичност при възлагането. Несподелимо е възражението в касационната жалба, че административният орган не е обосновал приложението на конкретна хипотеза на т. 2 Приложението към Наредбата. Посочената точка действително съдържа две отделни хипотези. Анализът им сочи, че разликата между тях се състои в наличието или липсата на публичност (обявление в съответния регистър) на съответната обществена поръчка. От обстоятелствената част на оспорения административен акт е видно, че ръководителят на УО словесно е описал първата хипотеза на т. 2, доколкото изрично е посочил, че "не е налице изискуемата публичност", поради което безспорно липсва съмнение относно конкретната му воля относно правната квалификация на констатираната нередност. Правилен е изводът на съда и относно третия елемент от състава на нередността по чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., а именно – вредата, респ. възможността от нанасянето на такава. Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т. к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган правилно е приложил пропорционалния метод по чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Правилно е определен процентният показател на финансовата корекция в размер на 25%. Неоснователно е възражението за липса на мотиви относно приложението на точно този размер на процентния показател. Същият е в твърд размер и не позволява диференциация спрямо конкретния случай на нередност. Правилно е определена и основата на финансовата корекция - в съответствие с действащата редакция на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ към датата на издаване на акта. По изложените съображения са неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател по отношение на размера и основата за определяне на финансовата корекция. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, допуснати чрез неизлагане на мотиви от съда относно "сходността", респ. "идентичността" на двете процесни дейности и чрез незаконосъобразно допълване на обстоятелствената част на административния акт. Това твърдение е несъстоятелно, т. к. от съдържанието на съдебното решение на АССГ е видно, че съдебният състав е мотивирал подробно съображенията си във връзка с извода за взаимосвързаност на дейностите. Съдът не е извел по тълкувателен път елементите от състава на нередността - същите са изложени в административния акт, а в съдебното производство са били единствено обект на проверка за законосъобразност, а не на първоначално установяване, респ. "саниране" от съда, както неправилно сочи жалбоподателят. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Следователно, като е отхвърлил жалбата срещу обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение