Решение № 5159 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт М. Кръстева, против решение 967/09.01.2025 г., постановено по адм. дело 11507/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 5-ти състав, в частта, с която е отменено негово решение 10798/14.10.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на Х. З. А., гражданин на Сирия. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Е. Хичовски, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Ответникът Х. З. А., гражданин на Сирия чрез процесуалния си представител адв. Тодоров, в съдебно заседание е заявил, че оспорва касационната жалба, тъй като счита същата за неоснователна и недоказана, поради което обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. З. А. срещу решение 10798/14.10.2024 г. на председателя на ДАБ. По данни от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт и два броя справки за Сирийска арабска република, производството пред административния орган е инициирано по молба за предоставяне на международна закрила в Република България /РБ/, подадена от чужденеца 24.07.2024 г. В тази връзка, на 09.09.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал Сирия през месец юли и нелегално е влязъл в Турция, в която държава останал 15-дни, след което нелегално влязъл в България, където сам се предал на българските власти в София. Твърди, че преди да напусне родината си е живял в гр. Дейр Алзор, където все още живеят неговата майка, братя и сестри, а баща му живее в гр. Хасаке от една година. Сочи, че е напуснал страната си на произход, заради войната и проблемите с които се сблъсква и заради нежеланието му да се сражава за редовната армия или за кюрдските сили. Твърди, че по отношение на редовната армия не е получавал покана, докато от кюрдите е получил устна такава. Отрича да е имал проблеми с властите в Сирия, да е бил заплашван, да е бил жертва на насилие, да е имал проблеми заради етноса си или изповядваната от него религия. При тези данни, преценявайки, че сирийският гражданин е напуснал Сирия не за да търси международна закрила, а за да търси по-добър живот, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд отхвърля жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан статут на бежанец, но приемайки наличието на материалноправната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, отменя процесния акт в частта, с която е отказан хуманитарен статут и връща преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за международна закрила, в тази й част. Решението в обжалваната му част, е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие в случая на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, който счита за некореспондиращ с данните от приложените по делото общо пет справки относно Сирийската арабска република, последните три от които / представена в касационното производство/, както и с общоизвестните факти за политическото и обществено положение в тази държава, настъпило след свалянето от власт в началото на м. декември 2024 на президента Башар ал Асад. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не са налице в доказателствената съвкупност, приобщена по делото. В противовес на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната съдебна инстанция счита за правилни изводите на административния орган от процесния административен акт за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава /общо 5 броя за двете съдебни инстанции/ не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справка вх. МД-02-159/14.03.2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 27.11.2024 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, както и на възприетата в цитираната практика на СЕС условност /с оглед данните по делото за личното положение на чужденеца, които категорично не сочат на преследвано по смисъла на чл. 9 ЗУБ или изложено на реална опасност в държавата на произход от тежки посегателства лице/, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила". Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство /по данни от протокола от проведеното с него интервю/, че неговата майка, братя, сестри и баща все още живеят в с в Сирия. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,