Решение № 4378 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2013 г.

Решение № 4378 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1612/19.06.2013 г., постановено по адм. д. 1072/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 250991200009796/27.11.2012 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Търговище, потвърден с Решение № 955/22.02.2013 г. на ДД "ОДОП", с който на основание чл. 106, ал. 2, б. "б" от ЗДДС във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС, е разпоредено прекратяване регистрацията по ЗДДС на "Аксис" ООД. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Аксис" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1612/19.06.2013 г., постановено по адм. д. 1072/2013 г. по описа на АС-Варна е отменен Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 250991200009796/27.11.2012 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Търговище, потвърден с Решение № 955/22.02.2013 г. на ДД "ОДОП", е разпоредено прекратяване регистрацията по ЗДДС на "Аксис" ООД. Съдът е изложил подробни съображения относно констатираните от него нарушения на процесуалните правила при издаване на Акта за прекратяване на регистрация - липса на конкретизация на размера на неизпълнените задължения, датата на възникване на задълженията, мотиви за постановяване на акта при условията на оперативна самостоятелност и необсъждане на данните за притежаване на имущество, което може да послужило за обезпечаване на публичните вземания. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от АС-Варна. Касационният жалбоподател оспорва правните изводи на АС-Варна и констатациите, че липсва яснота относно вида и размера на неизпълнените задължения на "Аксис" ООД. Настоящият съдебен състав намира, че е допуснато и правилно констатирано от АС-Варна, нарушение при издаване на акта за прекратяване на регистрацията ЗДДС, а именно липса на съображения относно упражняването на правомощията на данъчните органи. Според чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б. " от ЗДДС във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС, за чиято хипотеза са установявани факти при извършваната проверка, органът по приходи може да прекрати регистрация по ЗДДС. Тази правна норма, урежда различни хипотези от предвидените в чл. 107 от ЗДДС, при които органът по приходите прекратява задължително регистрацията по ЗДДС. Следователно при установяване на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС органът по приходите следва да обоснове с допълнителни обстоятелства и мотиви издаването на акт за дерегистрация. В конкретния случай органът по приходите въобще не е изложил такива съображения, а в решението на ДД "ОДОП" дори е посочено (абзац 2 на стр. 5), че в настоящия случай органът по приходите е длъжен да прекрати регистрацията на задълженото лице. Очевидно правомощията на органите по приходите в настоящия случай са му предоставени за упражняване при условията на оперативна самостоятелност, а не при обвързана компетентност. Съдът следва да извърши проверка по правилата, посочени в касационната жалба, относно правилното упражняване на правомощията, предоставени от законодателят при оперативна самостоятелност на административния орган, но не може да замести административния орган и сам да извърши преценка коя от предвидените мерки е най-подходяща и дали да бъде приложена. Липсата на мотиви е особено съществено нарушение и води до ограничаване възможността за проверка относно правилността и законосъобразността на оспорения пред АС-Варна административен акт, постановен при условията на оперативна самостоятелност. Тези нарушения при издаване на административния акт правилно са разгледани от АС-Варна като достатъчни за неговата отмяна. Допълнителните мотиви на АС-Варна относно наличието на имущество, което да послужи за изпълнение на публичните вземания са относими към друга хипотеза, но също има основание да се посочени, че притежаването на имущество на значителна стойност не може да бъде пренебрегнато като факт от значение за преценката дали да се пристъпи към такава крайна мярка като прекратяване на регистрация по ЗДДС. По отношение другите аргументи на АС-Варна, че в обжалвания акт не се установява вида и размера на неизпълнените задължения, за да се установи системност на неизпълнението им, настоящият съдебен състав намира, че от данните по преписката се съдържат достатъчно документи, от които е възможно да бъдат направени фактически установявания за тези обстоятелства. Решението на ДД "ОДОП" съдържа достатъчно подробно описание на задълженията, тяхното възникване и установяване, поради което в тази част оплакванията в касационната жалба са основателни при съобразяване с мотивите Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Независимо от тази допусната грешка, крайните правни изводи на АС-Варна са правилни и обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е направил разноски пред настоящата инстанция, не претендира заплащане, поради което не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение