Решение № 11688 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2014 г.

Решение № 11688 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при ОДМВР - Бургас, против решение № 18 от 3.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2550/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен мълчаливия му отказ да се произнесе по заявление рег. № МК-3672/9.08.2013 г., подадено от Мануил Стоянов и преписката е върната за ново произнасяне. Касаторът оспорва решението като неправилно, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Излага доводи, че не са налице нови обстоятелства по подаденото заявление, а само промяна в качеството на лицето, подало заявлението. Счита, че промени в данните за регистрирани превозни средства не могат да се извършват, докато автомобилът не е свален от издирване от информационните масиви на Интерпол, предвид което не следва да бъде извършена поисканата със заявлението пререгистрация. По тези съображения моли за отмяна на решението. Ответникът - Мануил Стоянов, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че предмет на спора е законосъобразността на мълчаливия отказ на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас за отразяване промяна на собствеността на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", с рег. № А4924 КМ. Въз основа на доказателствата, находящи се към представената по делото административна преписка съдът е приел, че Мануил Стоянов е подал заявление с вх. № МК-3672/9.08.2013 г. до началник сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас за промяна в собствеността на придобит автомобил и издаване на ново свидетелство за регистрация за л. а. "Фолксваген", модел "Пасат", с рег. № А 4924 КМ, към което е приложил постановление от 6.08.2013 г. на нотариус в района на Бургаския районен съд, с което е признат за собственик на основание давностно владение. В отговор, Стоянов е получил писмо на 19.08.2013 г. от началник сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас, което е с уведомителен характер относно администриране на заявлението и не съставлява произнасяне по същество. При така установените релевантни за спора факти съдът е счел, че с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП и съгласно чл. 14 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.), в относимата към спора редакция ДВ, бр. 57/2007 г., промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер и продължаване срока на валидност при временна регистрация. Нормативната регламентация, според решаващия съд, налага извод, че придобиването на собствеността върху превозното средство се отразява чрез извършване на промяна в регистрацията на името на новия собственик, като в конкретния казус процедурата е инициирана въз основа на законова норма, от лице, легитимиращо се като собственик на автомобила. Това му дава право да иска от компетентния орган изрично мотивирано волеизявление - пререгистрация или отказ, съобразно фактите по преписката и законовите изисквания. При данните по делото, съдът е приел, че след като в законоустановения срок административният орган не се е произнесъл по искането, е налице мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел законосъобразни правни изводи. Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължението на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Административният орган има възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже издаване на административния акт. Ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на законоустановените условия за издаване на административния акт, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление, като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ, да изтъкне отрицателните такива. Във всички случаи в рамките на срока по чл. 57, ал. 1 АПК органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. При вярно установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал правилен правен извод за основателност на подадената жалба срещу мълчалив отказ на задължения да се произнесе по направеното искане административен орган. АС - Бургас е направил обстоен анализ на относимата законова уредба, при което обосновано е приел, че след като е налице норма, легитимираща лицето да претендира регистрация на закупения от него лек автомобил, то компетентният административен орган дължи изрично мотивирано произнасяне. С оглед това е отменил мълчалив отказ по заявление, подадено от Стоянов с рег. № МК-3672/9.08.2013 г. до началник сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас. Предметното естество на оспорения акт не позволява делото да бъде решено по същество, поради което правилно съдът е постановил връщане на преписката на компетентния административен орган за решаване на въпроса, след обсъждане на всички относими факти и новонастъпили обстоятелства, послужили като основание на поредното искане на касатора за регистрация на закупения през 2008 г. и фигуриращ в информационните масиви като издирван от Интерпол, лек автомобил. С оглед изложеното, постановеното решение е законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски е основателна, предявена своевременно и доказана, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважена, като бъдат присъдени направените за настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение