Решение № 1127 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2018 г.

Решение № 1127 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу Решение № 1420 от 03.07.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1374/2018 г. с което по жалба на "Трънчев" ООД е отменена негова заповед № 166 от 12.03.2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че цялостното представяне на информацията за предлаганите продукти не дава основание да се направи извод, че средният, сравнително наблюдателен и предпазлив потребител не би могъл да установи разликата и няма да бъде заблуден. Счита за доказано, че начинът на представянето на цената за 100 гр. привлича вниманието при оглеждане на стоките и може да въведе в заблуждение средните потребители на стоките по отношение на цената. Така направеното представяне на стоките могло да мотивира средния потребител да вземе решение, което при ясно обозначаване, че ниската цена е за 100 грама продукт не би взел. Сочи, че не е необходимо информацията за предоставената стока да е неточна, достатъчно е начинът на нейното представяне да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител относно вземането на търговско решение за потребление на стоката. Неправилно и в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че търговецът е спазил изискването на закона и посочването на цена за 100 грама е житейски обосновано и улеснява клиентите. Твърди се, че съдът не е извършил пълна и изчерпателна правна преценка на събраните доказателства, поради което не е обосновал валидни правни изводи. В решението не са изложени конкретни мотиви, които да обосноват незаконосъобразност на оспорения акт, а по делото е безспорно установена волята и приложените мерки спрямо дружеството, което налага стриктно спазване на действащото законодателство. Предвид посоченото и по подробно изложени в касационната жалба съображения, прави искане решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, алтернативно – делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ахмед. Ответникът - "Трънчев" ООД, счита касационната жалба за неоснователна по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адв. И. Тошев, Адвокатска колегия, гр. Шумен. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 166 от 12.03.2018 г. на председателя на КЗП, с която на "Трънчев" ООД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е приложена забрана при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно търговецът по начина на представяне на информацията за продажните цени на предлаганите в търговския обект - магазин "Булмаг", стоки, чрез рекламна брошура и етикети, поставени непосредствено до продуктите в насипно състояние, да заблуждава или да е в състояние да въведе в заблуждение, въпреки че информацията е фактически точна по отношение на цената за 1 килограм от стоката. Съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало въз основа на сигнал вх. № Ц-03-8645 от 12.10.2017 година (л. 17 от делото) от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД. В Констативен протокол от 22.11.2017 г. са обективирани констатациите на контролните органи при извършената проверка. Подробно описано е, че стоките са с цена за 100 грама, която е с по-голям шрифт от посочената цена за килограм. Приложен е снимков материал. С докладна записка, изх. № Ц-03-8645 от 30.01.2018 г., главният директор на Главната дирекция "Контрол на пазара" е сезирал председателя на Комисията за защита на потребителите за прилагане на принудителна административна мярка. С Протокол № 05 от 12.02.2018 година Комисията за защита на потребителите е взела решение, че описаната в Констативния протокол от 22.11.2017 г. търговска практика е нелоялна, заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП. Въз основа на решението е издадена оспорената заповед. При така установената фактическа обстановка съдът е формирал извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалноправните норми. При обстоен анализ на относимата материално правна уредба съдът е направил извод, че цялостното представяне на информацията за предлаганите продукти не дава основание да се направи извод, че средният, сравнително наблюдателен и предпазлив потребител не би могъл да установи разликата и би могъл да бъде заблуден. Цената е посочена за 100 грама от продукта и за килограм, като не е налице разминаване между обявените цени. Съдът е приел, че търговецът е спазил изискването на понятието "Цена за единица мярка" съдържащо се в § 13, т. 9 ЗЗП, като посочването и на цена за 100 грама е житейски обосновано и улеснява клиентите. По тези съображения е обосновал незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 33П, изисква да се установи съдържанието и верността на предоставената от търговеца информация, и обстоятелството в състояние ли е цялостното й въздействие да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без тази практика. По делото няма спор за факти. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им досежно наличието на фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 2 ЗЗП. В настоящия случай, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, че не са били налице материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 ЗЗП за издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Безспорно е, че дружеството-ответник е предоставил точна информация за цената на предлаганите стоки - посочена е цена както за 100 грама, така и за 1 килограм. Спорен е въпроса дали така предоставената информация за цената, при отчитане на цялостното й представяне, е в състояние да въведе в заблуждение потребителя съответно да го мотивира да вземе търговско решение да закупи стоката. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на т. 18 на преамбюла от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива 2005/29), която приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Видно от приложените по делото брошури (л. 84-99) цените на всички предлагани от супермаркет "Булмаг" стоки са посочени по един и същ начин, като тези, за които е посочена цената за 100 гр., задължително е посочена и цената за 1 кг. Не е налице разминаване в посочените цени, като разликата в големината на шрифта е несъществена. Ясно е, че цени за 100 гр. продукт са посочени само за стоките, които позволяват продажба на грамаж и е очаквано такава цена да е посочена, както за улеснение на потребителите, така и с оглед на самия факт на предлагането й на грамаж. Цялостното представяне на информацията за предлаганите продукти не дава основание да се приеме, че средният, сравнително наблюдателен и добре информиран потребител, би могъл да се заблуди. Цени от порядъка на около 1 лв. /кг. за процесните хранителни продукти е нереална и не може да се приеме, че средният потребител, който е наясно с икономическата обстановка и с обичайните цени на тези хранителни продукти, би могъл да се заблуди, че ще си купи сирене за 0. 82 лв. /кг. или месо за 0. 62 лв. /кг. например. При тази фактическа установеност правилно съдът е приел, че потребителите не биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Безспорно е, че начинът на представяне на информацията относно количеството и цената на предлаганите стоки не може да въведе в заблуждение средния потребител. Следователно не са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предл. второ, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид направеното от ответника "Трънчев" ООД искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на дружеството се дължат направените такива. В съдебно заседание от процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, КЗП следва да бъде осъдена да заплати на "Трънчев" ООД сума в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение