Решение № 4803 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Общински съвет-Ботевград, чрез председателя и упълномощен адв. М.Накова, против решение 1291/31.10.2023г., постановено по адм. дело 1093/2023г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменено Решение 200 по Протокол 10 от 27.07.2023г. и преписката е върната за ново произнасяне по искане на основание чл. 45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ от началника на ОСЗ Ботевград за постановяване на решение по §27, ал.2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ за предоставяне на наследниците на П. Шопов, б.ж. на гр. Ботевград земеделски имот проектен имот с идентификатор 05815.7.397, ливада с площ от 2,125 дка, находящ се в местн. "Голия рът", попадащ в поземлен имот с идентификатор 05815.7.12 /имот по КВС 007012/ земя по чл. 19 ЗСПЗЗ в земл. на гр. Ботевград, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответната страна областен управител на Софийска област писмено оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореното решенние на ОС-Ботевград е незаконосъобразно, тъй като са налице всички предпоставки по § 27, ал.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ вр. чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за уважаване на искането. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Единственият спорен по делото въпрос е дали приложеното решение на ОСЗ-Ботевград от 12.10.1993г. представлява решение за "признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници" по смисъла на § 27, ал.2, т.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Решение 4969/ 12.10.1993г. на ОСЗ Ботевград е издадено на основание чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, съобразно който ОСЗ постановява решение за "възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници". Доколкото в това решение не са описани границите и съседите на имотите, а само местоположението в местн. "Голия рът", както и не е придружено със скица, следва да се приеме, че решението не удостоверява правото на собственост върху конкретен имот, а с него се признава правото на възстановяване на собствеността върху земеделския имот. То е основание да се процедира по реда на § 27, ал.2, т.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ чрез предоставяне от общинския съвет на земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19. В чл. 18ж, ал.4, т.2 ППЗСПЗЗ е уредено и как се процедира при установяване на разлика в площта на имота при заснемане на старите му реални граници и площта, доказана с документи от собственика- общинската служба по земеделие признава правото на собственост, както следва :при измерена площ, по-голяма от доказаната, когато разликата е по-голяма от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения-размера на доказаната площ. В случая е налице и писмо до кмета, в отговор относно установената разлика в площта, в което ОСЗ уведомява, че цитираният проектен номер с площ при измерването 2,125 дка е допустим съгласно чл. 18ж, ал.4, т.2 ППЗСПЗЗ. Следователно, са изпълнени всички условия по §27, ал.2,т.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и Общинският съвет-Ботевград незаконосъобразно не е предоставил земя от общинския поземлен фонд с оспореното решение, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,